Определение № 1399 от 25.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1399 гр. София, 25.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002104793 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3927/04.08.2023 година, подадена от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен , срещу решение № 180/27.06.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ състав, постановено по гр. д. № 245/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Шумен е потвърдил първоинстанционното решение № 287/21.04.2023 година на Районен съд Шумен, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 350/2023 година, с което по искове к правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ предявени от Х. А. Х. срещу Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Х. от длъжността „декан, професор, висше училище“ в катедра „Управление на системите за сигурност“, Факултет по технически науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, извършено със заповед № РД-12-399/16.12.2022 година на Ректора на Университета, та основание чл.

328, ал. 1, т. 10б от КТ, като Х. А. Х. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

В подадената от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен касационна жалба се излагат доводи за това, че 1 въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Х. А. Х. с р е щ у Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен искове, с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба Х. А. Х. е подал отговор с вх. № 4724/06.10.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 180/27.06.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ състав, постановено по гр. д.

№ 245/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр.

Шумен е бил уведомен за обжалваното решение на 05.07.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3927/04.08.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Окръжен съд Шумен е приел, че по делото не е спорно, че трудовото правоотношение на Х. А. Х. с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен било възникнало въз основа на избор, като на 08.04.2022 година Х. бил избран за втори мандат декан на катедра „Управление на системите за сигурност“ от Факултет по технически науки със срок на мандата от 4 години, т. е. до 08.04.2026 година. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗВО длъжността „декан“ била изборна, с 2 четиригодишен мандат, като процедурата за провеждане на избора била нормативно уредена, както в ЗВО, така и в Правилника за дейността на съответното висше училище. За декан се избирало хабилитирано лице ,което работело на основен трудов договор във висшето училище. Процедурата по избор на декан приключвала със сключване на допълнително споразумение към основния трудов договор по чл. 119 от КТ и чл. 107 от КТ. Спорно било по делото, каква била точно процедурата по която се прекратявал мандата на изборната длъжност-декан,която бил заемал Х. А. Х. до датата на уволнението му . Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗВО, ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождавали по тяхно желание или можели да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Следователно в разпоредбата на чл. 35 от ЗВО, който се явявала специална, били посочени две основания за прекратяване на мандата на декана предсрочно-по желание на лицето, изпълняващо длъжността, или отзоваване преди изтичане на мандата, като и в двата случая било необходимо решение на органа, който ги бил избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Също така, съгласно чл.35 ал.2 от ЗВО мандатът на едноличните органи за управление се прекратявал предсрочно, когато бъдели освободени от длъжностите по чл. 48 от ЗВО, а мандатът на ректора и в случаите по чл.

31, ал.3, т. 2 от ЗВО . Именно на този текст се позовавал и Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Щумен, като считал, че в случая трудовото правоотношение на Х. А. Х. на заеманата от него основна, академична длъжност в университета като професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и ex lege било прекратено и правоотношението (т. е. мандата му) като декан на ФТН в ШУ. Именно поради това, че прекратяването на мандата му като декан настъпвало по силата на закона, не било необходимо изрично решение на органа, който бил избрал декана–Общото събрание на ФТН ,защото разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗВО не изисквала такова. Въззивният съд не споделял това твърдение на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен и считал, че и при уволнение на Х., поради прекратяване на основното му 3 трудово правоотношение като професор, за настъпване на последиците на предсрочно прекратяване на мандата му като декан било необходимо пак да е налице и решение на Общото събрание на ФТН. По отношение на прекратяване на трудовото правоотношение възникнало от избор по ЗВО можели да бъдат приложими съответно и правилата на КТ относно основанията за прекратяване на трудовите договори. Приложението на тези основания обаче изисквало и съобразяване с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от КТ, съгласно която, когато за прекратяване на трудовото правоотношение възникнало от избор било необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло, като ал. 2 от ЗВО не сочела, че прекратяването на мандата на декана ставало по силата на закона, без решение на органа, който го бил избрал на тази длъжност. Тълкуването, че прекратяването на мандата на декана предсрочно на основание чл. 35, ал. 2 от ЗВО настъпвало ex lege, без да било необходимо решение на избирателното тяло не намирало опора в закона. Необходимостта от такова решение на избирателният орган било възприето и в решенията на ВКС, като сочената от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен във въззивната жалба съдебна практика не била относно приложението на чл. 35, ал. 2 от ЗВО. Твърденията на Х. А. Х., че при уволнението му била налице дискриминация и злоупотреба с право от страна на работодателя му не били доказани по делото, като въззивният съд не споделял тезата на Х., че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ не можела да се приложи, когато трудовото правоотношение било възникнало след упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, чл. 69а ,чл. 69б и чл. 69г от КСО преди навършване на пределната пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, а се прилагал само, когато това било станало по чл. 68 от КСО. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд считал,че уволнението на Х. А. Х. било незаконосъобразно, тъй като не е била спазена регламентираната от закона процедура и липсвало решение на избирателния орган избрал Х. на длъжността декан на ФТН, а именно на ОС на ФТН за предсрочното прекратяване на мандата му, поради това, че е бил освободен от длъжността си като професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен е поискал 4 въззивното решение на Окръжен съд Шумен да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това непосредствено по силата на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗВО, (т. е. ex lege) ли настъпва предсрочното прекратяване на мандата на едноличните органи на управление, посочени в чл. 35, ал. 1 от ЗВО, когато лицата бъдат освободени от длъжността по чл. 35, ал. 2 от ЗВО или е необходимо решение за това от органа, който ги е избрал? и за това при наличието на специалната норма на чл. 35, ал. 2 от ЗВО, при освобождаване (уволнение) на преподавател от длъжността по чл. 48 от ЗВО приложима ли е разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от КТ, когато същите са били избрани и за еднолични органи на управление на университета или факултета или на други техни звена, посочени в ал. 1 на чл.

35 от ЗВО. Изложени са съображения, че по отношение на така поставените въпроси е налице предвидената в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение въпросите са били включени в предмета на спора, били са обсъждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на решението. Същевременно по отношение на тях не е открита установена практика на ВКС, поради което е налице твърдяното от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен основание за допускане на исканото от него касационно обжалване.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен е поискал въззивното решение на Окръжен съд Шумен да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно 5 обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл.

288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора.