Решение № 2426 от 26.10.2026, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- Административно дело 565/2026
- Вид
- Решение № 2426
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Христо Монев
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 95, ал. 1, т. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 1, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2426
Разград, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТО МОНЕВ
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ административно дело № 20267190700565 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса да социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на жалба, подадена от А. З. Т. от [населено място], [област], чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Решение № 1054-16-39#1 от 16.07.2026 г. на ръководителя на Териториално поделение – Разград на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ – Разград), с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № 2141-16-18/28.05.2026 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 98, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е отменено разпореждане ***** от 20.10.2008 г., по силата на което считано от 18.08.2008 г. на А. З. Т. са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общи заболяване и лична социална пенсия, както и са отменени всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатите на А. З. Т. лична пенсия за инвалидност поради общи заболяване и лична социална пенсия. В оспореното пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград разпореждане е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО А. З. Т. следва да възстанови всички недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.
Решението на ръководителя на ТП на НОИ – Разград се оспорва с твърдения за нищожност, тъй като според жалбоподателката изцяло противоречи на влязла в сила присъда в гражданскоправната й част, с която гражданският иск на НОИ срещу нея е отхвърлен. При условията на евентуалност се твърди незаконосъобразност на оспореното решение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа изложените в жалбата възражения.
Ответникът – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна с довода, че оспореното решение, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване, не създава задължение за жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получените суми.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорване – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по аргумент по чл. 118, ал. 1 КСО. Спазен е регламентирания в същата разпоредба срок – видно от известие за доставяне, жалбоподателката е уведомена за заповедта на ръководителя на ТП на НОИ – Разград на 24.07.2026 г., а жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 31.07.2026 г.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С разпореждане ****** от 20.10.2008 г. ръководителят по пенсионното осигуряване е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия на А. З. Т. с начало на изплащане от 18.08.2008 г. Като основание за отпускане на пенсиите е послужило Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания № 1679 от заседание № 143 от 28.08.2008 г. на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Иван Рилски“ АД, гр. Разград, по силата на което на жалбоподателката е призната трайна нетрудоспособност (ТНР) 72% пожизнено с водеща диагноза счупване на бедрената кост. С разпореждания от 2009 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2022 г. размерът на отпуснатите пенсии на А. З. Т. е осъвременяван.
Въз основа на писмо от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Разград с вх. № 1056-16-295 от 13.10.2023 г. и на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО с Разпореждане № 2146-16-172 от 18.10.2023 г. ръководителят по пенсионното осигуряване е спрял изплащането на личната пенсия за инвалидност на А. З. Т., считано от 13.10.2023 г.
С присъда № 39 от 14.07.2025 г. по наказателно общ характер дело (НОХД) на Районен съд – Разград подсъдимата А. З. Т. е призната за невинна и на основание чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс е оправдана по обвинение в извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан гражданския иск на НОИ срещу А. З. Т.. Същият е за сумата от 45 788.77 лева, представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, за което е обвинена подсъдимата, ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. – касае се за изплатените социални плащания – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия, за периода 30.09.2008 г. – 31.10.2023 г.
Този съдебен акт е протестиран от прокурор от Районна прокуратура – Разград в оправдателната му част. НОИ не е обжалвал присъдата на районния съд в гражданскоправната й част. С Присъда № 5 от 23.02.2026 г. по въззивно НОХД № 315/2025 г. по описа на Окръжен съд – Разград въззивната инстанция е отменила присъдата на районния съд и е постановила осъдителна такава срещу А. З. Т., признавайки я за виновна за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Изрично в диспозитива на присъдата на Окръжния съд е посочено, че в необжалваната й част тя е влязла в сила. В този смисъл са и мотивите към присъдата, където е посочено, че в гражданската част присъдата е влязла в сила, тъй като не е обжалвана или протестирана.
Въз основа на тази присъда ръководителят по пенсионното осигуряване е издал Разпореждане № 2141-16-18 от 28.05.2026 г., с което на основание чл. 98, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО отменя разпореждане ****** от 20.10.2008 г., по силата на което считано от 18.08.2008 г. на А. З. Т. са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общи заболяване и лична социална пенсия, както и отменя всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатите на А. З. Т. лична пенсия за инвалидност поради общи заболяване и лична социална пенсия. Двата диспозитива са номерирани с римски цифри – I. и II. След тях в разпореждането е посочено, че „На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от А. З. Т., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.“. След това изречение е упоменато, че разпореждането може да се обжалва в едномесечен срок от получаването му на основание чл. 117, ал. 2 КСО.
Това разпореждане е оспорено от А. З. Т. с жалба с вх. № 1054-16-39 от 17.06.2026 г. по описа на ответника по съображения, идентични с тези на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото административно дело – оспорва се разпореждането само в частта по чл. 114, ал. 1 КСО, не и в останалата част, по силата на която на основание чл. 98, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО се отменят първоначалното и последващите разпореждания, по силата на които на жалбоподателката са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия и размерите на същите са осъвременявани.
С оспореното по настоящото дело решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград същият потвърждава разпореждане № 2141-16-18 от 28.05.2026 г. и отхвърля жалбата на А. З. Т. като неоснователна и недоказана. Като довод за отхвърляне на жалбата ръководителят на ТП на НОИ – Разград е посочил, че за събиране на сумите по недобросъвестно получените осигурителни плащания на основание чл. 114, ал.1 КСО пенсионният орган следва да издаде последващо разпореждане, в което да бъдат определени основанието и размерът на дълга.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съобразно изискването на чл. 168 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.
Оспореният административен акт е издаден от ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който е компетентен орган да издаде процесното решение по аргумент на чл. 117, ал. 3 КСО.
Същият е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановен, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 АПК.
При извършената от съда служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо КСО срок за произнасяне, като с решението си директорът на ТП на НОИ – Разград е решил по същество отнесения до него въпрос, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства – т.е., административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград се оспорва само и единствено в частта му по чл. 114, ал. 1 КСО – с която същият не отменя разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване в частта му, в която се посочва, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от А. З. Т., ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Нито разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване, нито процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, се оспорват в частите им, постановени на основание чл. 98 и чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.
Настоящият съдебен състав счита, че решението в оспорената му част по своята същност не е властническо волеизявление, годно да породи задължение за възстановяване, подлежащо на принудително изпълнение. Изречението „На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от А. З. Т., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.“ не е част от диспозитива на разпореждането, оспорено по административен ред пред ответника по настоящото дело. Изрично в решението на ръководителя на ТП на НОИ – Разград е посочено, че за събиране на спорните суми следва да бъде издадено последващо разпореждане, в което същите да бъдат индивидуализирани като основание и размер.
Тези доводи на ответника са напълно обосновани, тъй като не съществува правна възможност разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО да бъде едновременно с това и разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО. Това е така, тъй като те се издават по различни процесуални (административнопроизводствени) правила, обикновено от различни длъжностни лица – по чл. 98, ал. 1 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО, и подлежат на обжалване в различни срокове съобразно чл. 117, ал. 2 КСО (в този смисъл Решение № 8407 от 05.06.2019 г. по административно дело № 10979/2018 г. на Върховния административен съд на Република България).
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК оспорването подлежи на отхвърляне.
Разноски не се претендират от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. З. Т. от [населено място], [област] против Решение № 1054-16-39#1 от 16.07.2026 г. на ръководителя на Териториално поделение – Разград на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № 2141-16-18/28.05.2026 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Разград пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Разпечатката съдържа 38 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdd87c29-8b9c-4324-b35a-3335833eb12c