Определение № 10160 от 03.08.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10160

Варна, 03.08.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 2328/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.118, ал.4 КСО.

Образувано е по жалба на Е. Р. Б., с адрес – гр. Варна, [жк], бл.130, нх.2, ет.2, ап.30, подадена чрез адв. Т., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], ет.3, офис 301, против Решение № 2153-03-124/08.07.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ 1012-03-364/10.06.26г. срещу Разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна.

В жалбата е направено искане да бъде разпоредено спиране на изпълнението и вдигане/отмяна на наложения запор.

С разпореждане № 9983/29.07.2026г. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателя в срок до 10:00ч. на 03.08.2026г. да уточни актовете, които оспорва и органът/органите, които са го/ги издали и искането си до съда; да представи доказателства, че е осигурено лице с оглед разпоредбата на чл.120 КСО или в същия срок да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Административен съд-Варна в размер на по 5.11 евро за всеки акт, който оспорва; да уточни искането за спиране на изпълнението- дали иска спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт по реда и при условията на чл.166 АПК/предвид допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорения акт/ или на изпълнението /в хода на образуваното изпълнително производство за събиране на вземането по оспорения акт/, което е по различен ред, с обезпечение и пред друг орган; да заяви поддържа ли искането съдът да разпореди вдигане/отмяна на наложен запор.

С молба с.д. 16467/31.07.2026г. е уточнено, жалбоподателят оспорва и моли да бъде отменено Решение № 2153-03-124/08.07.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ 1012-03-364/10.06.26г. срещу Разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна, както и искането за спиране на изпълнението на Разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г. на основание чл.166 АПК. Поддържа и искането съдът да разпореди вдигането / отмяната на наложения запор. Представен е документ за внесена ДТ, както и доказателства, че е отправено искане за изискване на доказателства относно осигурителният му статус.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че неправилно органът, издал акта, е пренебрегнал официален документ- Уверение от университета- Hanze University of Applied Sciences, относно студентската му регистрация до 31.08.2025г., посочена в уверението. Твърди и че в случая не са налице доказателства за недобросъвестност, а точно обратното: разполагал е с официално уверение; самият НОИ първоначално е приел, че правото съществува до 31.08.25г.; няма доказателства университетът да го е уведомил, че студентския му статус е прекратен на 13.05.25г.; представянето на дипломата показва съдействие, а не укриване; получавал е наследствена пенсия като социална защита след смъртта на баща си, а не като недължимо обогатяване. Счита и че акта не е в съответствие с целта на закона.

С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г., тъй като причинява значителна и трудно поправима вреда на жалбоподателя, който е млад човек, останал без баща, обучаващ се и живеещ в чужбина, разчитал на наследствената пенсия като социална подкрепа, а запорът на банковата му сметка заради спорна сума, начислена с лихва, при положение, че НОИ първоначално е приел право до 31.08.25г., е несъразмерно и явно несправедливо.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От Решение № 2153-03-124/08.07.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Варна се установява, че е отхвърлена жалбата на Б. вх.№ 1012-03-364/10.06.26г. срещу Разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна.

За да се произнесе, административният орган е установил, че със заявление №21104-03-59/01.10.2021г. Е. Б., като наследник на баща си, чрез пълномощник, е поискал отпускане на наследствена пенсия, като е посочено в заявлението, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава и не получава друга пенсия, а съгласно удостоверение от Университета по приложни науки „Ханзе“ в Гронинген, е записан като студент от 01.09.2021г. до 31.08.2022г. в учебна програма „Дизайн“, като с разпореждане [номер]/28.10.2021г. му е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО. С последващи заявления е удостоверено, че е записан като студент в същия университет от 01.09.2022г. до 31.08.2023г., от 01.09.2023г. до 31.08.2024г. и от 01.09.2024г. до 31.08.2025г., като за 2023г., 2024г. и 2025г. наследствената му пенсия е била осъвременявана. С вх.№ 3027-03-424#4/02.02.26г. е представил диплома от 13.05.25г., с която изпитната комисия в университета обявява, че Е. Б. успешно е завършил бакалавърска програма „Дизайн“ и с разпореждане [номер]/25.02.2026г., считано от 01.09.25г., на основание чл.96, ал.1, т.4 КСО наследствената пенсия му е прекратена, тъй като е отпаднало основанието за получаването й, а съгласно разпореждане [номер]/03.04.2026г. е изменено разпореждането от 25.03.26г. и считано от 14.05.2026г. е прекратена наследствената пенсия на Б., тъй като съгласно издадената му диплома от 13.05.25г. успешно е завършил бакълавърската програма. След влизане в сила на разпорежданията за прекратяване на наследствената пенсия и установяване на надвзета пенсия, с обжалваното разпореждане, на основание чл.98, ал.2, т.2 вр. чл.113 и чл.114 КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на общо 918.28 евро-главница и лихви.

Съгласно чл.118а, ал.1 КСО жалбата до съда не спира изпълнението на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, освен ако съдът постанови друго. В случая не се касае за разпореждане по чл.117, ал.1, б“в“ КСО, т.е. за разпореждане за събиране на сумите по ревизионни актове за начет, а е оспорено пред директора на ТП на НОИ Варна разпореждане по чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ КСО за възстановяване на неоснователно получени плащания, поради което е приложима общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК за спиране на изпълнението на оспорения акт.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта е неоснователно.

Съгласно чл.166 ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166 ал.2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Съгласно чл.118а КСО законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на нови обстоятелства, установяващи значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. Засягането на финансови интереси не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Не се твърдят и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.

Законодателят е предвидил изпълнение на заповедта преди влизането й в сила, а спирането му от съда може да стане само при наличието на предвидените в закона предпоставки, които в случая не са налице.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да се остави без уважение, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Р. Б., с адрес – гр. Варна, [жк], бл.130, нх.2, ет.2, ап.30, подадена чрез адв. Т., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], ет.3, офис 301, за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № РНП-2-4-03-02228166/12.05.26г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-124/08.07.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�