Решение № 13512 от 21.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13512

Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050702330 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. М. А., [ЕГН], гр.Варна, против Решение № 2153-03-131/16.07.2026г. на директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ 1012-03-326/26.03.2025г. против Разпореждане № 031-00-1191-3/18.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 КСО, вр. чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., по заявление вх.№ 031-03-1191/26.02.2025г. му е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.02.2024г. до 30.09.2024г., в размер на 24,77 лв. дневно.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. В контекста на тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС от 23 април 2026г. по дело С-116/25 сочи, че след като са разрешени въпросите кои са приложимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004г., както и че новото национално законодателство (влязлата в сила на 13.08.2024г. разпоредба на чл.54б, ал.8 КСО) е допустимо и не противоречи на правото на ЕС, от решаващо значение за изхода на спора е въпросът за приложението (във времеви аспект) на новосъздадената ал.8 на чл.54б КСО по отношение на т.нар. заварени (висящи) административни производства за отпускане на ПОБ. В тази връзка твърди, че напълно незаконосъобразно административният орган се е позовал на т.н. несъщинско обратно действие (незабавно действие) на новата разпоредба, което е присъщо само за процесуалните закони, а разпоредбата на чл.54б, ал.8 КСО има материален характер. Позовава се на чл.34 и чл.35 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове /ЗНА/ и сочи, че отклонението от принципа - че правните норми се прилагат занапред, следва да бъде уредено в ПЗР на закона. В КСО липсва изрична разпоредба, която да урежда времевото действие на новата разпоредба на чл.54б, ал.8 КСО, поради което липсва законова опора за прилагане на обратно действие на същата. Същото засяга не само принципа на правната сигурност, но и принципа на справедливост, т.к. безработни лица, които са полагали труд и подали необходимите заявления за получаване на ПОБ преди изменението, се приравняват на лица, които работят и подават заявление след влизане в сила на разпоредбата. На следващо място твърди, че действието на новата материална разпоредба занапред означава, че нормативният акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането й в сила, а в случая такива няма. В тази връзка твърди и че последвалото потвърждение със СЕД не създава нови юридически факти, а само потвърждава вече установени такива, поради което моментът на получаване на СЕД в осигурителната администрация е ирелевантно. С получаването на СЕД не се завършва фактическия състав, а материалноправните предпоставки за реализирането на ПОБ са били налице още към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. Не случайно съгласно чл.54а, ал.4 КСО правопораждащата дата за ПОБ е датата, на която е прекратено трудовото правоотношение на лицето, а не датата, на която административният орган е отпуснал такова с разпореждане/решение. Поради това твърди, че административният орган е бил длъжен да се съобрази с правилата и да приложи материалноправната разпоредба, действала по време на завършване на фактическия състав, т.е. към момента, когато лицето е станало безработно, а това е преди приемането на чл.54б, ал.8 КСО. В подкрепа на изложеното сочи, че разпорежданията на НОИ, с които се отпускат ПОБ, нямат конститутивен ефект, т.е. не създават права и задължения, а само констатират факти с правно значение. Твърди и допуснати в производството съществени процесуални нарушения: административният орган необосновано е спрял производството; проверявал е документи, предоставени от заявителя, въпреки тяхната официална удостоверителна стойност съгласно чл.5, пар.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. Така, удължаването на административното производство с мотив - до получаване на СЕД, се е реализирало самоцелно - нарушение на принципа на чл.8, ал.2 АПК. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез юрк.Е. Л., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, спазени са процесуалните правила по издаването му и правилно е приложен материалния закон. Административният орган е събрал всички относими доказателства, включително чрез системата за електронен обмен на документи. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.54б, ал.8 КСО, а не ал.1. Подробно в решението, в табличен вид, е посочен начинът на изчисление. Обяснено е какви доходи са взети както за осигурителните периоди в България, така и за осигурителния период, който е потвърден от компетентната институция на Франция, както и правилно е съобразена минималната работна заплата за страната, за периодите за осигуряване за безработица. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заявление вх.№ 302-1124/26.02.2024г. на Дирекция „Бюро по труда“ - Варна /рег.№ 031-00-1191/26.02.2024г. на ТП - Варна на НОИ/, С. М. А. поискал отпускане на ПОБ, като последното му трудово правоотношение било с работодател „****“ - Република Франция (за периода от 04.01.2024г. до 31.01.2024г.), прекратено считано от 31.01.2024г. - поради изтичане срока на договора.

Към заявлението А. приложил: Декларация по чл.65, пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. относно определяне на пребиваване, в която декларирал: идентификационни данни; данни за заетостта/пребиваването/ престоя в чужбина – в периода от 04.01.2024г. до 31.01.2024г. е бил трудово зает във Франция – сезонен работник в селското стопанство, ябълки; други данни - че няма съпруга или партньор във фактическо съжителство; през периода от последната заетост в чужбина децата му до 18г. са живели/учили в Република България; през периода от последната заетост в чужбина преобладаващата част от роднините му са живели в РБ; разполага с постоянно жилище в РБ; плащал е данъци върху доходите в държавата по последната заетост; през последния период на заетост в чужбина е живял под наем; през периода на последната заетост в чужбина не се е завръщал в РБ; извън трудовата дейност, друго нищо не го свързва с Франция; Документи на френски език, доказващи осигурителни периоди.

С Разпореждане № 031-00-1191-1/05.03.2024г. на основание чл.54г, ал.4 КСО, производството по отпускане на ПОБ било спряно – поради изискано по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 от компетентната институция във Франция, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО.

С вх.№ 031-00-1191-1/05.03.2024г. била изготвена Справка за приети, върнати и липсващи документи на С. А. с рег. № 031-00-1191/26.02.2024г., а именно: заявление по образец; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г.; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004 – Франция; 4 бр. копия на документи, доказващи трудова дейност във Франция.

С вх.№ 031-00-1191-2/28.03.2024г. била изготвена справка за приети, върнати и липсващи документи с рег.№ 031-00-1191/26.02.2024г. - документ, издаден от Франция - 1 бр.

С вх. № 031-00-1191-3/07.03.2025г. била изготвена справка за приети, върнати и липсващи документи с рег.№ 031-00-1191/26.02.2024г. - декларация за промяна на адрес за кореспонденция.

Изпратена са: СЕД U003 - искане за информация за заплата, за периода от 04.01.2024г. до 31.01.2024г. и СЕД U001 - искане за осигурително досие - трансграничен работник. Получени са: СЕД U017 - осигурително досие - трансграничен работник и U004 - информация за заплата. Изготвена е Справка - Електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС - UB_BUC_01-42;

След получаване на изисканата информация, с Разпореждане № 031-00- 1191-2/07.03.2025г. на основание чл.55 АПК е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ рег.№ 031-00-1191/26.02.2024г.

След възобновяване на производството са изготвени справки за: среднодневния осигурителен доход; по ЕГН от регистъра на трудовите договори; по ЕГН от регистъра на осигурените лица /РОЛ/ - за периода 01.01.2022г. до 31.12.2004г; 01.01.2005г. - 31.12.2025г.; за ПОБ; за осигурителен стаж след 2001г., зачетен за безработица;

Информацията от проверките в регистрите е обобщена към 11.03.2025г.

С Разпореждане № 031-00-1191-3/18.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл.54ж, ал.1 КСО, вр. чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 КСО, вр. чл.62, пар.3 от Регламент (ЕО) № 883/2024г. по заявление рег.№ 031-00-1191/26.02.2024г. било отпуснато ПОБ считано от 01.02.2024г. до 30.09.2024г., в размер на 24,77 лв. дневно, изчислено както следва: последно прекратяване на осигуряването

01.02.2024г. регистрация в Агенция по заетостта

07.02.2024г. осигурителен стаж след 31.12.2001

9г. и Зм. осигурителен доход за периода 01.02.2022 - 31.01.2024г., от който е определен размерът на ПОБ

20563,81лв. среднодневен осигурителен доход

41,29лв. дневно ПОБ (60 % от 41,29)

24,77лв. минимален дневен размер на ПОБ съгл. ЗБДОО/24

18лв. максимален дневен размер на ПОБ съгл. ЗБДОО/24

107,14лв.

Дневният размер на ПОБ е определен, като за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, които обхващат времето от 01.02.2022г. до 31.01.2024г., е взет предвид осигурителния доход на А., както следва:

- за времето от 07.06.2022г. до 09.11.2023г. – осигурителен период в България съгласно данните от РОЛ, през който лицето е осигурявано върху минималната заплата за страната;

- за времето от 04.01.2024г. до 31.01.2024г. (месеца на прекратяване на осигуряването) – 27 дни (осигурителен период във Франция, удостоверен в СЕД U017) – осигурителен доход, удостоверен в СЕД U004 – 1864,01 евро х 1,95583 = 3645,69лв.;

- за времето, през което съгласно данните в РОЛ няма осигуряване за безработица, е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период – за периодите от 01.02.2022г. до 21.06.2022г. и от 10.11.2023г. до 03.01.2024г.

Получен е общ осигурителен доход за периода от 01.02.2022г. до 31.01.2024г. – 20563,81лв., разделен на броя на работните дни – 498, е изчислен среднодневния осигурителен доход за посочения период - 41,29лв. (при спазване на чл.9, ал.1, ал.3 и 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица). Въз основа на среднодневния осигурителен доход е получен размера на дневното ПОБ (60 % х 41,29лв.) – 24,78лв.

Съобразено е, че съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2024г., максималният месечен размер на осигурителния доход за страната за 2024г. е 3750,00лв. Разделен на броя на работните дни по календар за м.01.2024г. (20 работни дни) е установен среднодневния максимален осигурителен доход = 170,45лв. Удостоверения в получения СЕД U004 доход на жалбоподателя за м.01.2024г. (месеца на прекратяване на осигуряването), е в размер на 1864,01 евро х 1,95583 = 3645,69 лв. Разделен на отработените дни за м.01.2024г. – 20 работни дни = 182,28лв. Тъй като е по-висок от максималния за страната е прието, че следва да бъде ограничен до среднодневния максимален осигурителен доход – 170,45лв.: 170,45 х 20 р.дни = 3409,00лв.

Разпечатката съдържа 39 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b0778a2-7d6a-4461-9f33-df0718072135