Решение № 3999 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3999 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100504680 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №4680/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 гр.София срещу решение №3600 от 24.02.2026 г постановено по гр.д.№56943/24 г на СРС , 64 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника срещу Ц. В.

А., ЕГН ********** от гр. София, да се установи на основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД нищожност на отказ от наследство, извършен от Ц. В. А. от наследството на баща му В.И. А., вписан в специалната книга на СРС под № 2120/31.10.2022г.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението . Ответникът е приел мълчаливо наследството на баща си , защото е извършил плащане в изпълнителното производство .

Изпълнителният лист е издаден за задължения за незаплатена топлинна енергия , а собствеността върху имота е придобита чрез наследяване на В. А. . По нито едно от изпълнителните производства Ц. А. не е възразявал , че е наследник , а отказът от наследство е извършен 20 години след смъртта на В. А. .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма приемане на наследството с конклудентни действия , включително разпореждане с наследствени имоти . Участието в изпълнителни производства не е приемане на наследството . Задълженията по изпълнителните производства са лични , съответно искането за възстановяване на надвнесени суми не е приемане на наследство . Отказът от наследство не е нищожен .

1

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.02.2026 г ; поради което въззивната жалба от 11.03.2026 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

Няма спор по делото, а и от приетото като доказателство удостоверение за наследници се установява, че ответникът Ц. В. А. е призован да наследява В.И. А., починал на 24.01.2002 г. в качеството на негов син, като освен ответника починалият е оставил и други лица, призовани да го наследят : съпруга и две дъщери.

Не се спори също така, а и от приетото като доказателство съдебно удостоверение с изх. № 68107/31.10.2022г. по гр.д. № 33799/2022г. се установява, че ответникът Ц. В. А. се е отказал от наследството на баща си В.И. А., починал на 24.01.2002г. и отказът му е вписан в специалната книга на съда на 31.10.2022 г.

Няма спор по делото, ответникът не е приел изрично наследството на баща си по реда на чл.49, ал.1 ЗН. Съгласно съдебната практика актове на мълчаливо приемане на наследството са погасяване на наследствен дълг, цедиране на наследствен дълг, изтегляне на суми от паричен влог на наследодателя, разпореждане с наследствено имущество, вземане на вещи от дома на наследодателя, които са били собственост на последния и не са част от обикновената покъщнина и пр.

В подкрепа на твърдението за мълчаливо приемане на наследството по искане на ищеца бяха приобщени копия от изпълнителни дела, а именно изп.д. № 3295/2022г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС, изп.д. № 1120/2019г. и изп.д. № 3446/2015г., последните две по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, район на действие СГС. Изпълнителните дела са образувани за принудително събиране на вземания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Ц. А. и срещу неговата майка и двете му сестри. Твърденията на ищеца са , че вземанията от ответника произтичат от договор за доставка на топлинна енергия.

Според СРС от изпълнителните дела се установява твърдението на ищеца, че спрямо ответника са налагани запори. Следва да се има предвид, че паричните задължения, които са предмет на принудително изпълнение, са възникнали в период след смъртта на бащата на ответника, т.е. не се касае за принудително изпълнение на наследствени дългове. Отделно от това от обстоятелството, че ответникът е търпял запори върху свои вземания не може да се приеме, че той е приел наследството на баща си. В рамките на принудително изпълнение, 2 образувано въз основа на изпълнително основание, ответникът в качеството си на длъжник по изпълнението е длъжен да търпи прилаганите способи за принудителното събиране на вземанията, защото както се посочи, вземанията, предмет на принудителното изпълнение, са възникнали на лично основание в тежест на ответника, а не са възникнали в тежест на покойния му баща.

Според СРС по изп.д. № 3446/2015 г. се установява, че ответникът е предприел действия по доброволно погасяване на дълга, като е направил доброволно плащане, вследствие на което изпълнителното дело спрямо него е прекратено . С това действие ответникът е целял прекратяване на изпълнителното дело и следващите се от това последици – вдигане на наложените спрямо него запори. При това не може да се приеме, че с извършеното плащане ответникът е изразил намерение да приеме наследството на баща си. Същото правно значение има и представената от ищеца и приета като доказателство молба от ответника по изп.д. № 974/2022г. до ЧСИ М.Б. за възстановяване на надвнесена сума по изпълнителното дело .

Според СРС не може да се приеме, че искането за връщане на надвнесени суми е действие, от което да се съди, че ответникът е приел наследството на баща си. От останалите събрани по искане на ищеца доказателства също не може да се направи извод, че ответникът се е разпореждал с наследствено имущество. От писмо от НОИ – ТД София – град с вх. № 102940-3645-2 от 19.09.2025г. (л.74) се установява, че в периода 23.09.2003г. – 27.06.2006г. ответникът е получавал наследствена пенсия от починалия си баща, но получаване на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследството и право да се получи наследствена пенсия има и при отказ от наследство чл.80, ал.3 и ал.4 КСО. От извършена справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията не се установяват извършени от ответника сделки с недвижими имоти, видно от писмо от АВ с изх. № 15-00-572/29.09.2025г. с приложени справки (л.82 и сл.). При това не се установява ответникът да се е разпореждал с вещни права върху недвижими имоти, останали в наследство от баща му. Установява се, че по индивидуалната осигурителна партида на бащата на ответника В. А., при Професионален пенсионен фонд „Съгласие“ има наличност от 144,10 лева, като не са заявявани претенции за изплащане на сумата /видно от писмо от ПОК „Съгласие“ АД с изх. № 12-6-11/4.10.2025г /.

Бащата на ответника не е притежавал МПС (видно от удостоверение на МВР – СДВР– отдел „Пътна полиция“ с рег. № 433200-108118/26.09.2025г. – л.99), същият не е участвал в собствеността на търговски дружества и не е регистриран като ЕТ или съдружник (видно от писмо от АВ, Търговски регистър с вх.№ 15-00-631/13.10.2025г. – л.95).

Според СРС няма данни ответникът се е разпореждал с дружествени дялове или МПС, оставени в наследство от баща му. Като цяло не е доказано до вписване на отказа от наследство ответникът да е извършил правно или фактическо действие, от което недвусмислено да следва намерението му да приеме наследството на своя баща. При това атакуваният отказ от наследство не е нищожен на заявеното основание – невъзможен предмет поради предхождащо приемане на наследството. От това следва, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

3

Решението на СРС е валидно , но недопустимо .

Правилно първоинстанционният съд е констатирал , че първоначално е образувано гр.д. № 23757/2024г. на СРС, 79 ти състав по искова молба от 23.04.2024г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. А. с предмет вземания, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия гр. София, ж.к ****. В това производство ответникът Ц. В. А. е представил доказателства за отказ от наследството на баща му В.И. А.. Като „инцидентен искановителен иск“ са били предявени процесният иск по чл.26 ал.2 ЗЗД и иск по чл.56 ЗНасл от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. А. за унищожаване на отказа от наследство . В частта по иска по чл.56 ЗНасл исковата молба е върната с определение на СРС от 07.08.2025г , което не е обжалвано .

Още с отговора на исковата молба ответникът е възразил , че процесният иск е недопустим и е представил копие от решение №43 от 15.05.2020 г по гр.д.№1761/19 г на ВКС , III ГО .

Незаконосъобразно СРС не е разгледал и не е уважил това възражение . Както е посочено в това решение на ВКС и в решение №155 от 23.12.2020 г по гр.д.№4919/19 г на ВКС , I ГО кредитор на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от наследство. Законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Това право се упражнява чрез специалния иск по чл. 56, ал.1 ЗНасл , с който кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказа) единствено и само в своя полза, докато с иска по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица – останалите наследници на наследодателя. Интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо.

Исковете за нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ са различни, по своето естество искът по чл.56 ЗН показва сходство с този по чл. 135 ЗЗД . Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване на правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на правната им уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от него за своите вземания, която е изразена в чл. 133 ЗЗД . Със специалния иск по чл.56, ал.1 ЗН кредиторите са поставени в по-благоприятно положение относно предпоставките за уважаването му, отколкото при иска по чл. 135 ЗЗД , защото те не са задължени да доказват наличността на знанието на длъжника за увреждането.

Следва да се посочи, че хипотезата, разгледана в решение №577 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, IV ГО е различна . То визира допустимост на иск за установяване нищожност на отказ от наследство, извършен от наследниците на починалия длъжник, докато решение №155 от 23.12.2020 г по гр.д.№4919/19 г на ВКС , I ГО и решение №155 от 23.12.2020 г по гр.д.№4919/19 г на ВКС , I ГО предвиждат , че е недопустимо кредиторът да предявява иск за нищожност на отказа от наследство, извършен от от самия длъжник при наличие на негови лични задължения . Разликата в хипотезите налага различно правно разрешение по тях.

В случая наследодателят на ответника е починал още 2002 г , а претендираните от ищеца 4 задължения на ответника касаят топлинна енергия са за периода м.05.2020 г – м.04.2022 г .

От ответника са претендирани негови лични договорни задължения , а не задължения на наследодателя . Вярно е , че с оглед уредбата на чл.153 ЗЕ наследниците на собственик на топлифициран имот /ако приемат наследството/ стават собственици на имота , а с това и потребители на топлинна енергия /страна по договор за доставка на топлинна енергия/ .

Но с това не отпада договорния характер на отношенията между ищеца и наследника потребител и задълженията остават лични , а не на починалия преди 20 години наследодател . Последният няма правосубектност и не може да бъде страна по договор .