Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 08.01.2025, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 415/2024
Вид
Решение № 18
Подписан
08.01.2025
В сила
25.01.2025
Състав
Цветомил Горчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл. 6 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл. 7, т. 2 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 221, т. 4 · Търговски закон
  • чл. 233, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 237, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 18

Габрово, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - VI Състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

При секретар ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ административно дело № 20247090700415 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалба на Ю. Д. Р., [ЕГН] от гр. Трявна, [улица], електронна поща [интернет адрес]@[интернет адрес] против Разпореждане № 4506-40-75/15.10.2024 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), с което на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във връзка с чл. 7, т. 2 от същия закон на Ю. Д. Р. е отказано изплащане на гарантирано вземане. Жалбоподателят излага, че при „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ************ до 19.01.2023 година работел по трудово правоотношение като „системен администратор“, когато по негово заявление от 19.12.2022 година договора му бил прекратен. Твърди, че със заявлението си за напускане депозирал и „уведомление – оставка“ за освобождаването му предсрочно и като член на съвета на директорите на АД, но изпълнителният директор не предприел никакви действия по това му уведомление. Наложило се да чака законовия шестмесечен срок и да предприеме действия по освобождаването му, като в този срок не е участвал в управлението на дружеството и не е присъствал на Общи събрания на акционерите. Счита че поради това обстоятелство не следва да му се отказва изплащане на суми, произтичащи единствено и само от трудово праоотношение и търси отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен и да се задължи директора на фонда да уважи заявлението за заплащане на гарантираният размер на трудовото му възнаграждение в претендирания размер.

Ответникът по жалбата - Директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че административният орган правилно е приложил относимите материалноправни и процесуалноправни норми. Претендира и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-07-56/25.09.2024 г. (лист 9 от делото), жалбоподателят в настоящото производство, е заявил пред Директора на ТП на НОИ – Габрово искането си да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Декларирал е, че е работил при работодателя „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ************ на длъжност "системен администратор“ от 17.09.2018 година, като трудовото му правоотношение е прекратено от 19.01.2023 г.

С оспореното Разпореждане № 4506-40-75/15.10.2024 г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 7, т. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя на Ю. Д. Р. е отказано изплащане на гарантирано вземане.

От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че при проверка в Търговския регистър е установено, че Решение № 43 от 24.07.2024 г. на Габровския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ***********е вписано в ТР на 25.07.2024 г., като с решението за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 01.03.2023 година. При горната проверка се установило и че към тая дата Р. е бил член на съвета на директорите на дружеството – работодател, т.е. притежава качеството на лице по чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР – член на органите за управление и контрол на търговеца.

Това и мотивирало решаващият административен орган да приеме, че липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане на заявителя Ю. Д. Р..

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори че жалбоподателят е вписан като член на съвета на директорите на АД от 04.02.2022 г. и е заличен като такъв на 16.10.2023 г. по негово заявление от 10.10.2023 година.

Желанието си да бъде заличен като член на СД е заявил към датата на депозиране заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение – приложеното на л. 6 от делото уведомление – оставка, вх. № 278 от 19.12.2022 година на дружеството.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Разпореждане на Директора на Фонд "ГВРС" към НОИ.

Представени са и документи, установяващи извършването на пълна ревизия и проверка при работодателя „Вагонен завод - интерком“ АД - Дряново, ЕИК ************на разходите по ДОО към 2024 година.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

По делото оспореното разпореждане инкорпорира в съдържанието си и разписка, от която е видно, че оспореното разпореждане е получено лично от жалбоподателя на 18.10.2024 г. Жалбата е подадена чрез ответника на 31.10.2024 г. и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от материално компетентния по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР административен орган - Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" разпореждане.

Между страните по делото не е спорно от фактическа страна, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение в „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК *************, което трудово правоотношение е прекратено считано от 19.01.2023 г.

Не е спорно и се установява от данните в Търговския регистър, че с Решение № 43 от 24.07.2024 г. на Габровския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ***********, вписано в ТР на 25.07.2024 г., с начална дата на неплатежоспособността 01.03.2023 година.

Към тази дата Р. е член на СД на дружеството – гореизложеното относно вписванията в ТР и липсата на данни за вземане на решение от ОС за по-ранно освобождаване.

Спорният въпрос както в административното, така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това, дали е налице хипотезата на чл. 7, т. 2 от закона, предвиждащ изключение за изплащането на гарантираното възнаграждение при положение, че жалбоподателят е депозирал искане за освобождаването си като член на СД.

Условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Следователно преценката досежно наличието на законово регламентираните условия за възникване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз основа на действалата към момента на вписването в ТР на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР нормативна уредба. В случая - към 24.07.2024 г., на която дата в Търговския регистър е вписано горецитираното Решение на Окръжен съд – Габрово за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ************ Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. С оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателят в АД – 19.01.2023 г. и датата на вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя Р., ако е работил в дружеството само по трудово правоотношение би бил в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.

Според чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР, гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 са членове на органите за управление и контрол на търговеца. Безспорно е също така, че за начална дата на неплатежоспособността е определен 01.03.2023 година и към тая дата жалбоподателят е член на СД на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК ***************.

Съгласно чл. 219., ал. 1 от ТЗ органи на акционерното дружество, каквото е дружеството – работодател са 1. Общо събрание на акционерите и съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система). От вписванията в ТР се установява, че процесното АД се управлява по едностепенната система - има само един управителен орган и той е Съвет на директорите, т.е. като член на този съвет Р. е член на орган на управление и контрол на търговеца.

Според разпоредбата на чл. 233, ал. 5 от ТЗ, член на Съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца от уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Възможността за освобождаване на членовете на съветите преди изтичане на мандата им е правомощие на органа, който ги е избрал, а това е Общото събрание на акционерите - чл. 221, т. 4 от ТЗ. Редът за упражняване на правото на оттегляне е посочен в закона. Посочената разпоредба гласи, че се вписва "освобождаването", т. е. необходимо е решение на компетентния орган за освобождаване на лицето, което се оттегля от участие в съвета. Именно в този срок се дава възможност на компетентния орган, а именно ОС да избере друг член на мястото на напускащия. Членовете на съветите, до освобождаването си, са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери – чл. 237, ал. 2 от ТЗ и съответно от тях се очакват възможно най-добрите управленски резултати.