Решение № 892 от 24.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330202176 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. А. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. „В.

Л.“ № ***, против Наказателно постановление № НГ-1-1501571190/28.03.2024 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 200 лева на основание чл.349, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за нарушение по чл.349, ал.1, вр. с чл.108, ал.1, т.3 от КСО.

В жалбата, в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Д. и с представена писмена защита, се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се съображения относно това, че жалбоподателят К., след обявяване на представляваното от него дружество „***“ ООД гр.С. в несъстоятелност, няма правомощията на негов управител и не може да се счита за задължено лице, спрямо което да се издават задължителни предписания, за чието неизпълнение е бил санкциониран. Възразява се по местната компетентност на контролните органи. Претендират се разноските по делото за адвокат по представен списък.

Въззиваемата страна Ръководител на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Панов, моли за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно издадено, като сочи, че съгласно вписването в Търговски регистър /ТР/ 1 жалбоподателят фигурира като управител на „*****“ ООД. Претендират се разноски и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от ЗАНН акт и от името на лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № АН-1-1501544563 от 22.02.2024 г., в който е записано, че жалбоподателят К., в качеството му на управител на „***“ ООД, ЕИК *****, с настоящ и постоянен адрес: гр. С., ул. „В. Л.“ № **, не е изпълнил задължителни предписания, издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив с № ЗД-1-15-01531990 от 31.01.2024 г., с които е бил задължен: - да представи в срок от 3 работни дни от получаването им следните документи за извършване на ревизия и проверка по разходите на ДОО във връзка с обявяване в несъстоятелност на осигурителя „****“ ООД, ЕИК ****, както следва:

- разплащателни ведомости за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г.;

- лични досиета на работещите по трудови правоотношения в осигурителя за посочения период;

-годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Посочено е, че задължителните предписания с № ЗД-1-15-01531990 от 31.01.2024 г. са били връчени на 31.01.2024 г. и следвало да бъдат изпълнени не по-късно от 05.02.2024 г. вкл., като към 06.02.2024 г. исканите документи от лицето И. К. не били представени в ТП на НОИ - Пловдив. Тези констатации били квалифицирани като нарушение на чл.349, ал.1, вр. с чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Отразено било, че нарушението било извършено на 06.02.2024 г. и че било извършено за първи път.

По сходен начин установеното е отразено и в обжалваното наказателно постановление, като и там е посочена същата правна квалификация на нарушението.

От проведения разпит на съставителя на акта Б. в качеството му на свидетел, чиито показания съдът кредитира като логични и дадени добросъвестно, както и от приетите писмени доказателства, се установява, че с Решение № 1378/14.11.2023 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.632, ал.1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на „***“ ООД с ЕИК **** гр. С., било открито производство по несъстоятелност на дружеството, било постановено прекратяване дейността на дружеството, „****“ ООД било обявено в несъстоятелност и производството било спряно.

Във връзка с контрола по изплащане на гарантираните вземания на 2 работниците и служителите на дружеството била възложена проверка по чл.21 от ЗГВРСНР. Предвид неоткрИ.е на офис на дружеството, нито установяване на контакт с управителя му, или друго длъжностно лице, на адреса му на управление в гр. С., било отправено искане от Директора на ТП на НОИ София-град до Директор на ТП на НОИ - Пловдив за извършване на ревизия и проверка по делегация, предвид установяване адрес на управителя на дружеството К. в гр. С., обл.П., където същият получавал лично известия от контролните органи. След издаване на надлежни заповеди от Директор ТП на НОИ Пловдив за възлагане на ревизия по разходите на ДОО на дружеството и проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, които били връчени на управителя К., на същия били дадени задължителни предписания от 31.01.2024 г., връчени му лично на същата дата, да представи в ТП на НОИ - Пловдив разплащателни ведомости, лични досиета на работещите по трудови правоотношения в „****“ ООД гр. С., ГДД и ГФО на дружеството.

Предоставен бил тридневен срок за изпълнение на предписанията, който, предвид почивните дни, изтичал в края на 05.02.2024 г. В рамките на посочения срок и след изтичането му К. не се явил в ТП на НОИ - Пловдив за представяне на изисканите документи, нито ги представил по друг начин. С оглед неизпълнение на дадените му задължителни предписания на жалбоподателя К. била изпратена покана за съставяне на АУАН, връчена на неговата майка на 13.02.2024 г. В предоставения в поканата срок жалбоподателят не се явил за съставяне на акта и същият бил съставен в негово отсъствие от свидетеля Н.Б. на 22.02.2024 г., а след това връчен на жалбоподателя на 28.02.2024 г. Срещу АУАН било депозирано писмено възражение, с поставен сканиран подпис, поради което и жалбоподателят бил уведомен за отстраняване на тази нередовност по подписването му. Въз основа на съставения на жалбоподателя АУАН било издадено и обжалваното сега наказателно постановление, в което било прието, че не е било направено писмено възражение по АУАН.

На базата на събраните гласни и писмените доказателства съдът счита, че се установяват по безспорен начин записаните в акта и наказателното постановление фактически обстоятелства във връзка с извършване и констатиране на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 т.3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В случая, в изпълнение на това си правомощие актосъставителят Б., в качеството му на контролен орган в ТП на НОИ Пловдив – главен инспектор по осигуряването - и по повод на започнали проверка и ревизия на представляваното от жалбоподателя К. дружество - в несъстоятелност във връзка с приложението на ЗГВРСНР, издал задължителни предписания с № ЗД-1-15-01531990/31.01.2024 г. за 3 представяне на документи на осигурителя “****“ ООД – в несъстоятелност, като изрично в задължителните предписания било посочено като отговорно за изпълнението им лице И. А. К. като управител на дружеството-осигурител.

Предписанията са били връчени лично на жалбоподателя срещу подпис на 31.01.2024 г. и в рамките на предоставения срок за изпълнението им не са били изпълнени. Следователно налице е доказано пълно неизпълнение на задължителните предписания, като този факт не се и оспорва от самия нарушител. Правилно в тази насока в АУАН и в наказателното постановление е отразено, че с това си поведение, а именно неизпълнение на задължителни за изпълнение предписания в предоставения за това срок, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО, която предвижда налагане на глоба именно на виновното за неизпълнение на задължителни предписания лице. Административното нарушение е от категорията на формалните.

Задълженията за активни действия от страна на задълженото лице са били безусловни, като се има предвид, че задължителните предписания са влезли в сила, доколкото не са налице доказателства и не се твърди от страна на жалбоподателя същите да са били обжалвани. Затова и предвид това, че не са били изпълнени предписанията в изискуемия срок, предоставен с тях, то чрез установеното бездействие, на датата, следваща изтичането на срока, нарушението е било осъществено. Поради това и правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на И. К., в качеството му на лицето, което е било изрично задължено срещу подпис да изпълни предписанията, а именно като управител на „****“ ООД.

Правилно е определен субектът на нарушението, като се има предвид, че изрично в задължителните предписания е посочено лицето, което е отговорно за тяхното изпълнение. В тази насока и разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО предвижда за нарушения от типа на установеното да бъде търсена отговорността, както на осигурителя, така и на конкретното виновно за неизпълнение на предписанията лице. Ето защо отговорност за неизпълнението на задължителните предписания носят онези длъжностни лица, които от името на търговеца са били длъжни с лични действия да осъществят предписаното поведение, а в случая с оглед съдържанието на задължителните предписания това е бил жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството- осигурител.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към датата на издаване на АУАН правомощията на К. като управител на „******“ ООД са били прекратени по силата на закона, тъй като дружеството било обявено в несъстоятелност с решението на съда. Действително спрямо търговеца с решението на СГС е било открито производство по несъстоятелност и същият е бил обявен в несъстоятелност, но това е станало на основание, изрично посочено в съдебното решение, а именно по чл.632, ал.1 от ТЗ, като производството е било и спряно. Според посочената разпоредба, когато наличното имущество е недостатъчно за покрИ.е на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява 4 неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. Очевидно е, че законът в разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ сочи на конкретно съдържание на съдебното решение, което е налице и в случая в решението на СГС, приложено по делото, при една по-специална хипотеза в производството по несъстоятелност. В съдържанието на това съдебно решение не се включва прекратяване правомощията на органите на юридическото лице, а съгласно чл.135 от ТЗ управителят на ООД е орган на дружеството. Видна е в тази насока съществената разлика с реквизитите на съдебното решение, което се постановява на основание чл.711, ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност, когато съдът с решението си за обявяване на несъстоятелност вече изрично прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице. В случая, както се каза, съдебното решение за обявяване в несъстоятелност на „*****“ ООД е постановено на основание чл.632 от ТЗ, като търговецът не е бил заличен от търговския регистър, нито с решението на съда са били прекратени изрично правомощията на управителя.

Такова прекратяване не произтича по силата на закона, както се твърди от жалбоподателя, доколкото следва да е изрично, предвид посочената вече съществена разлика в задължителните реквизити на съдебното решение, постановявано по реда на чл.632 и това, постановявано по реда на чл.711 от ТЗ. Поради това и неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият не е имал към момента на издаване на задължителните предписания качеството на управител на дружеството „****“ ООД – в несъстоятелност.