Решение № 4931 от 22.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4931 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100104191 по описа за 2023 годИ.

Производството е образувано по искова молба от А. А. Н., с която са предявени срещу М. Г. О. и И. В. Х. искове, както следва: иск с правно основание чл.42, б. „б” ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Н.Г.З. от 06.12.2011 г., обявено с Протокол от 17.05.2017 г., на нотариус Л. А., с рег. № 427 на НК; при условията на евентуалност - иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Н.З., накърнена с универсално саморъчно завещание на Н.Г.З. от 06.12.2011 г., обявено с Протокол от 17.05.2017 г., на нотариус Л. А., с рег. № 427 на НК; иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на право на собственост по силата на наследствено правоприемство и предаване на владението върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент №7, находящ се в гр. София, ул. ******* с площ от 98,00 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор *** с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, заедно с прилежащи части: мазе № 1 с площ от 17,00 кв.м., таванско помещение № 4 с площ от 20,00 кв.м. и 14,28% идеални части от общите части на сградата и от идеалните части от парцела, върху който е построена, с площ от 466 кв.м, представляващ парцел IX от кв. 112 по плана на гр. София, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост върху 5/8 ид.ч. от имота на основание наследствено правоприемство и възстановяване на запазена част и предаване на владението върху посочените идеални части.

1

Ищцата твърди, че притежава имот, придобит по наследство от майка си (А.И. Н.) и баба си (Н.З.) - апартамент №7, находящ се в гр. София, ул.

******* *******. В имота до смъртта си е живяла А.И. Н., а след това по възлагане от ищцата, тъй като същата живее извън България, ответниците са полагали грижи да го управляват и поддържат, включително чрез отдаване под наем. През 2022 г. ищцата поискала отчет за приходите и разходите за имота и била уведомена от ответниците, че Н.З. е оставила саморъчно завещание, с което се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество след смъртта си в полза на ответниците. Твърди, че завещанието от 16.12.2011 г. не е написано и подписано от наследодателката и моли същото да бъде обявено за нищожно. Твърди, че е едноличен собственик на имота, като го е придобила по силата на наследствено правоприемство от майка си, А.И. Н.. Последната, заедно с майка си Н.З. са станали съсобственици на имота при квоти 1/4 ид.ч. за Н. и 3/4 ид.ч. за З., а след смъртта на З., Н. е придобила по силата на наследствено правоприемство идеалната й част. Ищцата твърди още, че до 2022 г. ответниците не са предявявали претенции върху имота, не са оспорвали правата й на едноличен собственик, нито са я уведомявали за оставено саморъчно завещание от Н.З., което счита за нищожно. Моли да бъде установено спрямо ответниците, че е собственик по наследство на процесния имот и последните да бъдат осъдени да й го предадат. При условията на евентуалност – в случай, че завещанието е действително, моли да й бъде възстановена запазената част на ищцата от наследството на Н.З., накърнена със завещание, с което наследодателят се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответниците. Твърди, че като наследник по закон на А.И. Н. правото на възстановяване на запазена част премИ.ва в нейна полза и е легитиМ.на да иска намаляване на завещателните разпореждания на нейната баба, с които е накърнена запазената част на майка й А.И. Н..

Процесното завещание е относно цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателката - има характеристиките на общо завещание по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН. Завещанието нарушава разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН, тъй като накърнява на запазена част от наследството на дъщерята на наследодателката.

Размерът на запазената част на А.И. Н. следва, определен по реда на чл.29, ал.1 ЗН е 1/2 от наследството. Моли след като бъде възстановена запазената част от наследството на Н.З., да бъде признато на основание чл.108 ЗС правото й на собственост и да й бъде предадено владението върху 5/8 ид.ч. от недвижимия имот, като след уважаване на иска по чл.30 ЗН правата й в съсобствеността на имота са за 5/8 ид.ч., от които 1/4 ид.ч. - по силата на наследствено правоприемство от А.а Н. и 3/8 ид.ч. - по силата на чл.30 ЗН.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че в периода 2011 г. - 2018 г. ищцата не се е завръщала в България, а през 2018 г. е посетила жилището за една седмица. Майката на ищцата А.И. Н. е имала сериозни здравословни проблеми, през 2011 г. била настанена на принудително лечение, а бабата на 2 ищцата Н.З. е получавала скромна пенсия, недостатъчна за покриване на разходите за издръжка, а след получен инсулт през август 2012 г. й е определена 100 % неработоспособност с чужда помощ. Грижи за двете са полагали ответниците, като М. Г. О. е полагала ежедневните грижи, а И. В. Х. помагала за грижите и плащала всички разноски, свързани с издръжката им лекарства, транспорт за посещения при лекари и ТЕЛК, медицински разходи, режийни разноски (вода и ток), такси за етажната собственост, памперси, храна, ежедневни разходи, включително данъците за апартамента. Твърдят, че няколко месеца след смъртта на Н.З., настъпила на 20.11.2016 г. - на 17.05.2017 г. са предприели необходимите действия за обявяване на саморъчното завещание, а на 18.05.2017 г. същото е вписано и в Служба по вписванията гр. София. Твърдят, че завещанието е написано и подписано от наследодателката и оспорват иска по чл.42, б. „б“ ЗН като неоснователен.

Позовават се на изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл.30 ЗН. Посочват, че завещателката Н.З. е почИ.ла на 20.11.2016 г., а на 18.05.2017 г. завещанието е било вписано и в Служба по вписванията - гр. София.

Исковата молба по настоящето дело е постъпила в съда на 06.04.2023 г. – след изтичане на погасителния 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. По отношение на иска по чл.108 ЗС, не оспорват, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот, но оспорват иска за разликата, надхвърляща този размер. Позовават се на завещанието, оставено от Н.З., като сочат, че същото е действително и е породило правните си последици, и поради това са собственици на останалите 3/4 ид.ч. от имота, при равни квоти.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, наМ. следното от фактическа и правна страна:

Установява се от протокол от 03.10.1985 г. по гр.д. №6892/1985 г. на Софийски районен съд, че по допусната съдебна делба е одобрена спогодба между съделителите, по силата на която имотът, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*******“ №32, трети етаж, ап.7, с площ от 98 кв.м., е поставен в дял на Н.Г.З. и А.а П. Н., при квоти 1/4 ид.ч. за А.И. Н. и 3/4 ид.ч. за Н. З..

Видно от удостоверение за наследници изх.№2541/13.12.2024 г., Н.Г.З. е почИ.ла на 19.11.2016 г. и е оставила за наследник по закон А.И. П. Н. – дъщеря.

Установява се от саморъчно завещание от 06.12.2011 г., обявено с Протокол от 17.05.2017 г., на нотариус Л. А., с рег. № 427 на НК, че е съставен акт с посочен автор - Н.Г.З., представляващ саморъчно завещание, с посочена дата - 06.12.2011 г. и съгласно съдържанието на което Н.Г.З. завещава на сестра си – М. Г. О. и на племенницата си – И. В. Х. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на своята смърт, при равни квоти. В документа е посочена дата и място на на съставянето му 3 06.12.2011 г., в гр. София и се съдържа подпис на завещателката, положен след завещателните разпореждания и означението на датата. В документа отсъстват поправки, добавки и съкращения.

Завещанието е обявено с протокол 17.05.2017 г., на нотариус с рег. № 427 на НК по искане на И. В. Х.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя, че завещанието й е предадено от завещателя.

Видно от удостоверение за наследници изх.№2542/13.12.2024 г., А.И. П.

Н. е почИ.ла на 11.10.2018 г. и е оставила за наследник по закон А. А. Н. – дъщеря.

1. По иска по чл.42, б. „б“ ЗН:

Съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор Н.Г.З.. За проверка истинността на документа са изслушани две съдебно-графологични експертизи, които установяват следното:

Съгласно първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Г. И.

М., ръкописният текст в саморъчно завещание от името на Н. Г. З., с дата 06.12.2011 г. е написан, а подписа за „Завещател“ е положен от Н. Г. З.. При изследване на подлиса за „Завещател“ визуално, с помощта на увеличителни прибори, микроскоп “BRESSER“ и различен режим на осветление, вещото лице е установило, че подписът е положен със свободни движения, с променлив натиск, в който се наблюдава изтъняване и удебеляване на щрихите при промяна посоката на движения, без наличие на необосновани спирания или несигурност на пишещата ръка, което в съвкупност дава основание за извода, че в изследвания подпис не се наблюдават признаци от предварителна подготовка при полагането му, както и признаци за имитация. Такива признаци не се установяват и в изследвания ръкописен текст. Вещото лице сочи още, че изследваният подпис за „Завещател“ има смесена транскрипция състояща се от монограм на букви “НЗ”, букви „а“,“р“, парафен примковиден елемент и отделно изписан параф със „з-образен“ елемент. Същият е положен със средна степен на обработеност, над средния размер, с десен наклон, пониска от средната степен на свързаност движения. Образците от подписа на Н.

Г. З. се характеризират със смесена транскрипция състояща се от монограм на букви “НЗ”, букви „а“,“р“, „з-образен“ или примковиден парафен елемент, допълнителен хоризонтален елемент в областта на монограма и наличие или отсъствие на точковиден елемент в редовата част на подписа. Същите са положени със средна степен на обработеност, над средния размер, с десен 4 наклон, по-ниска от средната степен на свързаност движения. Наблюдава се естествена вариантност при графическото изразяване на елементите, но независимо от тази вариантност, в подписите устойчиво са съхранени характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при различни условия. При сравняване на изследвания подпис за „Завещател“ в процесното завещание с образците от подписа на Н. Г. З. вещото лице е установило съвпадения, както в общите /транскрипция, степен на обработеност, степен на свързаност, относителния размер, наклон/, така и в по-характерните частни признаци.

Вещото лице посочва, че установените съвпадения са индивидуални, устойчиви и по обем достатъчни за категоричния извод, че подписът за „Завещател“ в оспореното завещание и представените образци от подписа на Н. Г. З. са положени от едно и също лице. При сравняване на изследвания ръкописен текст в завещанието с образците от почерка на Н. Г. З. се установяват съвпадения в общите /степен на обработеност, относителния размер и наклон, степен на свързаност/ и в по-характерни частни признаци, като установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследвания ръкописен текст в процесното завещание и представените образци от почерка на Н. Г. З. са написани от едно и също лице.