Решение № 394 от 30.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………

………………..., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, двадесет и втори състав в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното адм. д. № 39/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалба на С.В.К., против Разпореждане № 4506-40-290 от 17.11.2021 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което е отказано на оспорващия изплащането на гарантирано вземане. В жалбата се поддържа, че оспорения акт е неправилен, описаните в разпореждането факти, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Административния орган е мотивирал своя отказ, с невъзможност за извършване на проверка от контролните органи на НОИ на данните от справката за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по реда на КТ. От друга страна органът е посочил, че жалбоподателката не е представила приложение № 1 към чл.4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР, липса на приети от синдика и одобрени от съда вземания по реда на ТЗ, както и на всякакви други доказателства за наличие на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, дължими от работодателя по КТ. Тези твърдения не кореспондират с фактите, тъй като К. е подала до ТП на НОИ документи, доказващи съществуващи финансови задължение на "Ер Виа" ООД /сегашно наименование "Брин" ЕООД към жалбоподателката, представила е и определение № 3502/14.07.2020 г. на СГС, по т.д. № 2949/2017 г. по описа на СГС, което е окончателно и не подлежи на обжалване. С определението СГС е изменил по възраженията на длъжника "Брин" ООД списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ. В определението са описани финансовите задължения за неизплатени трудови и командировъчни възнаграждения, които "Брин" ООД има към К. към 31.08.2021 г., т.е. преди датата на издаване на разпореждането ответника е имал представени доказателства за наличие на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и не е имал основание за отказ за изплащане на гарантираното вземане. Разпореждането е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки, че към датата на издаване на акта, ответника е разполагал с размера на начислени, но неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ, получени от него на 31.08.2021 г. в противоречие с изискванията на ЗГВРСНГ е постановил отказ за изплащане на вземане. Моли да се отмени оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответника е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като К. е вписана в списъка за приети от синдика и одобрени от съда вземания на работници и служители от "Брин" ООД. Ответника е приел безкритично дадените указания от НОИ, че за лицата които не фигурират в списък №2, следва да се постанови отказ. Моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на

Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ГВРС/, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. К., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на мотивите на оспорваното разпореждане. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателката са завишени.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорваното Разпореждане № 4506-40-290 от 17.11.2021 г. на Директора на Фонд „ГВРС", на основание чл. 26, ал. 3 и чл. 22 ал.1 от ЗГВРСНР е отказано на оспорващия изплащането на гарантирано вземане.

Като фактически основания за постановяване на отказа е посочено следното: 1/ К. не е сред лицата, за които от дружеството са изготвени справки Приложение №1 към чл.4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР и представени документи 2/ при извършена проверка от контролните органи на НОИ в Регистър на трудови договори и Регистър на осигурените лица и съпоставка на данните от списъците на приетите/неприети от синдика в производството по несъстоятелност вземания и направените в тях корекции с обявените в ТР - определение № 2832/23.05.2019 г. и определение № 3502/14.07.2020 г. на СГС, ТО, по т.д. № 2949/2017 г. с които същите са одобрени от съда, а резултатите от проверката са обективирани в констативни протоколи от 8.06.2021 г. и 23.06.2021 г. При проверката е установено, че К. не е включена в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания на кредиторите на "Брин" ООД. Доказателства за размера на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, не могат да бъдат извлечени само от наличните данни в Регистъра на осигурените лица. От съдържащата се в регистъра информация за осигурителния доход и броя на отработените дни не може да се установи дали осигуреното лице има начислени, но неизплатени възнаграждения и парични обезщетения. При тези мотиви е преценено, че не са налице предпоставките за изплащане на К. на гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР.

Производството по издаване на оспорвания акт е започнато на 7.03.2019 г. по подаденото до Директора на ТП на НОИ Варна Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР от С.К., като е декларирано, че К. работила в "Ер Виа" ООД, от 20.12.2010 г. на длъжност „стюардеса“, като трудовото правоотношение е прекратено на 23.12.2016 г. Към заявлението е представено допълнително споразумение от 1.01.2014 г. към трудов договор, удостоверение от ЦКБ, Заповед № 961/21.12.2016 г. за прекратяване на трудово правоотношение, предизвестие от 21.11.2016 г., удостоверение за декларирани данни от НАП, заповеди за командироване за м.09, м.10.2016 г.

Поради непредставяне към заявлението-декларация на справка образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 4 ал.1 от Наредбата, с писмо от 27.03.2019 г. К. е уведомена, че с оглед определяне правото и размера на претендираното гарантирано вземане е необходимо да представи доказателства за наличието и размера на начислени, но неизплатени от работодателя трудови възнаграждения или парични обезщетения.

С писмо от 12.04.2019 г. К. е уведомила, че не е водила дела с бившия си работодател "Ер Виа" ООД, не разполага със справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения дължими от работодателя. Не е включена в списъците на кредиторите, изготвени от синдика.

С решение № 2466/13.12.2018 г. на

СГС, по т.д. № 2949/2017 г. е открито производство по несъстоятелност, От 28.03.2019 г. "Ер Виа" ООД е преименувано на "Брин" ООД.

След вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР за откриване производството по несъстоятелност на "Ер Виа" ООД на 19.12.2018 г. е възложено извършване на ревизия на дружеството по разходите на ДОО и проверка по ЗГВРСНР. С оглед получената информация от управителя на дружеството е изискано ревизията да се извърши от контролни органи на ТП на НОИ - Разград.

Извършената ревизия по разходите на

ДОО на осигурителя "Брин" ООД е приключила с ревизионна разписка № РЗ-5-16-0059410/16.07.2019 г. На ревизиращите не са представени първични счетоводни документи и разплащателни ведомости за периода след 31.12.2015 г. ревизията обхваща само период от 1.01.2003 г. до 31.12.2015 г.

Във връзка с проверката по ЗГВРСНР е съставен констативен протокол № КП-5-16-00521815/6.02.2019 г., от който се установява, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 г., удостоверено с документи по чл. 5 ал.2 и Декларация приложение № 2 към НРНИРСОИГВНР. Към датата на проверката не са изготвени и представени справки за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения.

Във връзка със Заповед №

ЗР-5-21-00653769/26.09.2019 г. от контролните органи на ТП на НОИ - София град са предприети действия за извършване на проверка по реда на Инструкция № 1/3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Местонахождението на необходимата за извършването проверка по ЗГВРСНР документация на дружеството за периода след 31.12.2015 г. не е установено при посещение на контролните органи на адреса в гр. София, бул.

"Арсеналски" № 1.

С писмо от 11.10.2019 г. назначения синдик на "Брин" ОООД е уведомил, че управителят на дружеството не му е предоставил разплащателни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения.

С.К. не е сред лицата, за които дружеството е изготвило справки Приложение № 1 към чл.4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР.

При тези фактически установявания, ответника е постановил отказа си.

В хода на административното производство и в с.з. от жалбоподателката е представила доказателства, а именно, че е предявила вземане по т.д. 2949/2017 г. на СГС към длъжника "Ер Виа" ООД за неплатени трудови възнаграждения за м.09., м.10, м.11, м.12.2016 г., включващи трудови възнаграждения и командировъчни, претендира и обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 1300 лв. за неплатена отпуска. По делото е представен и допълнителен списък от 20.05.2019 г. на приети от синдика вземания на кредиторите на "Брин" ООД, предявен в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ по т.д. № 2949/2017 г. С определение № 3502/14.07.2020 г., постановено по т.д. № 2949/2017 г. по описа на СГС в т.6 е разгледано възражението на длъжника "Брин" ООД, срещу включване по т.9 от списък с приети от синдика вземания, обявен в ТР на 27.05.2019 г. на вземания на С.В.К..

В определението съдът е приел, че при липса на обратно доказване от страна на ответника, за м. октомври, за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно има и право на трудово възнаграждение.

От представените заповеди за командироване, издадени от длъжника се установява командироване на К. през м.09, м.10, респективно размера на командировъчните пари за размера на командироването, които съответстват на приетите вземания.

Вземането за обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 1300 лв. е изключено от приетите вземания. При тези мотиви съдът е изменил по възражение на "Брин" ООД вкл. с вх.№ 72370/2019 г. на приетите от синдика вземания на кредиторите на "Ер Виа" ООД, и списъка на неприетите от синдика вземания, като е изключил част от приетите вземания по т.9 на С.К. в размер на 1300 лв. - обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, като е одобрил с посочените изменения списъците на приетите и неприети вземания на кредиторите на "Брин" ООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспорваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, поради което не е нищожен. По аргумент от чл. 26 ал. 3 ЗГВРСНР именно Директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" разполага с правомощието да отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане.

Спазена е и изискуемата форма за издаване на оспорвания административен акт. Същият е писмен, а от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право.

Съдът констатира, че при издаване на акта не са спазени административнопроизводствените правила, липсва съответствие на акта с материалния закон, респ. и с целта на закона.

Гарантираните вземания по ЗГВРСНР се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава – чл. 25 ЗГВРСНР. Съгласно чл. 3