Решение № 304 от 20.02.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 304

Търговище, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20267250700019 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. К. А., [ЕГН] от гр. Опака, обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. З. Б. от АК - Търговище със съдебен адрес: гр. Попово, обл. Търговище, [улица], ет.2, против Решение № 1040-25-158/ 17.12.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 251 – 00 – 1529 – 5/ 17.10.2025 г. на гл. експерт по осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015 – 25 – 47/ 12.04.2023 г., с което по заявление № 251 – 00 – 1529/ 19.12.2024 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, на М. К. А..

В жалбата се релевират доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че в противоречие с установените факти и на нормите на материалния закон е прието от административния орган, че спрямо жалбоподателката държавата-членка по пребиваване по см. на Регламент (ЕО) 883/2004, се явява Р. България. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на административния орган за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, чрез упълномощен процесуален представител, изразява в становището си по същество допълнителни правни доводи в подкрепа на твърденията му за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Търговище, редовно и своевременно призован, не се представлява, като чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е депозирал писмена защита съдържаща правни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление от М. К. А. за отпускане на ПОБ, с вх. № 707-01-311/ 19.12.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-1529/ 19.12.2024 г.

В заявлението е декларирано, че лицето упражнява трудова дейност в друга държава – Германия, от 13.07.2020 г. до 15.12.2024 г.

Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-1529-1/ 23.12.2024 г.

Със Справки за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-1529-2/14.01.2025 г. и № 251-00-1529-3/ 23.01.2025 г. са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Германия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, германски формуляр - Antrag auf Ausstellung ernes PD U1 (Bescheinigung deutscher Zeiten) и копия на документи от ДЧ - Германия.

След преглед на попълнените от М. К. А. данни в заявленията и на представените от него документи чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Германия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3130618).

Към запитването са приложени представените от лицето документи от Германия.

По случай 3130618 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Германия.

Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 13.07.2020 г. до 07.12.2021 г., от 28.03.2022 г. до 15.12.2024 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „напускане на служителя“.

По случай 3130618 от КИ на ДЧ на ЕС - Германия е получен СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 01.01.2023 г. до 15.12.2024 г. в размер на 60778,12 евро.

От длъжностно лице е извършена проверка на данните, съдържащи се за М. К. А. в информационния масив на НОИ, като е прието, че от регистъра на трудовите договори е видно, че г-н А. няма заетост по законодателството на Република България, след 16.04.2002 г. Лицето няма подадени уведомления за сключени и прекратени трудови договори по българското законодателство след 16.04.2002 г.

Установено е също, че за А. няма подадени данни от осигурители в България след 16.04.2002 г., т.е. лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. Установено, че за г-н А. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО след 16.04.2002 г., т.е. лицето не е осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство.

За М. А. не са внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство. Лицето е работило в друга ДЧ на ЕС/ ЕИП - Германия.

Със заявление № 707-01-229/ 24.09.2025 г., прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-1529-4/ 26.09.2025 г. М. А. е декларира, че считано от 29.09.2025 г. отново ще упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване в Германия.

След извършен анализ на събраната информация, е издадено Разпореждане № 251-00-1529-5/17.10.2025 г., с което на М. К. А. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието от административния орган, че за М. К. след 16.04.2002 г. не са внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица”, съгласно българското законодателство. Лицето е работило в друга ДЧ на ЕС/ЕИП – Германия, като от компетентната институция на тази държава са потвърдени периоди на осигурена заетост, от 04.03.2015 г. до 15.12.2024 г. – 5 години, 8 месеца и 5 работни дни. Това обуславя извод, че за лицето е налице стабилна/дългосрочна заетост в друга държава - членка на ЕС/ЕИП. България не се явява нито държава по пребиваване, нито държава по последна заетост, и съответно не е компетентна да извършва преценка за правото на обезщетение за безработица.

Така издаденото разпореждане е обжалвано по административен ред, пред Директора на ТП на НОИ – Търговище.

С Решение № 1040 – 25 – 158 17.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № 251-00-1529-5/17.10.2025 г., с което на М. К. А. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че М. А. като гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., който ведно с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. към момента уреждат общите правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Коментирано е основното правило, залегнало в чл. 11, § 3 от Регламент № 883/ 2004, съгласно което заетите и самостоятелно заетите лица се подчиняват на законодателството на държавата, в която осъществяват своята дейност, без значение от мястото на пребиваване или седалището на работодателя. Органът е тълкува нормите на посочените два регламента, даващи дефиниции на понятията „компетентна институция“ на държава-членка и „държава-членка по пребиваване“, както и предвидените в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 изключения от общия принцип, че ДЧ по последна заетост е компетентна за предоставянето на обезщетения за безработица, позовал се е и на определение по дело С - 30/22 на СЕС, според което чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава - членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава — членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. Основният мотив за постановяване на този резултат е направената констатация, че след анализ на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на производството по определяне правото на ПОБ, които имат значение за определяне на държавата – членка по пребиваване е установено, че по време на последната заетост на М. А. това не е Република България, като в настоящия случай намерението на лицето не се явява водещ критерий за определяне на държавата по пребиваване, а се отчитало само тогава, когато между отделните институции няма постигнато съгласие относно държавата по пребиваване. Органът приема, че жалбоподателят не е икономически обвързан с Република България, не е извършвал трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/и ли чл. 4а от КСО. НОИ е отправя искания за възстановяване на средствата от компетентните институции на държавите- членки на ЕС, ЕИП и Швейцария за лицата, на които е отпуснато парично обезщетение за безработица по българското законодателство, но реимбурсацията/ възстановяването на средствата почти винаги била непълна. С оглед на това отпускането и изплащането на ПОБ по чл. 54а от КСО се извършвало след цялостна и задълбочена проверка на всеки конкретен случай, за да не се причинят щети на бюджета.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени удостоверение за раждане и служебна бележка изх. № 5/ 07.11.2025 г., издадена от ДГ „Усмивка“ – гр. Опака, от които се установява, че М. А. е баща на детето М. К., записано в четвърта група в съответната ДГ.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите А. Ш. А. и А. Р. М..

В показанията си, свидетелят А. излага, че е съпруга на жалбоподателя, като от седем години семейството живее в гр. Опака. Детето им посещава детска градина в този град. М. А. започва работа в Германия, за да издържа семейството си. В Германия А. е живял на квартира, заедно с други работници редовно се е прибирал в България. Никога не е имал намерение трайно да се установява в чужбина, а в България се грижи за семейството си и възрасти родители.

В показанията си, свидетелят М. излага, че е майка на М. А.. жалбоподателят е работил в Германия, за да има възможност да издържа съпругата си, която е с тежко заболяване и родителите си. По принцип А. живее в гр. Опака, заедно със съпругата си, сина си и родителите си. Работил е в чужбина поради финансови затруднения. През целия период, докато е работил в германия, редовно се е прибирал в Българи. .

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 118 ал. 1 КСО и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена, при следните съображения: