Решение № 4479 от 28.09.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 785/2026
- Вид
- Решение № 4479
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Яница Събева-Ченалова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.101б · Закон за здравето
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.117, ал.1, т.2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.145 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.72 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.73, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.94, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.94, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.96, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 96, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.96, ал.1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.97 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.97, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.97, ал.2, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.97, ал.2, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.10, ал.8 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.1, ал.1 и ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.1, ал.1 и ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.22а · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.4, т.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.4, т.3, б. "в" · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.30, ал.4, т.4, б. "а" · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 30, ал. 4, т. 4, б. "б" · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.3, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.3, ал.1 т.7 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.9, ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 4479
Стара Загора, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20267240700785 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. Х. С. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника му по делото – адв.С. М. от САК, против решение №2153-23-24 от 29.05.2026 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ – Стара Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-23-66 от 11.05.2026 г. на Д. С. срещу разпореждане [номер] от 13.03.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора в частта относно несъгласието на жалбоподателя с определената от административния орган дата на възстановяване на отпуснатата му и прекратена впоследствие лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при непълно изясняване на релевантните факти и при липса на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Жалбоподателят оспорва единствено началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поддържа, че неправилно тя е определена на 02.02.2026 г., вместо на 01.07.2022 г., като излага доводи за липса на редовно уведомяване, липса на доказана вина за закъснялото преосвидетелстване, невръчено разпореждане за прекратяване на пенсията и неправилно приложение на материалния закон. Излага, че живее трайно в Чешката република и цялото пенсионно производство се е развивало чрез международен обмен между компетентните институции, поради което не може автоматично да му се вменява вина за забавяне при преосвидетелстването. В тази връзка сочи, че при пенсии с международен елемент документите постъпват чрез компетентната чуждестранна институция и се прилагат към пенсионното досие като заверени копия, съгласно чл.1, ал.1 и ал.4 от НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/ и чл.9, ал.3 от НПОС. Първоначалната пенсия е отпусната при 75 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, считано от 05.03.2020 г., като НОИ е приел, че поради действието на извънредното законодателство по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/ срокът на експертното решение /ЕР/ и на пенсията се счита продължен до 30.06.2022 г. Именно поради това жалбоподателят възразява, че органът не може едновременно да приема продължаване на действието на ЕР до 30.06.2022 г., а впоследствие да се позовава на прекратяване със задна дата от 02.04.2021 г. поради липса на данни за подадено заявление-декларация по смисъла на § 20а от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП. Според него липсата на данни по §20а от ЗМДВИПОРНСПП би могла да има значение най-много за период след 30.06.2022 г., но не и да заличи вече признатото продължаване по § 20, ал. 1 от закона. Жалбоподателят поддържа още, че разпореждането от 02.12.2022 г., с което според НОИ пенсията е била прекратена, не му е било надлежно връчено и не фигурира в електронния му профил, поради което не може да му бъде противопоставено като влязъл в сила акт. Основното възражение е, че пенсионният орган неправилно е приложил чл.30, ал.4 от НПОС без да установи неговите предпоставки. Според жалбоподателя, липсват доказателства той да е бил редовно призован за преосвидетелстване, да не се е явил по неуважителни причини или закъснението да е по негова вина. Поддържа, че при липса на такива данни не може да се приложи неблагоприятната последица възстановяване от датата на преосвидетелстването, а следва да се приложи правилото за възстановяване от датата, следваща тази, до която пенсията е била отпусната, по чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС. Поддържа се също, че неправилно е приложен и чл.97, ал.2 от КСО, тъй като новото ЕР на ТЕЛК от 02.02.2026 г. не установява нова инвалидност, а отново сочи дата на инвалидизиране 05.03.2020 г. Според жалбоподателя, това означава, че основанието за получаване на пенсия не е възникнало от датата на новото решение, а е съществувало и преди това. По тези съображения се иска отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане в оспорената част, като пенсията бъде възстановена от 01.07.2022 г., а при условията на евентуалност – преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа, че инвалидната пенсия на жалбоподателя е била отпусната до 01.04.2021 г., а удължаването на сроковете по § 20а от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП е предоставило допълнителен период за подаване на заявление за преосвидетелстване. Въпреки това жалбоподателят не е подал необходимото заявление, поради което, след уведомяване от РЗИ, пенсията е прекратена през декември 2022 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпадане на основанието за получаването ѝ. Сочи се, че новото искане за възстановяване на пенсията и за преосвидетелстване е подадено едва през септември 2024 г., след изтичане на значителен период от прекратяването. Поради това счита, че правилно са приложени чл. 97, ал. 2 от КСО и чл. 30, ал. 4, т. 4, б. „б“ от НПОС, съгласно които при неподадено или просрочено заявление за преосвидетелстване пенсията се възстановява от датата на новото освидетелстване. Възразява, че жалбоподателят не е доказал наличието на уважителни причини за неподаване на заявлението в срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Д. Х. С. е лице с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес в България, като в различни етапи по самата административна преписка е посочван адрес в [населено място], а впоследствие и адрес в [населено място]. По преписката са налице и данни, че лицето е пребивавало и в Чешката република - [населено място], както и че е поискало пенсията му да бъде изплащана по лична банкова сметка в чешка банка.
Жалбоподателят има дълга осигурителна биография в Република България, включваща наборна военна служба, работа като учител, директор, началник отдел, заместник-кмет и работник, както и осигурителни периоди в Чешката република. По различни служебни описи и справки на НОИ българският му осигурителен стаж е установяван в различен обем според предмета на производството и представените към съответния момент документи. За целите на инвалидната пенсия е отчетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 05.03.2020 г. в размер на 18 години и 13 дни стаж в България, както и 9 години 2 месеца и 9 дни стаж в Чехия. За производството по лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025-2026 г. са отчетени по-големи периоди, включително допълнително признат стаж по чл. 9а от КСО за време на обучение. По делото се съдържат и данни за медицинско състояние на С., като в чешката медицинска документация е отразено, че той е работил като охранител, включително на смени и нощен труд, и че и през 2024 г. е продължавал трудовата си дейност в Чехия.
Първоначално, във връзка с постъпила чрез чешката институция медицинска документация, ТЕЛК при „МБАЛ Силистра“ АД е постановила ЕР №1817 от 30.04.2020 г., с което на С. е определена 75% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, по причина общо заболяване, със срок до 01.04.2021 г. В това ЕР, като дата на инвалидизиране е приета 05.03.2020 г., а в мотивите изрично е посочено, че това е датата на получаване на медицинската документация от ТП на НОИ – Силистра. Въз основа на това ЕР и след обработка на българския и чешкия стаж, на С. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.03.2020 г. /л.141 и сл./. По пътя на международния обмен въпросното разпореждане е било изпратено на Чешката република чрез формуляр Е210 от 11.05.2022 г. /л.139/. По преписката има данни и за съответните размери на пенсията през 2020, 2021 и 2022 г., както и за нейното последващо преизчисляване съобразно действащите към съответния момент правила.
Срокът на инвалидността по ЕР е бил до 01.04.2021 г., но по силата на действалите тогава извънредни законови правила действието на ЕР е продължено служебно, като пенсията е изплащана до 30.06.2022 г. По преписката е прието от органите на НОИ, че в ТП на НОИ не са постъпили от РЗИ данни, че лицето е подало в срок до 15.07.2022 г. заявление-декларация за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Поради това с разпореждане на ТП на НОИ – Силистра от 02.12.2022 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С., считано от 02.04.2021 г. /л.133/. В същото разпореждане е посочено, че добросъвестно получените суми за периода, през който изплащането е продължило по силата на извънредните правила, не подлежат на възстановяване. По делото има данни, че за това прекратяване е била уведомена и чешката институция, като е изпратено копие от разпореждането /л.134/.
През 2024 г. С. отново е отправил искане за инвалидна пенсия. От материалите се установява, че молбата е заведена в Чехия на 15.04.2024 г. и в българската система фигурира с вх.№ 2112-23-1197/08.10.2024 г. /л.107 и сл./. Към това искане чешката институция е изпратила по системата EESSI документи, включително Р2200, Р4000, Р5000, Р6000 и по-късно подробен медицински доклад Е 213/Р10000 /л.81 и сл./ В чешкия формуляр Р6000 е отразено и че по чешкото законодателство лицето е имало пенсия за инвалидност от 16.11.2019 г. в размер 4040 CZK, по-късно 4452 CZK, но в друга част от преписката се съдържат данни и за отказ или прекратяване по чешката линия, като това е част от обменяната между институциите информация. На 12.12.2024 г. в ТП на НОИ-Стара Загора е постъпил формуляр Е 213 – подробен медицински доклад от Чехия. На 05.02.2025 г. тази документация е препратена от ТП на НОИ – Стара Загора до РКМЕ към Столичната РЗИ за предприемане на действия по освидетелстване/преосвидетелстване. На 22.12.2025 г. ТП на НОИ-Стара Загора е изпратило напомнително писмо, че се очаква произнасяне с ЕР /л.77/. В приложената чешка медицинска документация са описани подробно заболяванията на лицето, проведеното лечение, текущото му състояние, както и преценката на чешки лекари, че лицето може да извършва лека работа, включително като охранител.
На 09.03.2026 г. в ТП на НОИ – Стара Загора е постъпило ЕР №00087 от 02.02.2026 г., издадено след разглеждане на медицинската документация, с което на С. е определена 60% ТНР, без чужда помощ, по причина общо заболяване, със срок 3 години – до 01.02.2029 г. /л.74/. В това ЕР като дата на инвалидизиране отново е отразена 05.03.2020 г. Към решението има и данни за проведено обсъждане от медицинската комисия към ТП на НОИ – Стара Загора, в което се потвърждават процентът ТНР, датата на инвалидизиране и останалите основни медицински констатации.
След получаване на това ЕР, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора е издал разпореждане [номер] от 13.03.2026 г., с което е възстановил на С. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л.31 и сл./. За начална дата на възстановяването е приета 02.02.2026 г. – датата на ЕР. В разпореждането са изложени и данни за изчисляването на пенсията въз основа на българския и чешкия стаж, сравнението между вариант „само български стаж“ и пропорционален размер с чужд стаж по регламентите, както и крайният определен по-благоприятен размер. След превалутиране в евро е определен месечен размер от 561.28 евро, платим от 02.02.2026 г.
Разпечатката съдържа 20 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4620f646-5b69-4e25-8b6c-6768de12a965