Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4346 от 22.10.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 391/2026
Вид
Решение № 4346
Подписан
22.10.2026
Състав
Росен Буюклиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.1, 2 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ,ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.1, 2 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123, ал.1,т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.48, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50, ал.1, т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.51, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.2, т.1 · Закон за счетоводството
  • чл.3 · Закон за счетоводството
  • чл.158 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4, ал.3, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6, ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6, ал. 9 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.7, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 4346

Велико Търново, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700391 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Жалбоподателят Н. К. С. от [населено място], община Стражица, чрез адвокат О. Н. от ВТАК, е обжалвал частично ревизионен акт №Р-04000425000422 – 091 – 002/27.03.2026 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в потвърдената в обжалваната му пред съда част с решение на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново №19/27.03.2026 г. част, в следните части на този акт, а именно: по отношение на установения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2020 година в размер от 220 лева и лихва върху тази сума от 119, 61 лева, установения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2021 година в размер от 339 лева и лихва върху тази сума от 149, 88 лева, установения данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2022 година в размер от 318 лева и лихви върху тях в размер от 106,15 лева, установените ЗОВ за периода м.09 и 10 на 2022 година, сред които вноски за ДОО в размер от 210, 16 лева и лихви в размер от 85, 23 лева, вноски за ДЗПО в УПФ в размер от 71 лева и лихви върху тази сума от 28, 79 лева, установените вноски за здаравно осигуряване по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО в размер от 113, 60 лева и лихви върху тях в размер от 46, 07 лева.

В жалбата се поддържа, че в оспорените му части ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован. Аргументира, че посочените в мотивите на акта и придружаващият го доклад факти не са установени надлежно. Наршени са според жалбоподателя основни принципи на данъчния порцес и на материалното данъчно законодателство.

Отрича се налачието на хипотезата на чл.122 ,ал.1, т.2 от ДОПК за определяне на данъчната основа и оттам на преките данъци по реда на чл.122, респ. по реда на чл.123 от ДОПК, и чрезз посочените там процесуални способи.

Неправилен бил извода на ревизиращите за приходи от продажба на дървесина, за които е определен данък по чл48, ал.2 от ЗДДФЛ. Не било установено наличието на приходи от дървесина, както са приели ревизорите. Изводът на ревизията не се педкрепял и то насрещните проверки на ЕТ “Д. К. -46”. Неправилно е определна и данъчната основа за облагането данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за процесните 2020 и 2021 години, доколкото няма констатираните от органите по приходите имуществени несъотвествия. Не са отчетени според жалбоподателя коректно паричните тпотоци и движения на получените и разходвани в брой средства. Съответно, това е довело и до необосновани начални и крайни салда на паричните средства в брой за проценните години и оттам до необоснован извод за имуществено несъответствие. Предвид това не са установени достоверно задълженията за ЗОВ на лицето в качеството на самоосигуряващо се лице, както и вноските за здравно осигуряване в това му качество.

В представената по делото писмена защита на процесуалния му представител адв. Н. тези оплакавния се конкретизират и доразвиват, като се иска отмяната на тази част от ревизионният акт и присъждането на сторените разноски по делото. Освен това се прави възражение досежно размера на претендираните от ответника разноски предвид материалния интерес по делото и фактическата и правната му сложност.

Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са развити от процесуалния му представител в представената по делото писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък за разноските.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу съображения.

Спорът касае и установените от ревизията факти, и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.

Ревизионното производство е било възложено със ЗВР №Р-04000425000422-020-001/29.01.2026 г., връчена на 12.02.2025 г., като тази заповед е изменена трикратно със заповеди за възлагане на ревизии от 08.05.2026 година, от 22.07.2025 година и от 08.05.2026 година. Обхватът на възложената ревизия е установяване на действителните данъчни задължения на лицето, вкл. и за дейността му като едноличен търговец по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 1.01.2019 година до 31.12.2023 огдина включиелно, за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2019 година до 31.12.2023 година включително, за ДОО и ДЗПО - УПФ за сащите периоди, както и за вноски за здравно осигуряване за същите периоди.

Следва да се маркира, че производството е било спряно със заповед №Р-04000425000422-0230001/18.05.2025 година на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, като впоследствие, със заповед №Р -04000425000422-143-001/22.07.2025 ревизионното производство е възбновено.

В резултата на развилото се производство е бил издаден РД №Р-040004250004222-092-001/27.11.2025 година, като в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е посъпило възражение срещу предложението за установяване.

Въз основа на този доклад е издаден и процесния ревизионен акт, в който всички възражения на лицето са отхвърлени.

Ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се приеме, че актът е валиден.

Както ЗВР, така и РД и РА са подписани от издалите ги органи с КЕП, които са били валидни към момента на издаването на тези актове. Същите отговарят на условята, посочени в разпоредбите на чл.3, точки 9, 12 о 15 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/. Самите електронни подписи, положени върху елекронните документи не се спорят.

Ревизията е спряна с оглед представената заповед № РД – 04000425000422-023-001/18.06.2025 година по реда на чл.34, ал.1 от ДОПК и съответно валидно възобновена от органа, постановил спирането със заповед №Р-04000425000422-143-001/22.07.2025 година. Междувременно с решение за иземване на преписка от 22.07.2025 година оправомощеният от директора на ТД на НАП орган /възложилият производството в конкретгният случай/ е иззел разглеждането на ревизионната преписка от единият ревизор от екипа с оглед заболяването му и е възложил правомощията по провеждането на ревизионното произвдство на друг орган по приходите, който е подписал приложеният към РА РД с валиден КЕП.

Ревизионният акт съдържа изискуемата се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се приеме като формално законосъобразен.

По съществото на спора:

С процесният ревизионен акт в оспорената и потвръдена с решението на ответника част са определени следните допълнителни задължения: а) по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2022 година в размер от 318 лева в едно с лихва от 106,15 лева; б) по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер от 220 лева в едно с лихва в размер от 119,61 лева; в) по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер от 339 лева в едно с лихва в размер от 149, 88 лева; г) вноски за ДОО за месеци 9 и 10 на 2022 година в общ размер от 210, 16 лева в едно с лихви в размер от 85, 23 лева; д) вноски за ДЗПО ЕПФ за месеци 9 и 10 на 2022 година в общ размер от 71 лева в едно с лихви в размер от 28, 79 лева и е) вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за месеците 9 и 10 на 2022 година в общ размер от 113, 60 лева в едно с лиххви върху тази сума от 46, 07 лева.

От мотивите в ревизионния акт и придружаващият го доклад се установява, че соновата за облагане с данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е определенапо критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК, доколкото е прието, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1, 2 и 4 от ДОПК.

По отношение на първото основание е прието, че жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, е бил длъжен да подаде декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, а не го е сторил. По отношение на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е прието, че по договори с О. С. са стопанисвани от лицето като търговец два язовира, като са му издавани разрешителни за сеч и фактури за наем на язовир, за опериране и за маркиране на дървесина. Издадено му е и разрешително за почистване на дървесина и храстова растителност, четири фактури за маркираен и 35 превозни билета. При преценка на доказателствата и обясненията и на РЛ и на контрагентите му е прието, че по девет описани превозни билета, издадени във връзка с разрешителното за сеч, чиито адресат е търговеца, получател е едноличен търговец “Д. К. 46”, а приходите, които не са отчетени са в размер от 7050 лева /използвана е информация от ТП ДГС Г. О. към “Североцентрално държавно предприятие" ДП Габрово/. Именно приходите от 7050 лева са били укрити, тъй като не са манифестирани в декларация или по друг начин като получени. Предвид обстоятелството, че предприятието на търговеца е следвало да води счетоводство, а такова липсва и е декларирано, че никога не е водено, то е прието като налице и третото основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

По отношение на ЗОВ, определени по реда на чл.124а от ДОПК е констатирано, че лицето е осъществявало стопанска дейност за периода 1.09.2022 година – 31.10.2022 година /периодите са съобразени с датите на посочените по-горе девет превозни билета/. Аналогични са и изводите додсежно процесуалното основание за определяне на дължимостта на здравноосигурителните вноски.

Що са касае до определянето на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ , ревизорите са приели, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

За да приемат наличието му и в този случай, ревизорите са извършили съпоставка на активите и пасивите на РЛ, като са изготвили т.н. имуществен баланс за всяка от процесните години, констатирайки, че реализираните парични вземания на лицето, както и наличните му парични активи не са достатъчни да покрият паричните му задължения към трети лица.

Констатирано, че тези несъответствия са както следва: за 2020 г – отрицателна величина от 2203, 57 лева и за 2021 г. – отрицателна величина от 3 391, 47 лв. Тези несъответствия са приети като доход по чл.123, ал.1,т.2 от ДОПК, като е приет и данъчни основи за посочените две години. Съответно върху тях е определен и данъка.

По отношение на определянето на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ /необосновани е посочено, че става въпрос за данък върху годишна данъчна основа/:

Както се отбеляза, администрацията констатира следните правни основания за определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно: чл.122, ал.1, т.1, 2 и 4 от ДОПК.

Разпоредбата на чл.122,ал.1, т.1 от ДОПК предвижда следното: “Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;”.

Не е спорно, а и от събраната преписка се установява, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец за процесните периоди с фирма "Лилиян Краян – Недко Кирилов”. В това си качество е бил длъжен да подава годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, независимо от това дали е извършвал търговски сделки и съответната търговска дейност през отчетните/данъчните години. Липсата на извършвана стопанска дейност не освобождава търговеца от посоченото правно задължение. В случай, че търговецът не е извършвал никаква стопанска/търговска дейност за съответният данъчен период, той няма задължение да подава годишен отчет по аргумент от чл.51, ал.2 от ЗДДФЛ, но е длъжен да подаде ГДД. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за изпълнение на това задължение, при което следва да се приеме, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК.