Решение № 4772 от 29.05.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4772

Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 1253 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалба на И.Н.И., ЕГН ********** ***, против Разпореждане № 4505-40-83/19.04.2023 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) при НОИ, с което е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. – начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 4 004,40 лева, от които ЗОВ за сметка на лицето – 551,82 лева, данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ – 3 452,58 лева, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ – 345,26 лева и сума за изплащане 3 107,32 лева. Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмени защита от пълномощник адв. М.Г..

Ответникът по жалбата – Директор на фонд „ГВРС“ чрез процесуален представител юриск. М. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

На 01.03.2023 г. в Търговския регистър е вписано Решение № 87/28.02.2023 г., постановено по търговско дело № 684/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХVI състав, с което е обявена неплатежоспособността на „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. К., област Пловдив, ул. „А.К.“ № **, представлявано от З.Н.Р. и е определена началната й дата – 31.12.2021 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството; постановена е обща възбрана и запор върху неговото имущество; обявено е в несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието и е спряно производството по несъстоятелност (л. 14-16).

Във връзка с така постановеното решение, в срока по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (наричана по-долу само Наредбата), Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е издал Заповед № ЗГ-5-15-01316088/02.03.2023 г., с която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР е възложил извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, от контролен орган на ТП на НОИ – Р.А.Р. – главен инспектор по осигуряването, като е определено проверката да приключи до 01.04.2023 г. Заповедта е редовно връчена на управителя на „КОД КОДА“ ЕООД – З.Н.Р. на 08.03.2023 г. (л. 35).

Резултатът от извършената проверка е обективиран в Констативен протокол № КГ-5-15-01330839/30.03.2023 г. (л. 36), в който е посочено, че въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи, е установено, че с Решение № 87/28.02.2023 г. на ПОС, вписано в Търговския регистър на 01.03.2023 г., е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Констатирано е, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността – 31.12.2021 г., удостоверено с документите по чл. 5, ал. 2 и декларация - Приложение № 2 към Наредбата, като в срока по чл. 4, ал. 1 от същата наредба работодателят е издал 2 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, Приложение № 1 към Наредбата. На работодателя са дадени Задължителни предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне правото и размера на гарантираните вземания, отнасящи се до ЗП № ЗД-1-15-01330806/30.03.2023 г. за корекция на данни на И.Н.И. за периода м. април 2020 г. – м. март 2021 г. Като приложения към констативния протокол са приложени: копие от съдебно решение, декларация с приложения към нея, справки – 2 бр., задължителни предписания, заверени копия на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. с приложения към нея и оборотни ведомости до 31.12.2022 г. и до 28.02.2023 г., копия на фактури за 2021 г., копия на разчетно-платежни ведомости за заплати за периода м.10.2020 г. – м.03.2021 г., копие на фиш за изплатено възнаграждение за м.10.2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ, подписан от И.Н.И., Заповед на основание чл. 119 от КТ за промяна на възнаграждението на лицето, считано от 22.04.2020 г., Решение № 1709/18.05.2022 г. на ПРС, копия на банкови извлечения за изплатени възнаграждения и части от такива за двете правоимащи лица, Запитване до ЦУ на НОИ с изх. № 4005-15-72#1/17.03.2023 г. и отговор с вх. № 4005-15-72#2/22.03.2023 г. (л. 37 и сл.).

Със Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-15-26/31.03.2023 г. (Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1) и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, жалбоподателят И.Н.И. е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирал следните обстоятелства: работил е при работодател „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК ********* от 14.09.2019 г. на длъжност „програмист уеб сайтове“, като трудовото му правоотношение е прекратено от 28.10.2021 г. Посочил е банкова сметка *** като приложения към заявлението са посочени – Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и труди нормативни актове; документ за самоличност (за справка или копие от него, когато заявлението се подава чрез лицензиран пощенски оператор); изпълнителен лист № 975, който удостоверява обективно установено по безспорен начин от съда вземане, което декларира, че не е получил (л. 24 и сл.).

От приложената към заявлението Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и труди нормативни актове с изх. № 1 от 21.03.2023 г., издадена от „КОД КОДА“ ЕООД (л. 26-27), се установява, че на жалбоподателя:

- за м. октомври 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. ноември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. декември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. януари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева;

- за м. февруари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева;

- за м. март 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева.

А съгласно представения Изпълнителен лист № 975/23.05.2022 г., издаден по гр. дело № 1088/2022 г. по описа на ПРС (л. 28), „КОД КОДА“ ЕООД е осъдено да заплати на И.Н.И. сумата 6 458,16 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода м. юли – м. октомври 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и сумата 1 880,06 лева, представляваща обезщетение за 16 работни дни, неползван платен годишен отпуск за 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и направените по делото разноски.

По заявлението Директорът на Фонд „ГВРС“ се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Разпореждане № 4505-40-83/19.04.2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отпуснал гарантирано вземане в размер на 4 004,40 лева, като при определяне на размера на гарантираното вземане е посочено, че е взето предвид, че в трудово правоотношение с работодател „КОД КОДА“ ЕООД, прекратено от 28.10.2021 г. на И. са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. в размер на 4 004,40 лева; данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ – 3 452,58 лева; данък върху дохода – 345,26 лева и сума за изплащане – 3 107,32 лева.

В хода на съдебното производство, са приети основно и повторно заключения по съдебно-счетоводна експертиза, частично оспорени от страните, които съдът приема за обективно и компетентно изготвени, доколкото вещите лица са отговорили вярно на поставените задачи, като същите ще бъдат коментирани по-долу в решението при необходимост.

Като свидетел по делото е разпитана З.Н.Р. – управител на „КОД КОДА“ ЕООД. Същата заявява, че има изплащани трудови възнаграждения или обезщетения за периода от м. октомври 2020 г. до м. октомври 2021 г., които са плащани на ръка на жалбоподателя, тъй като с него са имали изравняване, последната сума, като свидетелката не помни точна цифрата, е била в порядъка на 3 000 лева, която му е изплатена на ръка при предаване на документите и тогава е била посъветвана от бившата счетоводителка да се подпише фиш. Абсолютно всички възнаграждения, превеждани по банковата сметка на жалбоподателя И. от сметката на „КОД КОДА“ ЕООД, от сметката на М. (който е бил помолен от свидетелката, тъй като тя е била възпрепятствана и който е неин съпруг) или от сметката на свидетелката се твърди, че са били за трудови възнаграждения, в т.ч. е имало период, в който дружеството е било със запорирани банкови сметки и възнагражденията са превеждани директно на каса в банката по сметките на лицата. По отношение на издадения изпълнителен лист свидетелката посочва, че не са изплащани суми, защото дружеството е било със запорирани сметки. Не си спомня дали има възнаграждения от м. октомври 2020 г. до м. октомври 2021 г., които да не са заплатени и това, което жалбоподателят предявява като иск, са разликите, които са предмет на гражданското дело, въпреки, че тези суми, според свидетелката са били заплатени на ръка. Знае за заведеното дело срещу дружеството, но не се е явила, защото е била посъветвана от адвокат, който й е казал, че е безсмислено и затова не е занесла доказателства за изплатената сума по гражданското дело, но този фиш, на който жалбоподателят И. се е подписал за плащането, е представен на НОИ. Във връзка с намаления размер на заплатата свидетелката посочва, че това е било в период, в който по време на Ковид и на първите рестрикции, е била направена онлайн среща, на която са се разбрали вместо да бъдат съкратени (служителите и работниците), да се намалят заплатите, като конкретно с жалбоподателя разговорът е бил проведен през „Стриймс“, но тъй като няма запис, не може да докаже това нещо. Разбрали са се след като се върне в Пловдив жалбоподателят да подпише анекса към договора за намаляване на заплатата, който анекс е бил изготвен, но е останал в досието, без да се подпише и поради тази причина, жалбоподателят е предявил иск. Свидетелката признава грешката си, че по трудовите правоотношения всичко трябва да е в писмен вид. Съдът приема показанията на разпитаната по делото свидетелка за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени, като същите ще бъдат обсъдени и преценявани от съда, с оглед на всички други данни по делото.