Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2522 от 24.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16313/2022
Вид
Разпореждане № 2522
Подписан
24.02.2024
В сила
24.02.2024
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.186, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 323,ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2522 гр. София, 24.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. ИВ. Н. като разгледа докладваното от В. ИВ. Н.Административно наказателно дело № 20221110216313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-4332-022307 от 02.11.2022г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, на Р. Д. К. ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 400(четиристотин) лева. Срещу наказателното постановление е депозирана жалба, с искане за отмяна, като същата изхожда от адвокат Е. Г., но към жалбата не е приложено пълномощно или друг документ, от които в полза на последния да е учредена представителна власт от санкционираното лице- Р. К.. С оглед на това и по аргумент от чл.84 ЗАНН, вр. чл. 323,ал.1 т.1 от НПК са дадени указания за отстраняване на посочения порок на подадената жалба- липса на представителна власт. Съобщението с указанията на съда е получено на 25.01.2023г., на посочения в жалбата съдебен адрес, от когато започва да тече дадения от съда 7-дневен срок. Същия се изчислява по правилата на чл. 183, ал.2 от НПК и е изтекъл в края на последния ден, т.е. на 01.02.2023г. - присъствен ден, като в рамките на срока, не са били представени доказателства за представителна власт на лицето, депозирало жалбата.

Поради това съдът с Определение от 21.02.2023г. е прекратил производството, доколкото жалбата е подадена от лице без представителна власт, по отношение на санкционирания субект, ergo без право на жалбаq като този пропуск не е бил надлежно отстранен в рамките на предоставения срок.

С молба вх. № 52607/24.02.2023г. по описа на СРС, НО, от страна на адвокат Г.

(легитимирала се с пълномощно от 23.02.2023г.- приложено към молбата) е направено искане за възстановяване на срока по чл.323, ал.1, т.1 НПК, като към същата са приложени документи за използван от лицето отпуск поради общо заболяване, епикризи и данни за претърпян инцидент от близък на адвокат Г., разпечатки от електронна поща, включително молби, които не са депозирани в съда. Посочената молба за възстановяване на срок е 1 депозирана след прекратяване на производството с Определение от 21.02.2023г., но съобразно указанията дадени в Определение № 8865/16.05.2023г. по адм. № 9651/2023г. по описа на АССГ, следва да бъде разгледана от настоящия съд.

Съгласно чл.186, ал.2 НПК „Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока.“ В настоящия случай като причина за пропускане на срока се сочи влошено здравословно състояние на процесуалния представител- адвокат Е. Г., както и такова на неин близък.

Във връзка с първото са представени Болничен лист № Е20230279812 за периода 21.02.-27.02.2023г. и Болничен лист № Е20224241519 за периода 01.02.-10.02.2023г.

Релевантен към преценката на молбата е единствено втория болничен лист, като именно той обхваща момента на пропускане на срока, респективно установява причината за това.

Пречката обаче е отпаднала на 10.02.2023г., предвид, на което от този момент започва да тече срокът по чл.186, ал.2 НПК, като същият изтича на 17.02.2023г. – присъствен ден.

Молбата за възстановяване на срока обаче е депозирана едва на 24.02.2023г. т.е. след изтичането на посочения преклузивен срок.

Що се отнася до втората причина за пропускане на срока, а именно влошено здравословно състояние на близък- майка и необходимост за полагане на грижи за същата, то във връзка със същото са представени три броя епикризи, като видно от Епикриза от Клиника по интензивна терапия към ВМА, лицето е окончателно дехоспитализирано на 20.01.2023г., като след тази дата, трикратно и е оказвана спешна помощ, видно от приложените три броя фиш за спешна медицинска помощ, като последното посещение е от 06.02.2023г. Без да се оспорва влошеното здравословно състояние на лицето, то следва да се отбележи, че не са представени данни, удостоверяващи здравно-осигурителния риск „гледане на болен член от семейството“ по чл.45 КСО, респективно документи, от които да се установи факта и продължителността на полаганите грижи. Иначе казано такива обективни данни, извън твърденията в самата молба отсъстват, като без да неглижира вероятната необходимост и тежест на грижите, то съдът намира, че същите не следва да се вземат предвид при преценка на причините за пропускане на срока, доколкото почиват изключително на твърденията на молителя.

Предвид на това, съдът намери, че релевантни към преценката на допустимост на молбата в светлината на чл.186, ал.2 НПК са само първата група обстоятелства свързани със здравословното състояние на самия процесуален представител, като както бе изтъкнато погоре, състоянието на временна нетрудоспособност е продължило до 10.02.2023г., респективно срокът за отправяне на искане за възстановяване на срока е изтекъл на 17.02.2023г., а настоящото такова е отправено едва на 24.02.2023г. Що се отнася до втория болничен лист, то доколкото същият касае период следващ изтичането на срока, не е относим към преценката за допустимост на искането.

Видно от изложеното молбата за възстановяване на срока по чл.323, ал.1, т.1 НПК за отстраняване нередовности на въззивна жалба е депозирана след посочения в чл.186, ал.2 2

НПК преклузивен седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока, поради което е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество в открито съдебно заседание.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за възстановяване на срок вх. №

52607/24.02.2023г. по описа на СРС, НО като недопустима.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.

Препис от разпореждането да се връчи на страните.

Делото да се изпрати на АССГ за произнасяне по жалба срещу Определение на СРС от 21.02.2023г. за прекратяване на производството по НАХД № 16313/2022г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3