Решение № 10 от 04.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ловеч, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело № 20214300900030 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба вх.№134/:27.04.21 г. от Националната агенция за приходите, *** против „С.Е.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********** и ЕЛ. Г. Т. – постоянен синдик на „С.Е.“ АД, с която е предявен иск по чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на неприети вземания в производството по несъстоятелност срещу „С.Е.“ АД, предявени от НАП с цена на иска 215 989,95 лв.Излага, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП, Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. В случая предявява иск за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу "С.Е." АД, ЕИК **********, вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ФГВРС) и публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС в общ размер на 215 989,95 лв., както и лихвите върху главниците, дължими на основание чл. 113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците.Твърди, че с Решение № 67 от 22.07.2020 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, е открито производство по несъстоятелност срещу "С.Е." АД. Излага, че в ТРРЮЛНЦ под № 20201106172720 по партидата на „С.Е." АД е обявен 1 списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като в списъка са включени вземания на ФГВРС в размер на 215 989,95 лв., както и лихвите върху посочените суми, дължими на основание чл. 113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците, предявени от НАП с молба с изх. № 24-04-606/19#43 от 16.02.2021 г.

Посочва, че в срока по чл. 690 от ТЗ, агенцията е депозирала възражение с изх. № 24-04-606/19#44/8.03.2021 г. срещу включването на вземанията в списъка. Изтъква, че с Определение № 260166 от 12.04.2021 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210412170830, възражението е оставено без уважение като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен във вида, в който е изготвен.Твърди, че съгласно чл.28, aл.3 от ЗГВРСНР, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Националната агенция за приходите. Сочи, че разпорежданията на ФГВРС са административни актове, които подлежат на обжалване и влизат в сила при наличие на предвидените в АПК предпоставки.Позовава се на действието на чл. 27, ал. 1 от ЗГВРСНР, съгласно който териториалните поделения на НАП изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни Б.и сметки, т.е. изплащането на съответните суми, дължими на работниците и служителите е законодателно вменено на ФГВРС, като е определен срок за изплащане от момента на получаване на съответния акт. Цитира и разпоредбата на чл.13 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, съгласно който в 3 дневен срок от издаване на разпореждането за изплащане на гарантираните вземания директорът на фонда превежда дължимите сума за изплащане на гарантираните вземания и осигурителните вноски за ДОО, ЗО и ДЗОО на съответното ТП на НОИ. Твърди, че към молба с изх. № 24-04606/19#43/16.02.2021 г. на НАП са приложени заверени копия от 57 разпореждания на ФГВРС, въз основа на които гарантираните вземания са били изплатени на всеки един от посочените в разпорежданията работници и служители на длъжника. Сочи, че от писмо с изх. № 4504-40-138#1/26.03.2021 г. на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" и приложенията към него е видно, че плащанията към лицата са били извършени.По отношение съществуването и дължимостта на публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатен от ФГВРС твърди, че заедно с гарантираното вземане е заплатен и дължимия от работодателя данък върху доходите на физическите лица, поради което за ФГВРС възниква вземане срещу длъжника за заплатения данък, а възможността вземането да бъде удовлетворено в рамките на производството 2 по несъстоятелност е същото да бъде включено в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на дружеството.В съответствие с изискването на чл.366 от ГПК прилага към исковата молба и справка, в която е посочен размера на неприетите вземания по всяко едно от разпорежданията на ФГВРС.

Изтъква, че основен аргумент на съда по несъстоятелността за неприемане на вземанията е факта, че с цитираните вземания са изплатени вземания на работници и служители на длъжника за трудови възнаграждения, които са били включени в одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приети вземания на кредитори на дружеството. Счита, че този извод не може да бъде споделен предвид липсата на информация относно вида на приетите вземания на работници и служители, включени в списъка на служебно приетите вземания на кредитори на търговеца, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200903105132 и одобрен от съда по несъстоятелността /заплати и обезщетения по КТ/ и периодите, за които те са дължими.

Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от Националната агенция за приходите в производството по несъстоятелност срещу "С.Е." АД и неприети вземания на ФГВРС и публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС в общ размер на 215 989,95 лв., както и лихвите върху главниците, дължими на основание чл. 113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците. Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Прави доказателствени искания.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№1919/7.07.21 г. от Е.Т. - синдик на „С.Е." АД/н/, в който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, искът относно непубличните вземания е допустим, но е неоснователен, а искът относно публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица - недопустим и неоснователен. Относно нередовността на исковата молба твърди, че вземанията по предявените искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ следва да бъдат индивидуализирани с елементите по чл. 685, ал. 2 ТЗ и същата следва да бъде оставена без движение.

На следващо място изтъква, че искът относно публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица е недопустим. Излага съображения, че с молба на 19.02.21 г., НАП е предявил вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" към „С.Е." АД в размер на 215 989,95 лв., възникнали на основание 57 броя разпореждания на директора на Фонда, които да бъдат включени в списък на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Сочи, че с молбата е поискано вземанията на фонда да бъдат приети и удовлетворени заедно с начислените на основание чл. 21, ал. 4 ЗГВРСНР във връзка с чл. 113 КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията. Твърди, че не е приел така предявените вземания и ги включил в 3 съставен на 23.02.2021 г. и обявен в ТРРЮЛНЦ под № 2020301084813 списък на неприети допълнително предявени вземания към „С.Е." АД, съставен на основание чл. 688, ал. 1, вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Не оспорва, че подаденото от НАП възражение срещу тях е оставено без уважение с определение № 260166/12.04.2021 г. по т.д.н. № 23/2020 г. на Окръжен съд Ловеч.

Посочва, че нито в молбата , нито във възражението си по чл. 690, ал.

1 ТЗ, НАП е заявила, че предявените от нея вземания са публични вземания на държавата за данък, които биха имали привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 или т. 7 от ТЗ. Твърди, че процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688 ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен срокът по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.

Изтъква, че за допустимостта на предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ сезираният съд следи служебно и е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелността. Счита, че липсата на идентичност на предявените от НАП и неприети в хода на производството по т.д.н. № 23/2020 г. на Окръжен съд Ловеч вземания с процесните вземания прави недопустим иска за установяване съществуването на публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица, поради което моли съда да прекратите производството по делото в тази му част.

Посочва, че представеното с исковата молба писмо на ФГВРС изх. № Ц4504-40-136/26.03.2021 г. не доказва твърдените от НАП плащания на дължим от „С.Е." АД данък върху доходите на физическите лица и постъпването на претендираните суми по сметка на ТД на НАП ГДО, тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила, но дори да бъдат доказани плащанията на процесните вземания за данък и ФГВРС да се е суброгирал в правата на държавата спрямо „С.Е." АД за тях, то не следва да включва отново вземанията, които вече са включени в списъка с допълнително приетите вземания по чл. 688, ал.

3 от ТЗ. Твърди, че удовлетворяването на държавата от страна на ФГВРС за вземанията за ДДФЛ ще бъде отчетено, но не чрез включване на новопредявените от НАП вземания в списъка на приетите вземания, тъй като това би създало за „С.Е." АД задължение за плащане два пъти на едни и същи задължения - веднъж на държавата, която фигурира като кредитор с приети и неоспорени вземания за ДДФЛ, и втори път на ФГВРС чрез НАП досежно същите вземания. Изплащането на данък от страна на ФГВРС ще бъде съобразено при разпределянето на сумите чрез сметка за разпределение по чл.721 ТЗ. Цитира практика на съдилищата, разглеждащи възражения по чл.

4

690 от ТЗ и искове по чл. 694 ТЗ. Твърди, че тези вземания, при надлежно установяване на предпоставките за суброгация, ще бъдат удовлетворени в полза на НАП като представител на суброгиралия се Фонд и то с поредност по чл.722 ал.1 т.6 или т.7 ТЗ, но липсва основание за повторно приемане на вече приети вземания, тъй като се касае за последваща законна суброгация.

Сочи, че след като спорните вземания са вече включени в списъците по т.4 от настоящия отговор и същите са одобрени от съда по несъстоятелността без възражения, смяната на титулярите му поради настъпилата суброгация не изисква и не води до ново предявяване и ново приемане на същите вземания на името на суброгиралия се кредитор, а просто до промяна на правоотношенията, която следва да се съобрази от синдика без включване на още вземания, идентични с вече приетите. Счита, че НАП няма правен интерес от установяване на съществуването на процесното вземане, тъй като разполага с облекчената правна възможност да атакува чрез възражение по чл. 728 ТЗ сметка за разпределение, която синдикът би изготвил за удовлетворяване приети публични вземания. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за воденето на настоящия процес и такъв липсва, моли съда да прекратите производството по делото в частта относно публичните вземания за ДДФЛ.