Решение № 174 от 15.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Враца, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500219 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.В. Ч., против постановление от 04.03.2026 г. (изх. № 2606/12.03.2026 г.) по изп.д.№ 934/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с рег.№ 722 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, с което е отказано да бъде освободена от изпълнение като несеквестируема постъпилата по банковата сметка на жалбоподателя-длъжник сума в общ размер от 6 952,53 евро.

В жалбата се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото.

Посочва се, че на 23.01.2026 г. от ТП на НОИ, гр.Враца в запорираната банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД е била преведена сума в размер на 6 952,53 евро (13 597,97 лв.), представляваща всички полагащи му се пенсии за инвалидност за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г. При опит да изтегли тази сума, на Г. С. е било обяснено, че върху същата е наложен запор. След подадена молба до ЧСИ Б. за освобождаване на тази сума от наложения запор, с обжалваното постановление е било отказано с мотиви, че длъжникът получава работна заплата и пенсия.

Според изложеното в жалбата, работодателят ежемесечно удържа от трудовото възнаграждение на длъжника сума от около 300 евро и му оставя на разположение сума в размер на минималната работна заплата. Навеждат се доводи, че получаваната пенсия за инвалидност е около 1/2 от минималната работна заплата.

1

Жалбоподателят счита за неправилни мотивите на ЧСИ Б., че получава два дохода – заплата и пенсия, поради което доходът, който е над сбора от двете суми, е секвестируем. Навежда доводи, че получаваната пенсия е за инвалидност по чл.78-79 КСО, поради което е изцяло несеквестируема и цели осигуряване на средства за съществуването, лечението и социалната интеграция, като и пенсиите за инвалидност, изплатени в период на преосвидетелстване, също трябва да се третират като защитен доход.

На следващо място посочва, че дори и секвестируемата част да се определи от двата получавани дохода, то при изчисляването й е нарушена разпоредбата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК, т.к. ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния й размер и няма деца, които да издържа, може да му се удържа 1/3 част. Твърди се, че в случая от трудовото възнаграждение на длъжника ежемесечно се удържат около 300 евро (600 лв.) и ако се удържа и инвалидната му пенсия, която е в размер на 337,73 евро, то би бил надвишен допустимия секвестируем размер. Посочва се, че за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г., за който са получените инвалидни пенсии, работодателят в изпълнение на запорното съобщение е превеждал на ЧСИ сумите, надвишаващи размера на МРЗ и след като съдебният изпълнител изтегли и инвалидните пенсии, за този период месечно удръжките общо са в размер на около 635 евро (1240 лв.), което надвишава секвестируемата 1/3 част, при което е налице незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход. В жалбата се посочва какви са били нетните трудови възнаграждения за този период и какъв би бил секвестируемия доход от 1/3 при прибавяне на инвалидната пенсия.

Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и отменяне като незаконосъобразни действията на ЧСИ Б., изразяващи се в изпълнение върху несеквестируем доход, както и за задължаване на същия да възстанови в банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД сумата в размер на 6 952,53 евро, представляваща полагащите му се пенсии за инвалидност за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г., и освободи тази сума от изпълнение.

Претендира се присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Към жалбата са приложени платежни нареждания за получавани трудови възнаграждения от Г. Л. С..

Преписи от жалбата са връчени на взискателите „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ТД на НАП, както и на другия длъжник А. Т. С..

В срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения са подадени само от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, който изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК всяко възнаграждение, включително и пенсията на длъжника, е частично секвестируемо, поради което наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.

От своя страна секвестируемата част за едно вземане се определя по различен начин според величината на дохода, както и от обстоятелството дали длъжникът има деца, които да издържа. Поддържа се, че съдебният изпълнител законосъобразно е наложил запор върху пенсията на длъжника и третото задължено лице следва да прецени дали и каква част от дохода е секвестируема и подлежи на изпълнение.

2

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Навеждат се доводи за неоснователност на претенция за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност – за намаляване на адвокатското възнаграждение.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Г. Н. е представил копие от изп.д.№ 934/2011 г. и мотиви по обжалваното действие, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че запорът по изпълнителното дело е наложен по молба на взискателя и ЧСИ няма правомощия по свой почин нито да налага, нито да вдига наложените запори, с изключение на случаите, в които изпълнителното производство е прекратено. Счита за неоснователно твърдението на длъжника за несеквестируемост на сумата в размер на 6 952,53 евро, тъй като липсва законово основание за освобождаването й от изпълнение. Излага съображения, че длъжникът получава два дохода – работна заплата и пенсия, като липсва специална забранителна норма, която да определя инвалидната пенсия като несеквестируемо вземане. Посочва, че е наложен запор на заплатата, в изпълнение на който работодателят прави удръжка, която превежда по делото и оставя на разположение на длъжника минималната работна заплата за страната, съобразно чл.446 ГПК. Твърди, че тъй като този доход на длъжника е несеквестируем изрично са дадени указания на третото задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД да оставя на разположение на длъжника всички постъпили средства по сметката с произход трудово възнаграждение, като по този начин е гарантиран минимум за нормалното съществуване на длъжника. Според ЧСИ, ако двата дохода на длъжника бъдат разгледани поотделно или бъде направен сбор от същите, като се изчисли удръжката в общ сбор и се направи различна преценка и се счете за несеквестируема сумата, представляваща пенсия за конкретен месец или се остави на разположение на длъжника по-голямата сума, оставаща след облагане на двата дохода, която е над МРЗ, тази преценка би била изцяло незаконосъобразна. В тази насока се позовава на практика на ВКС и на съдилища в страната.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание на основание чл.437, ал.1, пр.2 ГПК, в рамките на което е изслушана съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението й като обективно и компетентно.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

О т приложеното копие на изп.дело № 20117220400934 по описа на ЧСИ Г. Н. Б., с рег. № 722 и с район на действие ОС-Враца, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД на 09.06.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2011 г. срещу солидарните длъжници А. Т. С., с ЕГН **********, и Г. Л. С., с ЕГН **********.

Със Запорно съобщение изх. № 12969/15.09.2014 г., адресирано до трето задължено лице - работодателя „НК Железопътна инфраструктура", със седалище гр. София, е наложен запор върху трудово т о възнаграждение на длъжника Г. Л. С.. Запорното съобщение е получено от работодателя на 17.09.2014 г., като с писмо от 01.10.2014 г . същият е уведомил ЧСИ, че длъжникът Г. Л. С. работи в компанията, няма други наложени запори и какъв 3 е размера на получаваното нетно месечно възнаграждение.

Установява се също, че в хода на изпълнението по делото са превеждани суми от третото задължено лице-работодател в изпълнение на запора.

Със Запорно съобщение изх. № 24062/30.10.2024 г., адресирано до „Първа инвестиционна банка“ АД и Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г., адресирано до „УниКредит Булбанк“ АД, са наложени запори на всички вземания на длъжника Г. Л. С. от банките на договорно и извъндоговорно основание. В запорните съобщения ЧСИ е дал указания, че запорите не следва да се изпълняват по отношение на постъпления от трудово възнаграждение от „Железопътна секция-Враца“ (сумите, които постъпват от трудово възнаграждение да се предоставят на длъжника в пълен размер), обезщетения, пенсия и детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер, както и тези по чл.520, ал.1 ГПК.

С писмо от 11.11.2024 г. третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД е уведомило ЧСИ, че признава вземането, върху което е наложен запор, че няма претенции от други лица върху същото вземане, че има други наложени запори, че по запорираната сметка лицето получава доходи от трудово възнаграждение и пенсия.

С писмо вх.№ 896/28.01.2026 г. същата банка е посочила, че по сметката на длъжника Г. Л. С. постъпват доходи от възнаграждение за труд и пенсия и на основание чл.446а, ал.5 ГПК е поискала инструкции от ЧСИ за сумата, която следва да се превежда в изпълнение на запора. Върху тази молба е поставена писмена резолюция, че по това запитване вече са дадени указания със Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г.

По изпълнителното дело е депозирана молба вх.№ 922/29.01.2026 г. от длъжника Г. Л. С., с която уведомява ЧСИ, че по запорираната му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД са постъпили пенсии за периода от 04.2024 г. до 01.2026 г. Моли постъпилата сума да бъде освободена, като бъдат дадени указания до банката в тази насока, както и че следва да си ползва сумите от пенсиите.

Към молбата са приложени удостоверение за получен доход от пенсии за посочения период и банково удостоверение, от което е видно, че на 23.01.2026 г. по разплащателната сметка на Г. Л. С. е постъпила сума в размер на 13 597,97 лв./6 952,53 евро от пенсии.

Препис от молбата на длъжника е връчен на взискателя, който на 11.02.2026 г. е депозирал становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.

С писмено разпореждане от 11.02.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да изпрати указания до „УниКредит Булбанк“ АД, поради липса на законово основание. Изложени са мотиви, че длъжникът Г. С. получава минималната работна заплата, която му се предоставя от работодателя и е несеквестируем доход, който гарантира нормалното му съществуване.

Отказът е съобщен на длъжника Г. С. по телефона в рамките на същия ден – 11.02.2026 г.

С нова молба вх.№ 2754/26.02.2026 г., подадена от длъжника Г. С., чрез пълномощник адв.В.Ч., е поискано частично вдигане на запора и разпореждане на длъжника да бъде предадена на ръка сумата 6 952,53 евро.

С Постановление от 04.03.2026 г. ЧСИ е отказал да вдигне наложения 4 запор върху банковата сметка на длъжника Г. Л. С. и да освободи от изпълнение сумата 6 952,53 евро. Изложени са мотиви, че запорът по изпълнителното дело е наложен по молба на взискателя и съдебният изпълнител няма правомощия да го вдига по свой почин, без изричното искане на взискателя. Посочено е, че твърдението на длъжника за несеквестируемост на посочената сума, представляваща сбор от изплатени пенсии за определен период, е неоснователно, поради липса на законово основание. Изложени са доводи, че длъжникът получава два дохода – работна заплата и пенсия, като върху заплатата е наложен запор, в изпълнение на който работодателят прави удръжка, която превежда по изпълнителното дело, и оставя на разположение на длъжника минималната работна заплата за страната, съобразно чл.446 ГПК. Посочва се, че този доход е несеквестируем и ЧСИ е дал изрични указания на третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД, че следва да оставя на разположение на длъжника всички постъпили средства по сметката с произход трудово възнаграждение с наредител работодателя „ЖП Секция-Враца“. ЧСИ счита, че ако разгледа поотделно двата дохода на длъжника и направи различна преценка, а именно – да счете за несеквестируема сумата, представляваща пенсия, която е под МРЗ, тази преценка би била незаконосъобразно, тъй като това би довело до неравноправно третиране на длъжниците с един доход и тези с два или повече дохода.