Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.11.2026, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
151/2025
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173 ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117,ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 41 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54б ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54б, ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54ж · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54ж, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6, ал.2, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.1,ал.4 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • чл.5 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • чл.5, ал.1 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • Член 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.62, пар.1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • член 62, параграф 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • §3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • параграф 5, буква а) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2206

Търговище, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - IV състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА административно дело № 20257250700151 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на А. М. А., [ЕГН], гр.Търговище, общ.Търговище, обл. Търговище, [улица], ет.*, ап.*, подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат С. М. от АК – Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, офис 9, против Решение № 2153-03-37/04.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ срещу Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г., издадено от Е. Н. – началник сектор краткосрочни плащания при ТП-Варна – за ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б,ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на А. М. А., [ЕГН], е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 28,10 лв. дневно, считано от 11.06.2024г. до 10.06.2025г.

В жалбата като отменителни основания се навеждат съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че в случаите като процесния, в които последният осигурителен стаж на лицето, преди подаване на заявлението за ПОБ, е положен не в Р. България, а в друга държава-членка на ЕС, изчисляването на размера на обезщетението следва да се извършва единствено в съответствие с чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. Навежда се, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО не може да се прилага по отношение на осигурителни периоди и прекратени осигурявания, настъпили преди нейното влизане в сила и че същата няма обратно действие и не може да се приложи по отношение на случая на жалбоподателката, тъй като правоотношението ѝ по последна заетост е прекратено преди влизане в сила на посочената разпоредба. Излагат се подробни доводи, обосноваващи издаването на оспореното Решение и на Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г. при неспазване на чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. Излага се твърдение, че при определянето на размера на ПОБ за оспорващата следва да бъде взет размерът на брутното ѝ трудово възнаграждение за периода на последната ѝ заетост от 06.05.2024г. до 10.06.2024г. в размер от 2 667.04 евро/5 216.28 лева. Посоченият размер следва да се раздели на работните дни за този период, които са 25 дни. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че оспорващата има право на обезщетение от 107.14лв. дневно за периода 11.06.2024г.-31.12.2024г., а за периода от 01.01.2025г.-10.06.2025г. в размер на максималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2025г. Моли се Решение № 2153-03-37/04.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г., издадено от Е. Н. – началник сектор краткосрочни плащания при ТП – Варна, да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба с приложени към нея Писмени бележки с вх. № 3122/05.10.2026г. от процесуалния представител на оспорващата – адв. С. М., с които поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително като доводи се навежда неспазване от страна на органа на 14-дневния срок за произнасяне по чл.5, ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съставляващо съществено процесуално нарушение, тъй като ако същото не беше допуснато би се стигнало до друг правен резултат. Навежда се и че фактите, породили възникването на правото на оспорващата на отпускане на ПОБ, са се реализирали преди влизане в сила на нормата на чл.54б, ал.8 от КСО и последната е неприложима по отношение на процесния случай, като се излагат подробни доводи в тази насока. Навежда че неправилно, в противоречие на материалния закон, е определянето на ПОБ на лицата, работили по трудово правоотношение, да се взима предвид размерът на основата, върху която са внесени или следва да се определят осигурителните им вноски и в тази връзка приложения от НОИ подход при определяне на ПОБ за оспорващата, въз основа на осигурителния ѝ доход за процесния период, е при неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че от представените от нея фишове за заплата за период от 06.05.2024г. до 10.06.2024г. трудовото възнаграждение на жалбоподателката е в общ размер на 2 667.04 евро/5 216.28 лева. Същият разделен на 25 работни дни, води до среднодневен осигурителен доход от 208.65 лв., като при приложение на ставката от 60% за оспорващата се получава полагащ се размер на дневно ПОБ от 64.01 евро/125.19 лев. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че определянето на размера на ПОБ на оспорващата за период на заетост от 501 работни дни е в противоречие на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски от 600 евро, по представен списък.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ РУ „СО” гр.Варна, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката А. М. А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ № 302-3111/21.06.2024г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна, заведено в ТП на НОИ – Варна с рег. № 031-00-3130/21.06.2024г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия през периода от 06.05.2024г. до 14.06.2024г.

След преглед на попълнените от А. данни в заявленията ѝ, както и на представените от нея документи, с Разпореждане № 031-00-3130-1/24.06.2024г. производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 031-00-3130/21.06.2024г., е спряно със следните мотиви: По заявление от лицето се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 от компетентната институция на Белгия, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от Кодекса за социално осигуряване.

С Разпореждане № 031-00-3130-2/09.09.2024г. производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 031-00-3130/21.06.2024г., е възобновено със следните мотиви: Получени структурирани електронни документи U017, U004, H002 и преносим документ U1, издадени от компетентната институция на Белгия.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на А. М. А. е отпуснато ПОБ, в размер на 28.10 лева дневно, считано от 11.06.2024г. до 10.06.2025г.

За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителката А. е прекратено последно на 11.06.2024г., на основание, че е изтекъл срокът на сезонен договор, че заявителката е с регистрация в АЗ на 20.06.2024г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 19 г. и 6 месеца. Като основа за определяне на ПОБ органът е взел размера от 23 462.46 лева, като осигурителен доход за периода от 01.06.2022г. до 10.06.2024г., въз основа на който е определен среднодневен доход от 46.83 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход, органът е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 46.83 лв.) – 28.10 лв. Извършена е преценка, че последният като размер попада в границите на минимално и максимално предвидените размери на ПОБ, предвид на което органът е счел, че дневното обезщетение за ПОБ е правилно определено, съгласно ЗБДОО. В разпореждането като фактически констатации на органа се съдържа единствено констатация за общия размер на осигурителния доход на А. от 23 462.46 лева и че същият е за периода от 01.06.2022г. до 10.06.2024г. В разпореждането изцяло липсват констатации на органа относно елементите, въз основа на които е получен този доход. Липсват данни каква част от този доход, като размер се явява доход от заетост в Белгия и за какъв период, каква част от този доход, като размер се явява доход по законодателството на Р. България и за какви периоди. Липсват данни като фактически констатации на органа в разпореждането и за броя на работните дни, с които този общ доход на оспорващата е разделен, за да се изведе изводът относно размера на среднодневния доход от 46.83 лева.

Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г. е издадено от Е. Н., Началник сектор „Краткосрочни плащания“, подписала се за ръководител на осигуряването за безработица.

От приложените по делото Заповед № 1015-03-54/06.04.2016г. и Заповед № 1313/10.042025г. на Директора на ТП на НОИ – Варна по делото се установява, че длъжностното лице Е. Н. заема длъжността – Началник сектор „Краткосрочни плащания“ и е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО.

Гореописаното Разпореждане е получено на 21.01.2025г., като същото е обжалвано от А. М. А. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Варна с жалба с вх. № 1012-03-96/04.02.2025г.

По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Варна е постановил Решение № 2153-03-37/04.03.2025г., с което е потвърдил Разпореждане № 031-00-3130-3/16.01.2025г. издадено от Е. Н., Началник сектор „Краткосрочни плащания“ като ръководител на осигуряването за безработица.

В решението като мотиви органът е приел, че дневният размер на ПОБ на А. М. А. е изчислен на основание чл. 54б, ал.8 от КСО за периода от 01.06.2022г. до 10.06.2024г. включително. Като база за изчисляване на ПОБ органът е взел осигурителния доход на А. за общо 501 работни дни. За периода от 01.06.2022г. до 10.06.2024г. органът по осигуряването е взел доход на А. в общ размер на 23 462.46 лв. Като среднодневен доход е приет 46.83 лева и именно върху този доход е извършено изчислението от 60%, съгласно чл. 54б, ал.1 КСО. Получен е доход от 28.10 лева, което е в рамките на минимално и максимално установените дневни размери на ПОБ. При тези изчисления органът е извел извод, че размерът на обезщетението от 28.10 лв. дневно е правилно определен за А. с обжалваното пред него Разпореждане. В решението е посочено, че в общия размер на доход от 23 462.46 лв. е включен общ размер на доход на А. за осигурената ѝ заетост в Белгия от 3 747.42 лева за 19 работни дни, както следва: за периода от 10.06.2024г. до 11.06.2024г. в размер на 101.12 евро/197.77 лева и за периода от 06.05.2024г. до 31.05.2024г. – 18 работни дни доход от 1 820.16 евро/3 559.92 лева. Посочено е, че към този доход е прибавен дохода на А. за осигурена заетост в Р. България от 19 665.93 за 481 работни дни.

За да потвърди разпореждането административният орган се е мотивирал, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО е правилно приложена, тъй като се прилагала от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и датата на подаване на заявление за отпускане на ПОБ. В мотивите си органът е приел, че правните последици от изчисляването размера на ПОБ не са се реализирали към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО и в този смисъл не се преуреждали за изминал период.

Обжалваното решение е получено от А. на 07.03.2025г. Жалбата на А. М. А. е подадена до Административен съд – Търговище на 11.03.2025г. с вх. № 2153-03-37-1/ 11.03.2025г., чрез административния орган.

С Определение на съда № 624/14.04.2025г. производството по настоящото адм.д. № 151/2025г. е спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025г. по адм.д. № 1559/2024г. по описа на АдмС – Благоевград, по което е образувано дело № С-116/25 на СЕС.