Решение № 4506 от 28.09.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4506

Стара Загора, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20267240700824 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на К. Й. Д. против Решение № 2153-23-27/11.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № ********** от 08.04.2026 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Стара Загора.

В жалбата се релевират доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в грубо противоречие с материалния закон. Била пенсионирана по общия ред на 10.09.2025 г. на възраст 63 години и 6 месеца с общ стаж 38 г. 10 м. 0 дни, от които 26 г. 3 м. 3 дни учителски стаж. Била подала ново Заявление до ТП на НОИ за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд (УчПФ) по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Било й отказано с мотив, че към датата, на която НОИ приема, че е придобила право на пенсия (18.04.2024 г.), не била имала изискуемия учителски стаж от 25 години и 8 месеца (тогава същият е бил 24 г. 10 м. 06 дни).Твърди, че направеното тълкуване на закона от директора на ТП на НОИ – Стара Загора било погрешно. Към датата на подаване ва заявлението си за пенсиониране по общия ред тя отговаряла на абсолютно всички изисквания на чл. 69в, ал. 3 от КСО: имала навършена възраст (над 59 г. и 4 м.) и имала над изискуемия учителски стаж (26 г. 3 м. 3 дни). Законът не бил изисквал двете условия да са настъпили едновременно, а да са налице към момента на преценяване на правото по новото заявление. През цялата си кариера за нея били внасяни по-високи осигурителни вноски в УчПФ и лишаването й от добавка нарушавало осигурителните й права. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-2327/11.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № ********** от 08.04.2026 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Стара Загора В съдебно заседание К. Д. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора се представлява от юрисконсулт, който оспорва изцяло депозираната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 30.09.2025 г. на Д. по заявление № 2113-23-2367 от 10.09.2025 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1, 2 от КСО, считано от 10.09.2025 г. при навършена възраст 63 г. 06 м. С Разпореждане № **********/14.11.2025 г. пенсията е изменена съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО и е определена в действителен размер при осигурителен стаж от трета категория 39 г. 07 м. 27 дни, от който учителски осигурителен стаж в размер на 24 г. 20 м. 06 дни. Няма спор по отношение продължителността на осигурителния стаж и размера на осигурителния доход.

Установено е още, че Д. придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 18.04.2024 г. и към тази дата има придобит осигурителен стаж при длъжност „учител“ от 26 г. 03 м. 01 ден, при изискуем за 2024 г. (съгласно разпоредбата на чл. 69в) - 25 г. 8 м.

На 07.04.2026 г, с вх. № 2127-23-8 Д. е подала заявление за отпускане на добавка от учителския фонд във връзка с чл. 69в КСО. С разпореждане № ********** от 08.04.2026 г. й е отказана добавка от Учителския пенсионен фонд с мотив, че към датата, когато е придобила право на пенсия - 18.04.2024 г. тя не е имала изискуемия учителски стаж 25 г. 8 месеца.

В законоустановения срок жалбоподателката е обжалвала цитираното разпореждане с жалба вх. № 1012-23-74 от 01.06.2026 г. Според изложеното в жалбата правото на пенсия по чл. 69в, ал. I от КСО следва да се преценява към датата на упражняване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, а не към датата на придобиването му.

Жалбата е разгледана от директора на ТП на НОИ – Стара Загора, при което с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-23-27/11.06.2026 г. жалбата на К. Й. Д. е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0.ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на правото на пенсия по ал. 1. Посочено е, че жалбоподателката придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на 18.04.2024 г., като към тази дата придобитият от лицето учителски стаж е 24 г. 10 м. 06 дни. След придобиването право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО лицето продължило да работи като учител. Предвид това е прието, че след като към 18.04.2024 г. К. Д.. не е отговаряла на едно от условията за ранно пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 от КСО, а именно да притежава учителски осигурителен стаж минимум 25 г. и 8 месеца, то при отпускане на личната й пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО правилно не й била отпусната учителска добавка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО/ оспореното решение е връчено на 19.06.2026 г., а жалбата против него е подадена на 03.07.2026 г. /, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т. е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. По отношение на материалната му законосъобразност съдът съобрази следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е пенсионирана при условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната, считано от 10.09.2025 година Видно от доказателствата по делото, при издаване на Разпореждане № **********/30.09.2025 г. на ръководителя ПО в ТП на НОИ – Стара Загора, с което пенсията на жалбоподателката е определена в действителен размер, към датата на отпускане на пенсията е признат общ осигурителен стаж от 39 години, 06 месеца и 27 дни, от който учителският осигурителен стаж е 24 години, 10 месеца и 06 дни. От доказателствата по делото се установява, че К. Д. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 18.04.2024 г., но е упражнила това право на 10.09.2025 г. Спор по тези факти не съществува между страните по делото.

В обжалваното Решение № 2153-23-27/11.06.2026 г. е прието, че към датата на придобиване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО /18.04.2024 г./ К. Д. не е отговаряла на едно от условията за ранно пенсиониране по смисъла на чл. 69в, ал. 1 от КСО – 25 години 8 месеца учителски осигурителен стаж, поради което не били налице предпоставките на чл. 69в, ал. 3 от КСО за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд.

Предвид горното и с оглед въведените в жалбата доводи, съдът намира, че спорното по делото обстоятелство е следва ли към отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. да бъде отпусната и добавка от учителския пенсионен фонд.

Материалноправните предпоставки за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд се съдържат в разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, според която на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0.ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.

По силата на чл. 69в, ал. 1 от КСО жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца, като считано от 31 декември 2016 г., възрастта се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година.

Анализът на горецитираните норми сочи, че за да възникне право на изплащане на добавка от учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени кумулативно три условия: 1. Лицето да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, които, както по-горе се посочи, за жените са навършена възраст от 57 години и 10 месеца и придобит учителски стаж от 25 години и 8 месеца; 2. Лицето да не се е пенсионирало по този по-благоприятен ред, респ. да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и 3. Да е налице допълнително придобит учителски стаж над посочените години и месеци поне един месец, тъй като процесната добавка от учителския пенсионен фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиването на правото по чл. 69в, ал. 1 от КСО.

Настоящият съдебен състав намира изложения извод в процесното решение, че жалбоподателката няма право на учителска добавка по чл. 69в, ал. 1от КСО за неправилен . В оспорения акт са релевирани мотиви, че към 18.04.2024 г., когато К. Д. е била придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, същата е притежавала 24 г. 10 м. 06 дни учителски осигурителен стаж, но е продължила да работи като учител и на 10.09.2025 г. е придобила 26 години и 3 месеца 1 ден учителски стаж. Изводът на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, че на Д. не й се следва добавка от учителския пенсионен фонд, е обоснован с доводите, че когато е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, жалбоподателката не е отговаряла на условията за ранно пенсиониране от учителите по смисъла на чл. 69в, ал. 1 от КСО, тъй като не е имала изискуемия от нормата учителски стаж от 25 години и 8 месеца. С други думи, административният орган, издал оспореното решение, е извел извод за липса на материалноправните предпоставки за отпускане на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО поради факта, че жалбоподателката не е изпълнила условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, в т. ч. относно придобит учителски осигурителен стаж, след като същата вече е придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по отношение на К. Д. са били налице предпоставките за отпускане на учителска добавка по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО, а именно - жалбоподателката е упражнила правото си на пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и към момента на това пенсиониране същата е изпълнила условията за възраст и учителски стаж по чл. 69в, ал. 1 от КСО, респ. имала е навършена възраст 63 г. и 06 месеца и придобит учителски осигурителен стаж 26 г. 3 м. и 01 ден. Размерът на последния е достатъчен, за да бъдат изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за получаване на исканата учителска добавка, тъй като по аргумент от чл. 69в, ал. 3 от КСО добавката се определя и изчислява за всеки месец учителски осигурителен стаж, придобит за времето от изпълнението на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО до момента на пенсионирането. В случая, както се посочи по-горе, към датата на отпускане на пенсията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, К. Д.. е имала придобит учителски осигурителен стаж 26 години, 3 месеца и 05 дни С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане следва да бъде отменени и административната преписка следва да се изпрати на директора на ТП на НОИ – Стара Загора за ново произнасяне по жалбата на К. Й. Д. срещу разпореждане № ********** от 08.04.2026 г.

Разпечатката съдържа 29 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3637466-bf13-4034-8010-cd9c69a28bf9