Решение № 20079 от 26.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20079 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106822 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Особени искови производства", глава двадесет и пета „Бързо производство“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от Б. К. Б., ЕГН ********** срещу „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 обективно и кумулативно съединени искове (конститутивен и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3, вр. чл. 222, ал. 3 КТ и вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл. 213, ал. 2 КТ, за признаване уволнението, извършено със Заповед № 1623/04.02.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № 219/15.06.2012 г., за незаконно и отмяната му, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 908,40 евро, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с мораторната лихва върху тази главница в размер на 97,43 евро, текла в периода от 16.01.2026 г. до 16.03.2026 г., както и сумата в размер на 4 908,40 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца или за срок от 06.02.2026 г. до 06.08.2026 г. (или до сключване ма друг трудов договор), ведно с мораторната лихва върху тази главница в размер на 63,33 евро, текла в периода от 16.01.2026 г. до 16.03.2026 г., а в условията на евентуалност, ако съдът счете, че трудовото правоотношение между страните 1 не е прекратено по силата на Заповед № 1620/16.01.2026 г. за прекратяване на трудов договор № 219/15.06.2012 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 654,45 евро, представляваща обезщетение поради незаконно недопускане на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 16.01.2026 г. до 06.02.2026 г. или за 16 работни дни, ведно с мораторната лихва върху тази главница в размер на 8 евро, текла в периода от 06.02.2026 г. до 16.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда /16.03.2026 г./ до окончателното плащане.

Част от предмета на спора е и предявен насрещен осъдителен иск, в условията на евентуалност - в случай, че съдът отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, първоначалният ответник „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 депозира претенция срещу Б. К. Б., ЕГН ********** с правна квалификация по чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на последния да плати на дружеството сумата от 818,07 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие на работника при прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда 07.05.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов договор № 219/15.06.2012 г., по който същият е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Навежда, че по-късно били сключени и допълнителни споразумения към основния договор, а именно Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 04.01.2016 г., Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 01.07.2021 г. и Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 01.09.2023 г. Със Заповед на НОИ бил пенсиониран поради придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст. Сочи, че на 15.12.2026 г. провел разговор с работодателя си и заявил своето желание да се прекратят отношенията помежду им от 16.01.2026 г. – договорили се да напусне и да прекратят договора. В изпълнение на уговорката, веднага попълнил молба - предизвестие и я дал на господин Венков, който оставил молбата-предизвестие на бюрото си. Смятал, че всичко е точно, подхождайки с доверие към своя дългогодишен работодател.

На 15.01.2026 г. след като приключил работа, ищецът издал камиона, ключовете и всичко необходимо за освобождаване на трудовите му ангажименти – бил направен оглед на камиона, на резервоара. На 16.01.2026 г. ищецът отишъл да подпише Заповед за прекратяване на договора, но в момента на полагане на подписа си, се спрял, понеже видял, че има уговорка, че нему не се дължат законовите обезщетения. Помолил да му се плати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ понеже се пенсионирал и такова обезщетение не му било плащано до момента, но работодателят му отказал. Обадил се веднага на адвокат Д. и тя му казала, че това е заповед за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а не с предизвестие, каквото ищецът бил подал.

2

Чакал два часа, но г-н Венков си тръгнал, и ищецът сторил същото чакането било безпредметно. На следващия ден отишъл с молба, с която искал да му се платят обезщетенията, но след чакане, го изгонили, заявявайки, че няма да подпишат нищо, след като той не подписал заповедта. След това получил съобщение, че трябва да даде обяснения и бил дисциплинарно уволнен със Заповед от 04.02.2026 г. Намира, че отношението на работодателя, след 14 години служба, е злоупотреба с добрите нрави и със закона. Подчертава, че е ходил до работното си място, но само чакал там в студа, и не му било позволено да работи, с думите „ела днес- ела утре“. На 13.02.2026 г. му върнали трудовата книжка с платено обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 78 евро. Обяснява, че видно от разпечатка на ДАИ, е полагал труд и след 26.01.2026 г. до връщането й на 13.02.2026 г. Моли заповедта от 04.02.2026 г. да бъде отменена, като извършеното с нея уволнение се признае за незаконосъобразно, тъй като поддържа, че трудовият договор между страните е преустановен по-рано, с първата заповед от 16.01.2026 г. Моли за уважаване на предявените осъдителни искове, в това число евентуалния по чл.

213, ал. 2 КТ, ако уволнението се признае за законосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 се е възползвал от правото си да подаде отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, като сочи, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни. Оспорва да е провеждан разговор между ищеца и ответника (управителя Венков) на 15.12.2025 г., в рамките на който ищецът да е заявил желание да прекрати трудовото си правоотношение с предизвестие, както и такава молба да е подавана до ответника. Оспорва да е била издавана предходна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда, че сам ищецът отрича да е подписал заповедта от 16.01.2026 г. Афишира, че точно от тази дата /16.01.2026 г./ ищецът преустановява явяването си на работа без да дава обяснения за това.

Затова на 20.01.2026 г. са му поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ. Твърди, че на 23.01.2026 г. имало получено писмо от адв. Д., че трудовото правоотношение било прекратено поради изтичане на 1-месечния срок на предизвестието, но на 26.01.2026 г. ответникът отговорил, че договорът между страните не е прекратен на посоченото основание и ищецът не се явява без ясни причини на работното си място. Дори след това нямало обяснения, нито доказателства, които да оправдаят неявяването на ищеца на работа.

Твърди се в отговора на исковата молба, че е спазена процедурата по чл.

193 от КТ, заповедта от 04.02.2026 г. е законосъобразна и същата е надлежно връчена на ищеца. Намира, че само тази заповед е породила правните си последици. Обръща внимание, че в исковата молба са налице множество вътрешни противоречия. Твърди, че на 22.12.2025 г. ответникът е платил в брой на ищеца сумата от 10 000 лв., покриваща изцяло дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, за което бил издаден разходен касов ордер (РКО) /подписан лично от ищеца/. Подчертава, че в заповедта от 04.02.2026 г. не е посочено, че се начислява обезщетение за пенсия поради това, че ищецът 3 до последно (представен е чак на 27.03.2026 г., след прекратяване на трудовия договор) не е представил официален документ от НОИ, че е придобил право на пенсия поради възраст и трудов стаж, а работодателят добросъвестно платил посочената сума по-горе преди Коледните празници, по изрична и устна молба на работника. Намира, че обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ и чл.

213, ал. 2 КТ поради оставане без работа при незаконно уволнение и поради недопускане до работа са неоснователно претендирани. В случай, че съдът приеме процесната заповед от 04.02.2026 г. за законосъобразна, моли съда да осъди първоначалния ищец да плати на бившия си работодател сумата от 818,07 евро /насрещен иск/ като обезщетение поради неспазен срок на предизвестие, в хипотезата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение и доколкото срокът на предизвестието в случаят е 30 дни. Моли съда да отхвърли исковете на ищеца. Претендира разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК по насрещния иск, първоначалният ищец Б. сочи следното. Била му предоставена заповед по чл.

325 КТ, която не предвиждала обезщетения и затова той я отказал – започнал да я подписва, но като я зачел, се спрял, същият документ бил изпратен на адв.

Д.. Ответникът му казал, че щом няма да подпише заповедта, нищо не може да му даде и подпише и той. Развива пространни съображения, че неколкократно е чакал работодателя си в некомфортни атмосферни условия, но никой не му е обръщал внимание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в унисон с правилото на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за вмененото му дисциплинарно нарушение (че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното му наказание е съответно на нарушението).

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните правно релевантни факти: съществуването на трудово правоотношение; факта на прекратяването му; придобито право на 4 пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяването и наличието на 10 години работа при същия работодател, ако претендира шестмесечно обезщетение вместо двумесечното.

В тежест на ответния работодател и при установяване на горното е да установи своите правопогасяващи и/или правоизключващи възражения, в това число оспорването, че обезщетението вече е изплатено изцяло.

По иска с правна квалификация по чл. 213, ал. 2 от КТ /предявен от ищеца Б. в условията на евентуалност/ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: наличието на трудово правоотношение между страните; факта на прекратяване на трудовото правоотношение; настъпването на твърдените от него обстоятелства, пораждащи правото на обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ, а именно незаконосъобразно недопускане до местоработата от страна на работодателя във времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, както и размера на претендираното обезщетение.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи по делото: наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му по чл.

213, ал. 2 КТ, както и всички правоизключващи или правопогасяващи възражения.