Решение № 293 от 22.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Монтана, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500415 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 42067/29.08.2025 г. по описа на ЧСИ при МОС М.И.., рег. № * в КЧСИ, подадена от Д. С., ЕГН **********, като законен представител на малолетната З. С., ЕГН ********** от с. *, обл. *, длъжник по изп.д. № 20197480402081 срещу насочване на изпълнението върху банкова сметка с IBAN *, по която постъпва наследствената пенсия на детето.

Твърди, че действието е незаконосъобразно поради противоречие с чл.

446, ал. 1 ГПК, вр. чл. 85, ал.2 КСО. На следващо основание – че детето не следва да отговаря за задълженията на починалата си майка, тъй като съгл. чл.

60 – 61 ЗН то може да приеме наследството само по опис, каквото приемане в случая няма. Счита, че с действията си ЧСИ накърнява правата и интересите на детето.

Иска се от съда да отмени действията на ЧСИ, с които е наложен и изпълнен запор върху сметката, по която постъпва наследствената пенсия на детето, да разпореди вдигане на запора и да задължи ЧСИ да възстанови неправомерно удържаните средства.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу жалбата от взискателя по делото К.И.И. Б. ЕАД, ЕИК **********, гр.

*, чрез процесуалния си представител юрк. И. П.. Излага доводи за 1 допустимост, но неоснователност на жалбата.

Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски с представен списък по чл. 80 ГПК. Евентуално възразява прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложила и ЧСИ М.И., която счита, че действията й са законосъобразни, а жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, възражение, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Изпълнително дело № 20197480402081 по описа на ЧСИ при МОС М.И., рег. № *в КЧСИ е образувано на 18.10.2019 год., по молба на К.И.И.

Б.ЕАД, ЕИК **********, гр. *, въз основа на Изпълнителен лист от 28.02.2014 год., издаден на осн. чл. 404, т. 1 и чл. 405 ГПК по т.д. № 1083/2014 год. на СГС въз основа на влязло в сила Решение № 529/12.09.2013 год. по вътрешно арбитражно дело № 529/2013 год. на арбитър Б.Г. в полза на П.К.Б. ЕООД, ЕИК *, гр. *, срещу длъжника П.С., ЕГН ********** от гр. *, за сумата 7769,43 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2013 год. до окончателното изплащане, както и разноски: 560,78 лв. юрисксонсултско възнаграждение, 80,00 лв. разноски по арбитражното производсдтво и 50,00 лв. д.т. в производството по издаване на изпълнителен лист.

В молбата е посочено, че вземането е цедирано на настоящия взискател с Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 год., като към датата на прехвърлянето е било в размер на 8886,70 лв., от които главница по ИЛ:

4305,20 лв., оставаща законова лихва 3484,33 лв. и дължими разноски: 1097,17 лв.

Със запорни съобщения от 31.12.2019 год., ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.С. и запор върху банковите й сметки в Б Д. ЕАД. С писма съответно от 08.10.2020 год. и 10.01.2020 год. работодателят и банката са уведомили ЧСИ, че трудовото възнаграждение е под несеквестируемия минимум.

С ПДИ, връчена лично на длъжника ПС. на 18.09.2020 год. тя е уведомена за насрочен опис на секвестируемите движими вещи в дома й в с.

*.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № 35/10.05.2022 год., издадено от Кметство с. *, П. С. е починала на 31.05.2021 год. и нейни наследници по закон са съпругът Д. С. и малолетната З. С., род. * год.

На 16.06.2022 год. на малолетната З. С., чрез нейния баща Д. С. и на последния в лично качество са изпратени ПДИ, получени от него на 27.06.2022 год.

В поканите е определен двуседмичен срок, в случай, че не са приели 2 наследството, да направят изявление по чл. 51 ЗН.

С молба от 29.06.2022 год. Д. С. – лично и като законен представител на малолетната З. С. е уведомил, че той е заявил отказ от наследството на съпругата си, надлежно вписан с Определение № 392/26.08.2022 год. по ч.гр.д.

№ 58/2021 год. на МРС, а другият длъжник е малолетно дете, чиито единствен доход е наследствената пенсия от покойната й майка.

Липсват по делото каквито и да било данни да са предприемани действия по приемане на наследството по опис от страна на законния представител на малолетната З. С..

С молба от 20.06.2022 год. взискателят К.И.И.БГ ЕАД, е поискал да се извърши справка за разкрити банкови сметки на малолетната З. С. и да бъдат наложени запори върху сметките и вземанията й от финансови и платежни институции.

При извършената справка е открита една банкова сметка с IBAN *и със запорно съобщение от 17.07.2024 год. на ЧСИ върху нея е наложен запор.

С писмо от 01.08.2024 год. Б Д. ЕАД е уведомила ЧСИ, че по блокираната сметка постъпват суми от пенсия и на осн. чл. 446а ГПК от постъпващата по сметката пенсия ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на МРЗС на разпореждане на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата.

С молба от 15.08.2025 год. Д. С. е поискал задължението да не се погасява от сметката на детето.

С писмо от 21.08.2025 год. ЧСИ е уведомила Б Д. ЕАД, че по ИД № 20197480402081 с длъжник З. С. и наложен на 17.07.2024 год. запор върху банковите сметки, ежемесечно постъпващите суми са наследствена пенсия в размер под МРЗС и следва да се оставят изцяло на разположение на титуляра, като същите да не се превеждат в изпълнение на наложения запор.

С писмо от 29.08.2025 год. банката е поискала указания от ЧСИ дали сумите да се превеждат в изпълнение на запора след като са станали спестяване. В отговор, ЧСИ е уведомила за постъпила жалба, поради което не следва да се превеждат суми по запора до представяне на решение на съда и до второ нареждане. С това е спряла изпълнението.

Няма данни дали малолетната З. С., конституирана като длъжник в изпълнителното производство, е приела наследството на майка си.

От правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Вярно е, че съгл. законодателното разрешение, прието в чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК, наличността по сметката преди постъпването на поредното по ред „плащане“ е секвестируема, тъй като това са „спестявания“ на длъжника, 3 като е предвиден едномесечен срок, в който длъжникът да се разпореди чрез банковата си сметка със сумата, несеквестируема по произход или размер. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки.

Разпоредбата на ал. 2 от чл. 446а от ГПК предвижда, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1, изцяло. Те не се изчисляват за удържане по чл. 446 от ГПК. Същите обаче след изтичане на един месец от получаването им стават секвестируеми и за тях важи ситуацията с характера им на спестявания. Затова въведеното с жалбата първо възражение – че пенсията е несеквестируем доход е неоснователно.

За преценка правилността на действията на съдебния изпълнител в случая обаче следва да се отговори преди всичко на въпроса дали малолетната З. С. има качеството на длъжник по това изпълнително производство.

Краткият отговор е не.

Първоначалният длъжник П.С. е починала на 31.05.2021 год., като видно от приложеното удостоверение за наследници, нейни наследници по закон са преживелият съпруг Д. С. и малолетната дъщеря З. С., род. * год.

Доколкото първият е упражнил правото си на отказ от наследство, единственият призован по закон да наследи П.С. е нейната малолетна дъщеря.

За да бъде конституирана тя като длъжник в изпълнителното производство обаче е необходимо да е приела наследството.

В получената на 27.06.2022 год. от законния представител на малолетната З. С. ПДИ, изрично на осн. чл. 429, ал. 2 ГПК, вр. чл. 51 ЗН ЧСИ й е определила двуседмичен срок да заяви отказ от наследството или приемането му по опис.

Липсват данни в предоставения срок, изтекъл на 11.07.2022 год., а и досега да са предприети действия по приемане на наследството по опис.

Съгл. чл. 429, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

Съгл. чл. 51, ал. 2 ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото на приеме наследството.

Съгл. чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, а съгл. чл. 60, ал. 2 ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2021 от 23.01.2024 год., ОСГК на ВКС е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете е недопустим.

Видно от мотивите на посоченото тълкувателно решение, които настоящият съдебен състав споделя и които са относими към настоящия казус: „При действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме 4 наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права. За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят от една страна е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна – фигурата „управител на наследството“ в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му. Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Този извод може да се направи при тълкуване на съдържанието на чл. 59, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 58 ЗН. Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по местооткрИ.е на наследството или от съда по висящо исково производство.

Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество извършва с разрешение на съда. Определянето на срок по чл. 51 ЗН може да се развие като самостоятелно производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на „всеки заинтересуван“) или в рамките на исковото производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН „когато има заведено дело срещу наследника“). На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок (не по-малък от посочения в чл. 61 ЗН) да заяви дали приема наследството по опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис, придружено с изготвен от законния представител, настойник или със съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по чл. 51, ал. 3 ЗН. При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме наследството. При образувано изпълнително производство срокът по чл. 51 ЗН се определя от съдебния изпълнител, който съобщава изявлението за приемане по опис на компетентния районен съдия, за да бъде вписано – чл. 429, ал. 2, изр. 2 ГПК. Изричното изискване на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните да приемат наследството по опис и уредените в закона производства, целящи да се установи кои лица са наследници, съответно кое лице ще представлява незаето (вакантно) наследство, обуславят извода, че описът по чл. 61, ал. 2 ЗН е формата, чрез която ненавършилото пълнолетие 5 дете може да приеме наследство.“