Решение № 6377 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6377 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512461 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 13769/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58 състав, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- СОФИЯ е осъдена да заплати на А. Г. Й. /ЕГН **********/ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1773.05 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извънреден и нощен труд, положен през периода 9.03.2017 г.- 9.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.03.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата 214.10 лв.- лихви за забава за периода 30.04.2017 г.- 9.03.2020 г., а също и сумата 500 лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР- София е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 420.92 лв.- разноски по делото /за държавна такса и възнаграждение на вещо лице/.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- СОФИЯ /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А. Г. Й. /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. в ДВ- бр.13/ 7.02.2017 г./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

По делото не е спорно, че през процесния период от 9.03.2017 г. до 9.03.2020 г. ищецът А. Г. Й. е изпълнявал държавна служба на длъжност „младши автоконтрольор" в РУ- Елин Пелин при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работиСофия, а също и че през процесния 3- годишен период ищецът е работил на 12- часови смени, включващи и нощни дежурства, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, през периода от 1.01.2017 г.- 31.03.2020 г. ищецът А. Й. е дал 215 бр. нощни дежурства, при които е положил 1 720 часа нощен труд, възлизащи на 1965.97 часа дневен труд след преизчисляването им с коефициент 1.143. За получената разлика от 246 часа, представляваща извънреден труд, според експерта се дължи възнаграждение от 1 773.05 лв., определено на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %.

Спорно между страните по делото е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.179, ал.1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. в ДВ- бр.13/ 7.02.2017 г./ гласи, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица- чл.187, ал.1 ЗМВР /в посочената по- горе приложима редакция/.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период- чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР.

2

Според чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи- обн. ДВ- бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм.- бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. с Решение № 16766/ 10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/ 2019 г. на ВАС, обн. ДВ- бр.4 от 14.01.2020 г., и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи- в сила от 10.01.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи- обн. ДВ- бр.3/ 10.01.2020 г., отм. ДВбр.93/ 30.10.2020 г.

В чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и в чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, а в чл.31 от първата наредба, съответно в чл.33 от втората наредба- че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В тези подзаконови нормативни актове липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен, за разлика от чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При цитираната нормативна уредба следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд и следва да се заплаща като нощен по определена в съответна заповед на ръководителя на ведомството тарифна ставка.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/ 2020 г. на ВКС- ОСГК, задължително за съдилищата тълкувателно разрешение, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл.46, ал.2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ- бр.49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално 3 отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Липсва следователно законодателна воля за преобразуването на нощни часове в дневни. Посочено е още в ТР, че при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизмидопълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР/, по- голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Изразено е и становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С- 262/ 20 по направено запитване от български съд е налице произнасяне по относими към тълкувателното дело въпроси. В решението по посоченото дело на СЕС /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.

Член 8 и чл.12, б."а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор- като полицаите и пожарникарите, е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС приема, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел /т.80/.

Предвид дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, различната регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, не води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните правоотношения, регламентирани в специалния ЗМВР. При съпоставяне на тези служители с работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, няма допусната дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд, определено със съответна заповед на ръководителя на ведомството.