Решение № 26 от 03.12.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ловеч, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20214300900020 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 против „С.Е.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** и ЕЛ. Г. Т. – постоянен синдик на „С.Е.“ АД, с която е предявен иск по чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на неприети вземания в производството по несъстоятелност срещу „С.Е.“ АД, предявени от НАП с цена на иска 508 913.49 лв.

Излага, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП, Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Изтъква, че предявява иск за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу "С.Е." АД, ЕИК *********, вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ФГВРС) и публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС в общ размер на 508 913,49 лв., както и лихвите върху главниците, дължими на основание чл. 113 от КС О до датата на окончателното погасяване на главниците.

1

Твърди, че с Решение № 67 от 22.07.2020 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, е открито производство по несъстоятелност срещу "С.Е." АД. В ТРРЮЛНЦ под № 20201106172720 по партидата на „С.Е." АД е обявен списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като в списъка са включени вземания на ФГВРС в размер на 508 913.49 лв., както и лихвите върху посочените суми, дължими на основание чл. 113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците, предявени от НАП с молба с изх. № 24-04-606/19#29 от 22.10.2020 г.

В срока по чл. 690 от ТЗ, агенцията е депозирала възражение с изх. № 24-04-606/19#30/12.11.2020 г. срещу включването на вземанията в списъка. С Определение № 260100 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210304100808, възражението е оставено без уважение като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен във вида, в който е изготвен.

Излага, че съгласно чл. 28, aл. 3 от ЗГВРСНР, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Националната агенция за приходите. Разпорежданията на ФГВРС са административни актове, които подлежат на обжалване и влизат в сила при наличие на предвидените в АПК предпоставки.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗГВРСНР териториалните поделения на НАП изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни Б.и сметки, т.е. изплащането на съответните суми, дължими на работниците и служителите е законодателно вменено на ФГВРС, като е определен срок за изплащане от момента на получаване на съответния акт. Към молба с изх. № 24-04-606/19#29/22.10.2020 г. на НАП са приложени заверени копия от 97 разпореждания на ФГВРС, въз основа на които гарантираните вземания са били изплатени на всеки един от посочените в разпорежданията работници и служители на длъжника. Излага, че от писмо с изх. № Ц4504-40-253#1/17.12.2020 г. на ФГВРС и приложенията към него е видно, че плащанията към лицата са били извършени.

По отношение съществуването и дължимостта на публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатен от ФГВРС твърди, че заедно с гарантираното вземане е заплатен и дължимия от работодателя данък върху доходите на физическите лица, поради което за ФГВРС възниква вземане срещу длъжника за заплатения данък, а възможността вземането да 2 бъде удовлетворено в рамките на производството по несъстоятелност е същото да бъде включено в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на дружеството.

Изтъква, че основен аргумент на съда по несъстоятелността за неприемане на вземанията е факта, че с цитираните вземания са изплатени вземания на работници и служители на длъжника за трудови възнаграждения, които са били включени в одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приети вземания на кредитори на дружеството. Счита, че този извод не може да бъде споделен предвид липсата на информация относно вида на приетите вземания на работници и служители, включени в списъка на служебно приетите вземания на кредитори на търговеца, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200903105132 и одобрен от съда по несъстоятелността /заплати и обезщетения по КТ/ и периодите, за които те са дължими.

Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от НАП в производството по несъстоятелност срещу "С.Е." АД и неприети вземания на ФГВРС и публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от ФГВРС в общ размер на 508 913,49 лв., както и лихвите върху главниците, дължими на основание чл.

113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците.

Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Е.Т. - синдик на „С.Е." АД/н/, в който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, искът относно непубличните вземания е допустим, но е неоснователен, а искът относно публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица - недопустим и неоснователен. Относно нередовността на исковата молба твърди, че вземанията по предявените искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ следва да бъдат индивидуализирани с елементите по чл. 685, ал. 2 ТЗ и същата следва да бъде оставена без движение.

На следващо място изтъква, че искът относно публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица е недопустим.

Излага съображения, че с молба вх. № 161484/23.10.2020 г. по описа на ЛОС, НАП е предявил вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" към „С.Е." АД в размер на 508 913.49 лв., възникнали на основание 97 броя разпореждания на директора на Фонда, които да бъдат включени в списък на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.4 ТЗ. С молбата е поискано вземанията на фонда да бъдат приети и удовлетворени заедно с начислените на основание чл. 21, ал. 4 ЗГВРСНР във връзка с чл. 113 КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията. Твърди, че не е приел така предявените вземания и ги включил в съставен на 02.11.2020 г. и обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20201106172720 списък на неприети допълнително 3 предявени вземания към „С.Е." АД, съставен на основание чл. 688, ал. 1, вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Не оспорва, че подаденото от НАП възражение срещу тях е оставено без уважение с определение № 260100/02.03.2021 г. по т.д.н. № 23/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч.

Посочва, че нито в молбата от 23.10.2020 г., нито във възражението си по чл. 690, ал. 1 ТЗ, НАП е заявила, че предявените от нея вземания са публични вземания на държавата за данък, които биха имали привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 или т. 7 от ТЗ. Счита, че липсата на идентичност на предявените от НАП и неприети в хода на производството по т.д.н. № 23/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч вземания с процесиите вземания прави недопустим иска за установяване съществуването на публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица, поради което моли съда да прекратите производството по делото в тази му част. Твърди, че процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694, ал.

2 ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688 ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен срокът по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.

Изтъква, че за допустимостта на предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ сезираният съд следи служебно и е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелността.

Счита, че представените с исковата молба писма на ФГВРС изх. № Ц4504-40-158/06.10.2020 г. и изх. № Ц4504-40-260#1/17.12.2020 г. не доказват твърдяните от НАП плащания на дължим от „С.Е." АД данък върху доходите на физическите лица и постъпването на претендираните суми по сметка на ТД на НАП ГДО, тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила. Но дори да бъдат доказани плащанията на процесиите вземания за данък и ФГВРС да се е суброгирал в правата на държавата спрямо „С.Е." АД за тях, то не следва да включва отново вземанията, които вече са включени в списъка с допълнително приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Удовлетворяването на държавата от страна на ФГВРС за вземанията за ДДФЛ ще бъде отчетено, но не чрез включване на новопредявените от НАП вземания в списъка на приетите вземания, тъй като това би създало за „С.Е." АД задължение за плащане два пъти на едни и същи задължения - веднъж на държавата, която фигурира като кредитор с приети и неоспорени вземания за ДДФЛ, и втори път на ФГВРС чрез НАП досежно същите вземания. Изплащането на данък от страна на ФГВРС ще бъде съобразено при разпределянето на сумите чрез сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ, като цитира практика на съдилищата.

Изтъква, че НАП няма правен интерес от установяване на 4 съществуването на процесното вземане, тъй като разполага с облекчената правна възможност да атакува чрез възражение по чл. 728 ТЗ сметка за разпределение, която синдикът би изготвил за удовлетворяване приети публични вземания. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за воденето на настоящия процес и такъв липсва, моли съда да прекратите производството по делото в частта относно публичните вземания за ДДФЛ.

По отношение иска за непубличните вземания изразява становище и за неговата неоснователност. Излага, че в ТРРЮЛНЦ под № 20210120170536 по партидата на „С.Е." АД е обявено определение № 260112/20.10.2020 г. по т.д.н. № 23/2020 г. на ЛОС, с което са одобрени списък на приети предявени вземания и списък на вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ към „С.Е." АД, включващи изчислени след приспадане на дължимите осигурителни вноски и ДДФЛ вземания на над 438 бивши работници и служители на дружеството за начислени до 21.07.2020 г. нетни трудови възнаграждения и/или обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ с общ размер от над 2 794 300.53 лв.

С молба вх. № 161484/23.10.2020 г. по описа на ЛОС, НАП е предявила вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" към „С.Е." АД в размер на 508 913.49 лв., възникнали на основание 97 броя разпореждания на директора на Фонда. Изтъква, че издадените от директора на ФГВРС разпореждания са индивидуални административни актове, с които се създават права само в полза на отделни правоимащи работници или служители на „С.Е." АД и подлежат на обжалване само от тях по реда и в сроковете по чл. 26, ал. 4 ЗГВРСНР. Счита за недопустимо чрез тези актове да се изменят посочените по-горе списъци на приети вземания или определенията на съда по несъстоятелността.

Твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1 ЗГВРСНР ТП на НОИ изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни Б.и сметки. Изтъква, че цитираната от НАП разпоредба на чл. 13 от посочената наредба е изменена и от 01.01.2017 г. в 3-дневен срок от издаване на разпореждането за изплащане на гарантираните вземания, директорът на фонда превежда дължимите суми за изплащане на гарантираните вземания на съответното ТП на НОИ, а според чл. 15 от Наредбата едновременно с изплащането на гарантираните вземания, съответното ТП на НОИ превежда само данъка върху доходите и запорите, а не и осигурителните вноски, както твърди НАП.