Решение № 413 от 09.03.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Варна,

…………...2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА и при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2650 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на С.К.К., ЕГН **********,*** против решение № 2153-03-51 от 29.08.2019 г. на директора на териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане № **********/01.07.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и е прекратено производството в тази част, и е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-224/29.07.2019г. в останалата част, срещу описаните в решението 22 броя разпореждания на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Оспорва приложението на чл.47в от Закона за пенсиите /отм./ до 31.12.1999г. и §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ от 01.01.2000г., определящи горна граница /„таван“/ на пенсиите, тъй като счита, че същите противоречат на норми на българското законодателство, в т.ч. и на Конституцията на Република България, и на конвенции и международни договори, ратифицирани от Република България, подробно описани в Приложение № 1 към жалбата. Твърди, че чл.7, ал.3 от Конвенция № 35 относно осигуровката за старост /индустрия и др./ от 1933 г. на Международната организация на труда, ратифицирана от Република България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949г. /ДВ, бр. 207 от 1949г./, която ратификация е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г., в сила за България от 29 декември 1950 г., по силата на чл.5, ал.4 от КРБ, има предимство пред нормите на чл.47в от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, поради което с прилагането на последните директорът на ТП – Варна на НОИ нарушава чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове. Счита, че нито НС, нито КС и нито правителството съобразяват законите в сила недопускащи „таван“ на пенсии. Твърди, че КС взема антиконституционно решение, като моли съда да вземе предвид оспорванията му на КС. Счита, че мотивите на решение №21 от 15 юли 1998г. на КС, постановено по конституционно дело № 18/1997г. са двустранни и противоречиви. Твърди и че директорът на ТП на НОИ погрешно се е мотивирал с антиконституционното определение №1/2011г. на КС. Твърди, че лишаването му от пълния размер на законно обявяваните му пенсии го поставя в числото на неправомерно малтретираните „таванизирани“ пенсионери, като вследствие на „незаконното секвестиране“ на лични полагащи му се парични суми се е влошил жизненият стандарт на него и семейството му. Твърди и че разпорежданията могат да бъдат квалифицирани като нищожни, поради позоваването в тях на пенсионния орган на противоконституционните, според него, разпоредби на чл.47в от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003 г./. Твърди, че не оспорва законно изчисляваната и обявявана в разпорежданията пенсия за ОСВ, а оспорва незаконното прилагане на чл.47в от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, вследствие на което е отхвърлена жалбата, подадена срещу неизплащане на законно определените му и обявявани пенсии за осигурителен стаж и възраст в пълен размер. Твърди, че лишаването от правото му на пълния размер на личната му пенсия го дискриминира.

Моли да бъде отменен оспореният акт. Счита, че не е необходимо да представя доказателства за обжалване на решението в частта относно разпореждането от 01.07.2017г. в срок, тъй като при нарушение на нормативни норми обжалването е без срок.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяването на обжалваното решение са съобразени решение № 21 от 1998г. по конституционно дело № 18/1997г. и определение № 1 от 2011 г. по к.д. № 18 от 2010г. на КС, в които е прието, че чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ не противоречат на КРБ, като Европейският съд за правата на човека също се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че няма нарушение на човешки права. Твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено от С.К.К. заявление от 23.12.1997г., с разпореждане № 0300271/16.01.1998г. на ръководителя на районно управление „Социално осигуряване“, гр. Варна, считано от 19.09.1997г., му е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост /след 01.01.2000г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП /отм./ – 81 000 лева, от 01.10.1997г. – в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП /отм./ – 86 700 лева, и от 01.01.1998г. – в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП /отм./ – 91 050 лева. Впоследствие размерът на пенсията на К. многократно е бил изменян, като до 01.07.2019г. също е бил ограничаван, съответно до 01.01.2000г. съгласно чл.47в от ЗП /отм./, а след тази дата, на основание съответните редакции на §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, тъй като изчисленият размер на личната пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен стаж и възраст е надвишавал нормативно определения максимален месечен размер. Размерът на отпусната му лична пенсия е изменян /осъвременяван, съответно ограничаван на основание посочените разпоредби до определения максимален месечен размер, както следва:

-с разпореждане № **********/01.07.1998г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП – Варна на НОИ, с което, считано от 01.07.1998г., размерът на получаваната пенсия е осъвременен, като на основание чл.47в от отм. ЗП е ограничен до 99 000 лева;

-с разпореждане № **********/02.07.1999г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП – Варна на НОИ, считано от 01.07.1999 г., размерът на получаваната пенсия е осъвременен, като на основание чл.47в от ЗП /отм./ е ограничен до 111 000 лева, от 5 юли 1999 г. – 111 лева деноминирани;

-с разпореждане № **********/03.07.2000г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ на основание §7 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г./, считано от 01.01.2000 г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г./ до 160 лева;

-с разпореждане № **********/05.06.2001г. на основание чл.100 от КЗОО КСО - Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ бр. 41 от 2001 г./ и ПМС № 106/2001 г. /ДВ. бр.

44 от 2001г./, считано от 01.06.2001г. пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г./ до 176 лв.;

-с разпореждане № **********/02.07.2001г. на основание §7, ал.3 и ал.4 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ, бр. 35 от 2001г./, считано от 01.07.2001 г., пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г./ до 176 лева;

-с разпореждане № **********/03.06.2002г. на основание чл.100 от КЗОО КСО – Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ. бр. 41 от 2001г./ и ПМС № 103/2002г. /ДВ, бр.

54 от 2002г./, считано от 01.06.2002г., пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г./ до 233.20 лева.;

-с разпореждане № **********/03.06.2003г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на основание чл.100 от КЗОО КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г.; ДВ. бр.

41 от 2001г./ и ПМС № 111/23.05.2003 г., считано от 01.06.2003г. пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР па КСО до 250 лева;

-с разпореждане № **********/01.06.2004г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 100/17.05.2004г., считано от 01.06.2004г. пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 420 лева;

-с разпореждане № **********/01.06.2005г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 90/19.05.2005г., считано от 01.06.2005г. пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 420 лева;

-с разпореждане № **********/01.03.2006г. на основание §6 от ПЗР на ЗБДОО за 2006 г. и ПМС № 21/03.02.2006г., считано от 01.01.2006г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 455 лева;

- с разпореждане № **********/02.07.2007г. на основание §2 от ЗР на ЗИЗБДОО/2007г. и ПМС № 136/14.06.2007г., считано от 01.07.2007г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева; разпореждане

№ **********/01.10.2007 г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на основание §2 от ЗР на ЗИЗБДОО/2007г. /изм. и доп. ДВ. бр. 77/2007 г./ и ПМС № 204/05.09.2007г., считано от 01.10.2007г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2008г. на основание чл.100 от КСО, чл.9 от ЗБДОО/2008г. и ПМС № 129/06.06.2008г., считано от 01.07.2008г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;

-с разпореждане № **********/01.10.2008г. на основание §7а от ПЗР на КСО /ДВ, бр. 69/05.08.2008г./, считано от 01.10.2008г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;

-с разпореждане № **********/01.04.2009г. на основание чл.225, ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 01.04.2009г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 700 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2009г. на основание чл.100 от КСО, §22н от ПЗР на КСО и ПМС № 128/25.05.2009г., считано от 01.07.2009г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 700 лева;

-с разпореждане № **********/01.04.2013г. на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013г. и ПМС № 332/20.12.2012г., считано от 01.04.2013г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 770 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2014г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014г., считано от 01.07.2014г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 840 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2015г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г., считано от 01.07.2015г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2016г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 136/08.06.2016г., считано от 01.07.2016г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.17г. на основание §53, ал.2 ПЗР на ЗИДКСО/2015г. и ПМС №116/22.06.17г., считано от 01.07.2017г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева;

-с разпореждане № **********/01.07.2018г. на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г. и/или ПМС № 106/22.06.18г., считано от 01.07.2018г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева.

Разпореждане

№ **********/01.07.2017г. е получено от лично от С.К. на 11.06.2018г., а Разпореждане № **********/01.07.2018г. – на 12.07.2019г., видно от саморъчно изписания текст и положения подпис върху тях, а всички останали разпореждания са получени на 22.07.2019г. във връзка с подадено от жалбоподателя заявление вх.

№ 1019-03-596/12.07.2019г. до директора на ТП – Варна на НОИ.

С жалба вх. № 1012-03-224/29.07.2019г. С.К. е оспорил пред директора на ТП – Варна на НОИ издадените разпореждания, с които е ограничен размерът на отпуснатата му лична пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен стаж и възраст.