Решение № 1586 от 17.09.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1586

Търговище, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700310 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Ш. А. от [населено място], общ Попово против Решение № 1040 – 25 – 60/ 10.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253- 00 – 495 – 5/ 30.04.2025 г., издадено от И. Д. – гл. експерт по осигуряването за безработица – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015 – 25 – 52/ 19.04.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на М. А. отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се релевират доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че в противоречие с установените факти и на нормите на материалния закон е прието от административния орган, че спрямо жалбоподателката държавата-членка по пребиваване по см. на Регламент (ЕО) 883/2004, се явява Р България. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на административния орган за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, чрез упълномощен процесуален представител, изразява в становището си по същество допълнителни правни доводи в подкрепа на твърденията му за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Търговище, редовно и своевременно призован, не се представлява, като чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е депозирал писмена защита съдържаща правни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Началото на административното производство е поставено със заявление на М. Ш. А. за отпускане на ПОБ № 707-1008/ 15.11.2024 г. в Дирекция „Бюро но труда" [населено място], заведено в ТП па НОИ - Търговище с peг. № 253-00-495/ 18.11.2024 г.

В същото, от лицето е декларирано, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Нидерландия, в периода от 20.06.2018 г. до 01.11.2024 г. Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи 253-00-495-1/ 18.11.2024 г.

Със Справка за приета, върнати и липсващи документа № 253-00-495-2/ 05.12.2024 г. са приети заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Нидерландия, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

След преглед на попълнените от М. А. данни в заявленията и на представените от него документи, със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESS1 да издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими да определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3121829). Към запитването да приложени представените от лицето документи от Нидерландия.

По случай 3121829 чрез система да електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017, издаден от КИ да ДЧ на ЕС – Нидерландия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия, за времето от 01.03.2021 г. до 01.11.2024 г., както и от 20.06.2018 г. до 31.01.2021 г. Основанието за прекратяване на последната заетост е „напускане да служителя“.

По съшия случай от КИ на ДЧ да ЕС - 11идерландия е подучен и СЕД U004 - Информация да заплата, в който е посочен брутен доход да периодите на заетост от 01.11.2022 г. до 01.11.2024, г. в размер на 41984.64 евро.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI до КИ на ДЧ на ЕС Нидерландия е изпратен и СЕД Н005 - искане за информация за пребиваване на г-н А. (случай 3121853).

По случай 3121853 от КИ да ДЧ на ЕС -

Нидерландия е получен и СЕД Н006 - Отговор на искането да информация да пребиваването, в който за г-н А. Н. компетентна институция посочва, че не може да предостави информация за мястото на пребиваване да безработното лице.

От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на данните, съдържащи се за М. Ш. А. в информационния масив на НОИ. От регистъра на трудовите договори е видно, че да периода считано от 15.11.2006 г. до момента на издаване на разпореждането за отказ за лицето няма издадени уведомления за сключени, респ. прекратени трудови договори по българското законодателство.

При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е установено, че няма данни за осигурител, в периода след 15.11.2006 г.

Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че за периода след 15.11.2006 г., за г-м М. Ш. А. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл. 4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО.

С Разпореждане № 253-00-495-5/ 30.04.2025 г., с което на М. Ш. А. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието от административния орган, че за М. О. след 15.11.2006 г. не са внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица”, съгласно българското законодателство. Лицето е работило в друга ДЧ на ЕС/ЕИП – Нидерландия, като от компетентната институция на тази държава са потвърдени периоди на осигурена заетост, от 20.06.2018 г. до 01.11.2024 г. – 6 години, 3 месеца и 9 работни дни. Това обуславя извод, че за лицето е налице стабилна/дългосрочна заетост в друга държава - членка на ЕС/ЕИП. България не се явява нито държава по пребиваване, нито държава по последна заетост, и съответно не е компетентна да извършва преценка за правото на обезщетение за безработица.

Така издаденото разпореждане е обжалвано по административен ред, пред Директора на ТП на НОИ – Търговище.

С Решение № 1040 – 25 – 60/ 10.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане 253-00-495-5/ 30.04.2025 г., с което на М. Ш. А. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че М. А. като гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., който ведно с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. към момента уреждат общите правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Коментирано е основното правило, залегнало в чл. 11, § 3 от Регламент № 883/ 2004, съгласно което заетите и самостоятелно заетите лица се подчиняват на законодателството на държавата, в която осъществяват своята дейност, без значение от мястото на пребиваване или седалището на работодателя. Органът е тълкувал нормите на посочените два регламента, даващи дефиниции на понятията „компетентна институция“ на държава-членка и „държава-членка по пребиваване“, както и предвидените в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 изключения от общия принцип, че ДЧ по последна заетост е компетентна за предоставянето на обезщетения за безработица, позовал се е и на определение по дело С - 30/22 на СЕС, според което чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава - членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава — членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. Основният мотив за постановяване на този резултат е направената констатация, че след анализ на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на производството по определяне правото на ПОБ, които имат значение за определяне на държавата – членка по пребиваване е установено, че по време на последната заетост на М. А. това не е Република България, като в настоящия случай намерението на лицето не се явява водещ критерий за определяне на държавата по пребиваване, а се отчитало само тогава, когато между отделните институции няма постигнато съгласие относно държавата по пребиваване. Органът приема, че жалбоподателят не е икономически обвързан с Република България, не е извършвал трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/и ли чл. 4а от КСО. НОИ е отправя искания за възстановяване на средствата от компетентните институции на държавите- членки на ЕС, ЕИП и Швейцария за лицата, на които е отпуснато парично обезщетение за безработица по българското законодателство, но реимбурсацията/ възстановяването на средствата почти винаги била непълна. С оглед на това отпускането и изплащането на ПОБ по чл. 54а от КСО се извършвало след цялостна и задълбочена проверка на всеки конкретен случай, за да не се причинят щети на бюджета.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени нотариални актове от 16.04.2010 г. и 09.08.2021 г., видно от които М. Ш. А. е собственик на поземлен имот, ведно с изградената в същия жилищна сграда, находящи се в [населено място], обл. Търговище.

От представените на л. 17 и 18 удостоверения, издадени от Община Попово, се установява че считано от 28.06.2001 г., М. Ш. А., е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в [населено място], община Попово, област Търговище.

От представените на л. 35, 36 и 37 свидетелства за регистрация, издадени от Министерство на вътрешните работи, се установява че М. Ш. А. е собственик на три леки автомобила, регистрирани в Република България.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Ш. Ф. А. и Ш. Ш. Ш..

В показанията си, свидетелят А. излага, че е съсед на жалбоподателя. Последният, през последните 4 – 5 години, заедно със съпруга си, е работил в Нидерландия, за да си издържа семейството си. В Н. М. А. е живял на квартира, редовно се е прибирал в България. Лицето притежава едно жилище, което е в [населено място]. Никога не е имал намерение трайно да се установява в чужбина, а в България се грижи за възрастен родител.

В показанията си, свидетелят Ш. излага, че му е известно, че жалбоподателят е работил в Нидерландия, където е живял на квартира. По принцип живее в [населено място], където има къща. Работил е в чужбина поради финансови затруднения. През целия период, докато е работил в Нидерландия, редовно се е прибирал в България, поддържал е къщата си. Грижил се е и за майка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 118 ал. 1 КСО и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена, при следните съображения:

Административния акт - решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ. чл.54ж ал.1 КСО. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания.