Акт № 3040 от 09.11.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 3040

Русе, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20267200700627 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. О. Д. от гр. Русе, против Решение № 2153-17-58/08.07.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 36/прот.№ N01150/22.04.2026 г. (допълнително поставен № 2140-17-303/13.05.2026 г.) на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане, на основание чл. 98, ал. 8 от КСО, е определен размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката за 85,00 на сто трайно намалена работоспособност от 02.10.2024 г. със срок на инвалидността до 01.11.2026 г.

С жалбата се развиват подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, което жалбоподателката счита за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Русе като са направени отделни искания, подробно описани по точки в жалбата, и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания от страна на съда.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. К., в хода делото по същество и в депозиран писмен отговор на жалбата изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 2112-17-314/04.03.2025 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към датата на подаване на заявлението Д. била освидетелствана с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК – Пазарджик № 91568/10.02.2025 г. (л. 132 от делото), с което били определени 60,00 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 27.09.2024 г. и срок на инвалидизация до 01.02.2026 г. Експертното решение на ТЕЛК не било влязло в сила, тъй като Д. го оспорила пред НЕЛК. Във връзка с това с Разпореждане № 20/24.07.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе на жалбоподателката била отпусната поисканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 60,00 % ТНР от 04.03.2025 г. за срок до 01.02.2026 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО по заявление от 04.03.2025 г. и навършена възраст 44 години и 6 месеца. Пенсията била отпусната в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО предвид обжалването на експертното решение на ТЕЛК.

С ЕР № 92476/04.08.2025 г. (л. 138-139) НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК от 10.02.2025 г. и е върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване.

ТЕЛК – Пазарджик се е произнесла повторно с ЕР № 96420/28.11.2025 г. (л.33-34) като определила 54,00 % ТНР при същата дата на инвалидизиране и срок до 01.11.2026 г. С ЕР на ТЕЛК № 96634/11.12.2025 г. (л. 133-134) е допусната поправка на решението от 28.11.2025 г. поради „техническа грешка“, като неправилно решението е отменено и е постановено ново. Поправката касае единствено цифровото посочване на приложението за две от уврежданията на лицето отправни точки, без да се променя определеният процент ТНР, датата на инвалидизиране или срока на инвалидността.

Решението на ТЕЛК от 11.12.2025 г. било оспорено от Медицинската комисия (МК) при ТП на НОИ – Русе (л.135) по отношение на един от определените проценти ТНР на лицето, като според МК съответстващият на заболяванията на Д. процент следвало да е по-голям от определения от ТЕЛК.

С ЕР № 91373/11.03.2026 г. НЕЛК отменила решението на ТЕЛК от 11.12.2025 г. по оценка на трайно намалената работоспособност като определила нов процент – 85 %. В останалите си части ЕР на ТЕЛК останало непроменено, включително относно срока на инвалидизация – до 01.11.2026 г. По делото не е спорно, че ЕР на НЕЛК от 11.03.2026 г. не е обжалвано нито от освидетелстваното лице, нито от МК при ТП на НОИ – Русе.

Въз основа на него е постановено Разпореждане № 36/22.04.2026 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е определена на основание чл. 98, ал. 8 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката за 85,00 на сто трайно намалена работоспособност от 02.10.2024 г. със срок на инвалидността до 01.11.2026 г. Размерът на пенсията бил определен при следните данни:

Осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (27.09.2024 г.) – 16 години, 10 месеца и 27 дни.

Общ осигурителен доход за периода от 29.12.2004 г. до 17.06.2024 г. – 94 230,21 лева.

Индивидуален коефициент, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО – 0,5582.

Признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО – 20 години и 10 месеца.

Доколкото изчисленият при тези данни размер на пенсията на Д. бил по-нисък от законоустановения минимум, личната й пенсия била определена в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО. Приложени били съответно индексиране от 01.07.2025 г. и превалутиране от 01.01.2026 г.

В мотивите на разпореждането е посочено, че пенсията се изменя при определяне на нова начална дата – 02.10.2024 г. по заявлението на лицето от 04.03.2025 г. По подаденото впоследствие на 02.04.2026 г. ново заявление от Д. за отпускане отново на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване бил постановен отказ, с аргумента, че посочената пенсия вече е отпусната по заявлението на лицето от 04.03.2025 г. Разпореждането било връчено на жалбоподателката на 22.05.2026 г.

С. Д. оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе като първоначално подала жалба вх.№ 1012-17-213/10.06.2026 г., в която изложила възражения относно неполучени суми за пенсия и изрично заявила, че ще подаде отделна жалба, в която изложи доводите си против постановеното разпореждане по същество. Такава била подадена на 18.06.2026 г. В тази жалба Д. посочила, че в обжалваното от нея разпореждане „има 14 грешки“, които жалбоподателката счита, че са очевидни фактически грешки, но всъщност оспорва определеният й от НЕЛК срок на инвалидността, началната дата, от която е отпусната пенсията, зачетеният й общ осигурителен доход. Иска разяснения относно начина на изчисляване на индивидуалния й коефициент като счита, че неправилно пенсията й е намалена със значително по-голям размер отколкото е размерът на осигурителните вноски за УПФ – 5 %. Изложени са отново възражения за неполучени (или несвоевременно получени) суми за пенсия за месеците април и май 2026 г.

Директорът на ТП на НОИ – Русе, разгледал жалбите в едно общо производство, предвид общия им предмет на оспорване – Разпореждане № 36/22.04.2026 г. и се произнесъл с Решение № 2153-17-58/08.07.2026 г., с което отхвърлил жалбите като неоснователни и потвърдил разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване. В решението са изложени подробни мотиви като на първо място са изброени извършените плащания на жалбоподателката в изпълнение на постановеното разпореждане. Посочени са две плащания – по ведомост от 12.05.2026 г., включваща пенсиите на Д. от новата дата на отпускане на пенсията й (02.10.2024 г.) до датата, определена при първоначалното отпускане (04.03.2025 г.) и разликата в изплатената при първоначалното отпускане пенсия и новият размер за периода от 04.03.2025 г. до 31.05.2025 г. и по ведомост от 09.06.2026 г., включваща пенсии за месеците февруари, март, април и май 2026 г. в размера определен при първоначалното отпускане, както и великденска добавка от месец април.

Допълнително в решението са дадени подробни разяснения относно изчисления индивидуален коефициент на лицето, като в табличен вид са посочени зачетените му осигурителни доходи по периоди и по осигурители. Подробно е разяснено и как е изчислен конкретният размер на пенсията на жалбоподателката, включително и определеният признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО. Подробно са описани всички извършени от органа изчисления. В заключение е направен извод, че размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е определен правилно и всички дължими й суми са начислени и изплатени при спазване на всички законови разпоредби.

Решението на директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката на 03.08.2026 г. чрез изпращане по пощата. На 17.08.2026 г. Д. подала жалба срещу решението едновременно чрез ТП на НОИ – Русе и директно до съда.

В хода на делото от ответника са представени всички, постановени по отношение на жалбоподателката експертни решения на органите на медицинската експертиза, включително ЕР на НЕЛК № 94283/24.09.2026 г., с което е извършена поправка на ЕР на НЕЛК № 91373/11.03.2026 г. поради техническа грешка относно настоящия адрес на освидетелстваното лице и срока на инвалидността, като е посочено този срок да се чете до 01.12.2026 г. (отново е използвана неправилна правна техника за поправяне на постановеното ЕР на НЕЛК чрез негова отмяна и постановяване на ново с поправеното съдържание).

Представено е и ЕР на ТЕЛК – Благоевград № 92540/06.10.2026 г., с което е извършено последващо освидетелстване на жалбоподателката като отново са определени 85 % ТНР със срок на инвалидността до 01.10.2028 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация като адресат на административен акт, който е неблагоприятен за него (отхвърля подадените жалби), при наличие на правен интерес от оспорването, което е реализирано в предвидения в чл. 118 от КСО 14-дневен срок от съобщаването, поради което съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено директора на ТП на НОИ – Русе, който е компетентен да разгледа жалбите на С. Д. срещу разпореждането, с което й е определен размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по аргумент от чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Потвърденото с решението на горестоящия орган разпореждане също е издадено от компетентен орган – ръководителя по пенсионно осигуряване. Спор относно компетентността на административните органи не е формиран.

Решението е постановено в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Съответствието на изложените от ответника мотиви с относимите правни норми и с установените фактически обстоятелства е въпрос по съществото на спора.

Съдът не констатира в хода на производството както пред пенсионния орган, така и пред горестоящия орган, да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на оспореното решение, респективно на потвърденото с него разпореждане. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, но фактическите твърдения, които се излагат в нея всъщност касаят единствено материалната законосъобразност на административните актове, макар многократно да са определени от жалбоподателката като очевидни фактически грешки, каквито не са.

С оспореното пред ответника разпореждане на пенсионния орган е определен размера на отпуснатата по-рано на жалбоподателката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 8 от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Съответно в ал. 8 на чл. 98 от КСО е предвидено, че след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност 71 на сто или повече. Именно в изпълнение на посочената разпоредба, след влизане в сила на решението на НЕЛК от 11.03.2026 г. на жалбоподателката е определен размера на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/660816f4-6750-429f-b677-d4e023cf1cba