Решение № 1137 от 24.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20251100900693 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЖИ СИ АР“ АД срещу „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 21 320,54 евро, претендирана на основание договор за цесия от 14.04.2022 г., по силата на който В. С. Х. прехвърля на ищеца изискуеми вземания за трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2022 г., срещу „България 2009“ ЕООД, сумата от 71 114,16 евро, претендирана на основание договор за цесия от 12.04.2023 г., по силата на който В. С. Х. прехвърля на ищеца изискуеми вземания за трудови възнаграждения за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2023 г., срещу „България 2009“ ЕООД, както и сумата от 7 899,86 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 21 320,54 евро за периода от 16.04.2022 г. до 01.04.2025 г., и сумата от 18 777,61 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 71114,16 евро за периода от 13.04.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.04.2025 г. до окончателното им изплащане.

1

В исковата молба ищецът твърди, че В. Х., от когото е придобил процесните вземания, е служител на ответника „България 2009“ ЕООД по силата на Трудов договор № Т-2014-002 от 30.03.2014 г., като основното му трудово възнаграждение по договора е в размер на 3000 лева, а допълнителното трудово възнаграждение с траен характер за трудов стаж и професионален опит е 0,6% годишно. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Трудовия договор в зависимост от финансовите резултати на предприятието и съобразно приноса на служителя за постигнатите резултати, работодателят в лицето на ответника може да изплати годишно допълнително възнаграждение. Начина, периодичността и размера на тези възнаграждения се определя от работодателя. Това възнаграждение се начислява към трудовото възнаграждение за съответния месец и участва във формирането на осигурителния и облагаемия доход на служителя за съответния месец, за който същото се дължи. Това допълнително възнаграждение може да се изплаща на основание на споразумение между страните по ТПО, оформено по реда на чл.

119 КТ или със съответни заповеди на работодателя, когато начисляването и изплащането на такова възнаграждение зависи само от неговата преценка.

Трудовото възнаграждение на служителя В. Х. за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2023 г. не е изплатено от работодателя в лицето на ответника.

Поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения В. Х. сключил на 14.04.2022 г. Договор за цесия, по силата на който прехвърля вземанията си по трудово правоотношение към ответника, представляващи подлежащи на изплащане нетни суми от брутни трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2021 г. - 28.02.2022 г. в общ размер 41 699,36 лева, без натрупаните до момента на прехвърлянето на вземанията лихви. Съгласно договора за цесия и на основание чл.99, ал. 3 ЗЗД Цедента по договора уведомява длъжника - негов работодател и ответник в настоящото производство за извършеното прехвърляне на вземанията му по трудовото правоотношение за периода 01.01.2021 г. - 28.02.2022 г. Уведомлението е получено в деловодството на ответника с вх. № 006 -BG/15.04.2022 г.

Ищеца в качеството на цесионер по договора за цесия предлага на ответника сключване на споразумение от датата на получаване на уведомлението за прехвърленото вземане, с което страните приемат като актуален размера на прехвърлените вземания и определят срок за 2 изплащането им със съответната мораторна лихва - 30.09.2022 г.

Споразумението е върнато на ищеца, подписано от законния представител на ответника, без да са провеждани преговори във връзка със сключването му, което предполагало приемане на всички предложени клаузи.

До датата на подаване на исковата молба ответника не е изпълнил задължението си за плащане в размер на 41 699,36 лева. Съгласно Споразумението от 15.04.2022 г., вземанията придобити по договора за цесия от 14.04.2022 г. са дължими заедно с мораторната лихва за забава, която се начислява върху целия размер на вземанията за периода до окончателното им изплащане, като страните са договорили това да е датата 30.09.2022 г. Всяко от вземанията, формиращи общия размер на цедираната сума са с настъпил падеж към първия ден на месеца следващ месеца, за който са били дължими трудовите възнаграждения, вземанията за които са цедирани на ищеца.

Поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения В. Х. сключил на 12.04.2023 г. Договор за цесия, по силата на който прехвърля вземанията си по трудово правоотношение към ответника, представляващи подлежащи на изплащане нетни суми от брутни трудови възнаграждения, дължими за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2023 г. в общ размер 139 087,20 лева, без натрупаните до момента на прехвърлянето на вземанията лихви.

Съгласно договора за цесия и на основание чл.99, ал. 3 ЗЗД Цедента по договора уведомява длъжника - негов работодател и ответник в настоящото производство за извършеното прехвърляне на вземанията му по трудовото правоотношение за периода 01.03.2022 г. - 31.03.2023 г. Уведомлението е получено в деловодството на ответника с вх. № 005 - BG/12.04.2023 г.

Ищеца в качеството на цесионер по договора за цесия предлага на ответника сключване на споразумение от 19.04.2023 г., с което страните приемат като актуален размера на прехвърлените вземания и определят срок за изплащането им със съответната мораторна лихва - 30.09.2023 г.

Споразумението е върнато на ищеца, подписано от законния представител на ответника, без да са провеждани преговори във връзка със сключването му, което предполага приемане на всички предложени клаузи.

До настоящия момент ответника не е изпълнил задължението си за плащане в размер на 139 087,20 лева. Съгласно Споразумението от 19.04.2023 г. вземанията, придобити по договора за цесия от 12.04.2023 г. са дължими 3 заедно с мораторната лихва за забава, която се начислява върху целия размер на вземанията за периода до окончателното им изплащане, като страните са договорили това да е датата 30.09.2023 г. Всяко от вземанията, формиращи общия размер на цедираната сума са с настьпил падеж към първия ден на месеца, следващ месеца, за който са били дължими трудовите възнаграждения, вземанията за които са цедирани на ищеца.

Ищецът твърди, че цедираните с двата договора за цесия вземания се прехвърлят от цедента на цесионера с изключение на лихвите за забава, натрупани за периода на забава в изплащане на трудовите възнаграждения на цедента до момента на прехвърлянето им. Доколкото трудовите възнаграждения са станали изискуеми към първия ден на месеца следващ месеца, за който са били дължими и мораторната лихва в размер на законната лихва върху тези вземания е тяхна принадлежност, с прехвърлянето на вземанията цесионера придобива и правото да търси лихва за забава в издължаването на тези вземания от длъжника от датата на прехвърлянето, ако изискуемостта е настъпила преди това.

В срока по чл. 367 ГПК ответника „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД оспорва предявените искове.

Ответникът твърди, че част от предявенияте вземания са погасени по давност, а именно: за периода от м. 01.2021 г. до м. 03.2022 г. Твърди, че давността по трудовите спорове е определена в чл. 358 КТ, поради което срокът за предявяване на вземания, произтичащи от трудови правоотношения е тригодишен.

Ответникът релевира възражения за нищожност на основание чл. 26, ал.

1, предл. първо и ал. 2, пр. първо от ЗЗД на сключените Договор за цесия от 14.04.2022 г. и Договор за цесия от 12.04.2023 г. Твърди, че договорите са нищожни като противоречащи на закона и поради невъзможен предмет, с оглед естеството на вземането за трудови възнаграждения, тъй като имуществените права, които са свързани с личността на цедента, са непрехвърлими по естеството си. Твърди, че правото на трудово възнаграждение е съществен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение /чл. 66, ал.1, т. 7 КТ, вр. с чл. 242 КТ и чл. 128, т.2 КТ/ и разбирано като субективно право на работника или служителя на цената на неговия труд срещу предоставената работна сила е лично и непрехвърлимо, 4 сьгласно императивната разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр.2, предл. 2 КТ, вр. чл.

99, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В качеството си на работодател „България 2009" ЕООД оспорва вземанията за допълнително начислен размер на трудовото възнаграждение на В. С. Х., тъй като при извършване на справка в трудовото досие на служителя липсват каквито и да било документи, изготвени от работодателя, с които да е определено по съответните критерии допълнително месечно възнаграждение на този служител. Изрично заявява, че в качеството си на работодател ответникът не е разработил и внедрил системи с критерии, по които да се определя допълнително месечно възнаграждение за заплащане на труда на неговите служители, поради което размерът на претендираното допълнително месечно възнаграждение остава с неясен характер и не почива на реално положен труд от служителя. Неговото начисляване не е извършено, съобразно законови изисквания или вътрешни правила на работодателя, което обуславя недължимост на допълнително трудово възнаграждение

Ответникът релевира възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.

2, пр. първо ЗЗД, поради невъзможен предмет на Споразумение за изпълнение на парични задължения от 15.04.2022 г., сключен между „България 2009“ ЕООД и „ДЖИ СИ АР“ АД и Споразумение за изпълнение на парични задължения от 19.04.2023 г., сключен между „България 2009“ ЕООД и „ДЖИ СИ АР“ АД. Ответникът твърди, че в споразуменията се съдържат волеизявления от „България 2009“ ЕООД за поемане на несъществуващи задължения по нищожни договори за цесия.

Ответникът оспорва истинността на представените Споразумение от 15.04.2022 г. и Споразумение от 19.04.2023 г. по реда на чл. 193 ГПК, като твърди, че подписът, положен за „България“ 2009“ ЕООД не е положен от управителя на дружеството Н.Б..

В допълнителна искова молба ищецът „ДЖИ СИ АР“ АД оспорва възраженията на ответника. Твърди, че процесните вземания, предмет на договорите за цесия, не са погасени по давност към момента на депозиране на исковата молба, тъй като е налице признание от страна на ответника със сключените споразумения за изпълнение на парични задължения, с които са признати вземанията. Твърди, че със споразумението от 15.04.2022 г. са установили падеж за процесните вземания, т.е. изискуемостта настъпва на 5

30.09.2022 г. От тази дата е започнал да тече тригодишната погасителна давност за правото на иска на ищеца, която изтича на 30.09.2025 г., докато исковата молба е подадена преди тази дата, а именно на 02.04.2025 г.

Ищецът оспорва възражението за нищожност на договорите за цесия по съображения, че не съществува законово ограничение вземането за трудово възнаграждение да бъде обект на прехвърляне от своя носител на трето лице чрез цесия по чл. 99 ЗЗД. Твърди, че предмет на процесните договори за цесия не е прехвърляне правото на ищеца на възнаграждение по трудовия договор, а ликвидно и изискуемо парично притезание за дължими трудови възнаграждения за периода от м. 01.2021 г. до м. 03.2023 г., поради което не е налице нищожност на договорите поради липса на предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че вземането за трудово възнаграждение не е от категорията на лични и непрехвърляеми права след като е настъпила неговата ликвидност и изискуемост.

Ищецът твърди, че е представил доказателства, от които се установяват възникнали вземания за трудови възнаграждения на служителя. Заявява, че ще се полза от оспорените Споразумения за изпълнение на парични задължения от 15.04.2022 г. и от 10.04.2023 г.

В отговор на допълнителна искова молба ответникът „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД поддържа възраженията, изложени в отговора на исковата молба.