Решение № 169 от 19.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Смолян, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20265440100428 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 З*, вр. с чл.187 З* и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Й. * С. ЕГН **********, с адрес град *, *, с предявени осъдителни искове срещу * гр.Смолян, по които претендира ответникът да й заплати 1) сумата 2 000,00 евро, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.03.2023г. до 28.02.2026г., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.03.2026г. до окончателното изплащане; 2) сумата 200,00 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната и нощното работно време, катс началната дата за изчисляване е 01.07.2023г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда - 20.03.2026г.

В с.з. по искане на ищеца съдът допусна изменение на размера на 1 предявените искове по реда на чл.214 ал.1 ГПК, съгласно което искът по чл.178, ал.1, т.3 З*, вр. с чл.187 З* се счита за предявен за сумата 1555,05 евро, а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД-за сумата 269,12 евро.

Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по З* при * „*" град Смолян към * „*" при *, в Г* * на длъжност „*". Излага, че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. За времето от 01.03.2023г. до 28.02.2026г. положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд.

Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не твърди, че не му е заплатен.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.176 от З* брутното месечно възнаграждение на държавните служители на * се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от З* сред предвидените допълнителни възнаграждения и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Излага следното: нормалната продължителност на работното време на държавните служители в * е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от З*. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от З* регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016г., действаща за част от процесния период, (сега ал.7 на чд.187) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период като извънредния труд според ал.6 в редакцията й обн. в ДВ бр.81/2016г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че според чд. 187, ал. 9 З* редът за 2 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи се, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з922/22.07.2011г„ обн. в ДВ бр.60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.201бг„ обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г„ в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.). Ищецът счита, че текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г.

Твърди, че в разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Счита, че в последвалите тази наредба нормативни актове последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Намира, че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в * часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *. Излага, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в *, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията 3 на работната заплата, в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в * по чл.142,ал.1, т.1 от З* и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от З* към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. че е приложим коефициентът 1,143.

Ето защо според ищеца основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 след отмяната на Наредба № 8121з407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. По изложените причини счита, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период.

Намира, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чд,261 от КТ. Според ищеца предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.

Излага, че изменението на разпоредбата на чл.187, ал.1 и 4 от З*, 4 обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството в третирането на държавните служители в * по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните: права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както й с разпоредбата на чл.179,ал.1 от З*, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от З*, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Счита, че по този начин посочените служители в *, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд.

Според ищеца както е посочено в Решението на СЕС по дело С- 262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. Счита, че след като преди отмяната на Наредба № 8121407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от З*, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от З* са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и рсзумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от З*, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста, 5 но и контекста и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от З*. Ищецът счита, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. Намира, че на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответтгото възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния.

От ответника * “*” - Смолян при * е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Излагат се доводи, че ищецът неправилно тълкува нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по З*, като не отчита последните изменения на З* за процесния период.