Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

Чл. 1

Този закон урежда:

1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;

2. създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателя;

3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.

Чл. 2

Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.

Чл. 3

Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:

1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;

2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.

Чл. 4

(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.

(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.

Чл. 5

Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.

Чл. 6

Правото на гарантирани вземания възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.

Чл. 7

Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:

1. са съдружници в търговското дружество;

2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;

3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

Чл. 8

За изплащане вземанията на работниците и служителите по този закон към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, наричан по нататък “фонда”.

Чл. 9

Органи на управление на фонда са:

1. надзорен съвет;

2. директор.

Чл. 10

(1) Надзорният съвет се състои от осем членове:

1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;

2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;

3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.

(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите - от съответните министри.

(3) В случай че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съвет по ал. 1, т. 1 и 2 в 30-дневен срок след влизането на закона в сила или след изтичането на мандата на надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.

(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.

(5) Надзорният съвет има мандат три години.

(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.

(7) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.

(8) Директорът на фонда участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Чл. 11

Надзорният съвет:

1. утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонда;

2. осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;

3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;

4. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;

5. утвърждава списъка на банките, които обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;

6. прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;

7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на работодател.

Чл. 12

(1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.

(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на надзорния съвет на фонда.

(3) Директорът:

1. осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;

2. внася за утвърждаване в надзорния съвет:

3. предлага на надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.

Чл. 13

Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда се извършва и финансира от Националния осигурителен институт.

Чл. 14

Приходите във фонда се набират от:

1. задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;

2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност;

3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;

4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда;

5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;

6. лихви и глоби;

7. други източници.

Чл. 15

(1) Средствата по фонда се разходват за:

1. изплащане на гарантираните вземания по чл. 3;

2.

3. издръжка на дейността на фонда в размер, установен от надзорния съвет.

4. разходи за дейността по чл. 13, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.

Чл. 16

Временно свободните средства на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 17

(1) Средствата на фонда не се включват в средствата на другите фондове на държавното обществено осигуряване и се разходват само по предназначение съгласно този закон.

(2) Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с активите и пасивите на други фондове освен при администриране на постъпления и/или плащания на фонда съгласно чл. 155, ал. 1 от Закона за публичните финанси при спазване на изискванията за обособено отчитане, наблюдение и контрол на средствата и операциите на фонда.

(3) От средствата на фонда не могат да се предоставят заеми.

(4) Фондът не може да емитира дълг.

Чл. 18

При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на надзорния съвет на фонда и/или от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на надзорния съвет на фонда.

Чл. 19

(1) Годишният бюджет на фонда се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.

(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета на фонда за предходната година.

Чл. 20

(1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1 - 3, докато те притежават съответното качество.

(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1 - 3, при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.

(3) Вноските във фонда се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и са изцяло за сметка на работодателите.

(4) Вноските във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

(5) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.

(6) Вноската за фонда се внася по реда, определен с наредбата по чл. 179 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.

Чл. 21

(1) Контролът по внасянето на вноските във фонда се осъществява от органите на Националната агенция за приходите. Контролът по изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.

(2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се прилагат правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски.

(3)

(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.

(5)

(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в тригодишен срок от датата, на която са внесени.

Чл. 22

(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.

(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.

(3) Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Чл. 23

(отменен)

(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.

(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6.

(3) Когато вземанията на работниците или служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.

(4) Когато работникът или служителят по чл. 4, ал. 1, т. 2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на решението по чл. 6.

Чл. 24

(отменен)

(1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 3, т. 1 се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и 23 за трудово възнаграждение.

(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 25

Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6.

Чл. 26

(1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда. Разпореждането се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.

(2) Директорът на фонда издава разпореждане за спиране на производството, когато:

1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ;

2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.

(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.

(4) Разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

(5) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 – 3 се разглежда от съответния административен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването й.

(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.

Чл. 27

(1) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по декларираните от тях лични платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), които са водени от доставчик на платежни услуги, установен в Република България или в друга държава от европейското икономическо пространство, и са достъпни в съответствие с чл. 3 от Регламент (ЕС) № 260/2012 г. на европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB, L 94/22 от 30 март 2012 г.).

(2) Едновременно с изплащането на гарантираното вземане съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт превежда, данъка върху доходите и запорите.

Чл. 28

(1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.

(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.

(3) В производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Националната агенция за приходите.

Чл. 29

Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 30

Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност.

Чл. 31

Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 51,13 до 1022,58 евро за всеки отделен случай

Чл. 32

(1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.

(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице или от органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1

Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.

§ 2

Министерският съвет приема наредбата по чл. 29 в срок до 1 януари 2005 г.

§ 3

Разпоредбите на чл. 20, на глава трета “Размер на гарантираните вземания” (чл. 22 - 24) и глава четвърта “Процедура по изплащане на гарантираните вземания (чл. 25 - 30) влизат в сила от 1 януари 2005 г.

§ 4

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.