Решение № 19075 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19075 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110157018 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Ж. К. Ж., с ЕГН:**********, доуточнена с молба с вх. № 333860/21.10.2024 г., срещу „Н.б.с.“ ЕООД, с ЕИК: ..., с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Ж. К. Ж., извършено със заповед № 33/17.07.2024 г., връчена на 22.07.2043 г., и същото да бъде отменено; 2/ Ж. К. Ж. да бъде възстановен на заеманата длъжност „автор на техническа документация“ „Н.б.с.“ ЕООД при условията от преди уволнението; 3/ да бъде осъден „Н.б.с.“ ЕООД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от 22.07.2024 г. до 22.01.2025 г. в размер на 46 433.82 лева / 6 месеца по 7738.97 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.; 4/ да бъде осъден „Н.б.с.“ ЕООД да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1934.74 лева – 5 дни за 2024 г.; 5/ да бъде осъден „Н.б.с.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 3250 лева – неплатена част от възнаграждение за м. юни 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.; 6/ да бъде осъден „Н.б.с.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5047.06 лева – неплатено възнаграждение за м. юли 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.;

При условията на евентуалност ако искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и обусловените от него искове бъдат отхвърлени – са иска да бъде осъден „Н.б.с.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 7738.97 лева – обезщетение в размер на възнаграждението на работника за един месец поради оставането му без работа вследствие на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.;

1

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудовоправоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 33 от 01.02.2024 г. като последно е заемал длъжността „автор на техническа документация“, с място на работа гр. София и код по НКПД 26416011. Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 33/17.07.2024 г. – на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка ищецът на първо място твърди, че заповедта била с правно основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – но не ставало ясно дали трудовият договор се прекратявал поради закриване на част от предприятието или поради съкращаване на щата. Излагат се допълнителни доводи, че преди уволнението с ищеца били проведени поредица от разговори, в хода на които работодателят му предложил да го преназначи на друга длъжност или да го уволни по споразумение – доколкото било взето решение за намаляване на разходите. Ищецът обаче не бил съгласен с предложените от ответника варианти и продължил да изпълнява задълженията си добросъвестно. Въпреки това обаче ищецът не получил възнаграждение за част от м. юни и м. юли 2024 г. На 18.07.2024 г. по електронна поща получил заповедта за уволнение. На 24.07.2024 г. получил заповедта и по куриер, доколкото преди това бил за няколко дни в чужбина. В тази връзка и ищецът приема датата 22.07.2024 г. за прекратяване на ТПО, доколкото същата била вписана в заповедта, а така били извършени и съответните отразявания в НАП и НОИ. Въпреки прекратяването ищецът не получил възнаграждение за м. юни и м. юли 2024 г., нито полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2024 г. – възлизащ на 5 дни. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени са писмени доказателства: предизвестие, заповед № 33/17.07.2024 г., трудов договор № 33 от 01.02.2024 г., покана за доброволно плащане. Иска се допускане на счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Н.б.с.“ ЕООД, с ЕИК: ... не е постъпил писмен отговор. Исковата молба е връчена на дружеството на 29.10.2024 г. – на лицето Лиляна Николова / офис мениджър/.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от справка в ТР ответното дружество "Н.С." ЕООД/с предходно наименование „Н.б.с.“ ЕООД/ е обявено в несъстоятелност с Решение, № 1277 от 11.09.2025г. по дело № 594/2025, Софийски градски съд.

По делото няма данни претендираните вземания да са били приети/включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ/ в производството по несъстоятелност.

Ето защо исковете подлежат на разглеждане.

2

І. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор № 33 от 01.02.2024 г., че към дата 17.07.2024г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал трудови функции на длъжността „Автор на техническа документация“ при ответника "Н.С." ЕООД/с предходно наименование „Н.б.с.“ ЕООД/.

В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя при наличие на определените в хипотезата на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на чл.328 ал.1 вр. чл. 326 ал.2 от КТ е 30 -дневно.

В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.1 от КТ – с изтичането на срока на предизвестието. Няма данни, обаче, за връчване на предизвестието. Предизвестието, както и заповедта не са подписани от страна на работника.

Въпреки това ищецът признава, че е получил препис от заповедта на електронен адрес на 18.07.2024г., след издаването на 16.07.2024г. и в последствие лично на

25.07.2024г. Практиката на ВКС е последователна, че съществено по чл. 335 КТ е писменото волеизявление на работодателя да е достигнало до работника и той да е имал възможността да се запознае със съдържанието му, както в случая.

Също така дори да се приеме, че не е връчено писмено предизвестие, липсата на такова не води до незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ. Последицата е отговорност за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Така Решение № 169/12.10.2016 г. по гр.д.

№ 2023/2016 г., III г.о. на ВКС; Определение № 150/05.03.2020 г. по гр.д. № 4263/2019 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д. № 1301/2012 г., III г.о. на ВКС; Решение № 873/18.01.2011 г. по гр.д. № 1757/2009 г., IV г.о. на ВКС и др.

Ето защо съдът счита, че процедурата по връчването е редовна, поради което правоотношението следва да се счита за прекратено на датата посочена в заповедта, а именно 22.07.2024г.

Съдът счита, че предизвестието и заповедта са издадени от компетентно лице, в кръга на правомощията му – Ивайло Петров Георгиев- управител на дружеството към тази дата.

При прекратяване на трудово правоотношение неяснотата в заповедта относно основанието, самостоятелно обуславя незаконността на уволнението.

В случая съдът намира, че чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съдържа две отделни основания за уволнение, а именно предл. първо – закриване на част от предприятието и предл. второ – съкращаване на щата. В заповедта не е посочено на конкретно кое от двете основания за прекратяване на правоотношението се основава работодателят. Основанието не би могло да 3 се изведе нито от заповедта, нито от предизвестието или от друг инкорпориран в тях акт.

Следователно работникът не би могъл да организира защитата си. Поради това и само на това формално основание уволнението следва да се счита за незаконно.

Още повече работодателя не е доказал наличието на което и да било от тези основания, каквато тежест му е разпределена с доклада по делото.

Съгласно чл. 329 КТ При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Работодателят не е доказал също, че е бил проведен подбор или обстоятелствата, от които следва, че подбор не е бил задължителен.

Предвид всичко изложено, съдът намира извършеното уволнение за незаконно и като такова следва да бъде отменено.

ІІ. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ

Доколкото уважаването на този иск предполага признаването на уволнението за незаконно, предвид изложеното по – горе и липса на пречки за възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди уволнението, то ще следва иска да бъде уважен и ищеца възстановен на работата, която е заемал преди незаконното уволнение.

ІІІ. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 вр.чл.225 ал.1 и ал. 2 от КТ.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ презумира причинна връзка между правонарушението /незаконното уволнение/ и вредата /оставането без работа/.

Доказва се, че за периода от 22.07.2024 г. до м.10.2024г. ищецът е останал без работа.

Видно от справка от НАП/л.117/ за периода от.м.11.2024г. до 22.01.2025 г. ищецът е работила на по-ниско трудово възнаграждение за дружеството „Игнайт Вижън“ ООД.

Съдът е приел на осн. чл. 161 ГПК, поради възпрепятстване на доказването от страна на ответника, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при „Н.б.с.“ ЕООД е сочената от ищеца сума - 7738,97 лв./видно и от справка от НАП/. За месеците 08, 09, 10.2024г. се дължи в пълен размер или общо 23 216,91 лв. Среднодневното възнаграждение за 20 отработени в месеца, ползван за база-м.06.2024г., дни е 386,95 лв. За м.07 остават неотработени 8 дни или дължимо е обезщетение от 3095,59 лв.

За м. 12.2024г. се дължи разликата между 7738,97 лв. и получаваното при новия работодател възнаграждение от 7516,75 лв. или 222,22 лв. За м. 11.2024г. се дължи разликата между 7738,97 лв. и полученото за 17 отработени дни при новия работодател възнаграждение от 6084,99 лв. или 1653,98 лв. Среднодневното възнаграждение за 22 отработени в месеца/01.2025г./ дни при новия работодател е 341,67 лв., а при стария 386,95 4 лв. За м.01.2025г. до 22.01.2025г. е имало 15 работни дни. Следователно за тях се дължи разликата между двете суми за всеки ден или 679,20 лв.

Общо обезщетението за периода 22.07.2024 г. до 22.01.2025 г. изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 28 867,90 лв./14 759,92 евро/., до която следва да се уважи иска.

ІV. По иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ.

Претендира се възнаграждение за м.6 и м.7 2024 г. в общ размер на 8297,06 лв.

За да бъде уважен иска по чл. 128, т.2 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение, както основно, така и допълнителни трудови възнаградения с постоянен характер.

Едно от основните задължения за работодателя по трудово правоотношение е ежемесечно да изплаща трудово възнаграждение на работника/служителя за положения от него труд чл. 128 КТ вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ.

Безспорно между страните е, а и се установява от представения трудов договор и копие от трудова книжка, че за процесния период 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г. между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Автор на техническа документация“.

Съдът на осн. чл. 161 ГПК, поради възпрепятстване на доказването от страна на ответника, приема за доказано, че за процесния период работника е полагал труд в предприятието на работодателя и размера на неплатените му трудови възнаграждения за м.6 и м.7 2024 г. са в общ размер на 8297,06 лв.