Определение № 570 от 03.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Перник, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500388 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. Т. Д. чрез адв. Д. М. М. Против Определение №825 от 12.03.2026г. по гр.д.№ 2882/2025 г. на РС - Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № 4864/11.02.2026 г. на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

По изложени съображения, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение и уважи молбата за допълване на решението в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева/245,42 евро с ДДС и 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за съдебно удостоверение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подал отговор, с който по изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Гр.д.№ 2882/2025 г. на ПРС е приключило с решение № 52 /26.01.2026г., с което е уважен предявеният от Л. Т. Д. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 72,36 лева (с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 E U R = 1.95583 B G N и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *** Със същото решение съдът е приел, че разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани с 1 мотиви, че в случая не е приложим чл. 78, ал. 2 ГПК, но е налице злоупотреба с процесуални права.

В срока по чл. 248 ГПК по делото е депозирана молба от ищеца чрез процесуалния му представител, с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева/245,42 евро с ДДС по реда на чл.38 от ЗА и за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение.

С обжалваното определение съдът е оставил искането на ищеца по чл. 248 ГПК без уважение, като освен изложените подробни мотиви в тази насока е препратил и към изложените мотиви в съдебното решение.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Настоящият състав споделя и на осн. чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение з а неоснователност на искането за присъждане на разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева/245,42 евро с ДДС по реда на чл.38 от ЗА. В допълнение въззивният съд посочва, че основно правно задължение на всички субекти според нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, която се ползва с пряко действие, е да упражняват права си добросъвестно и съобразно добрите нрави, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 187, ал. 2 КСО, чл. 8, ал. 1 КТ и пр./ и забранява наред с това и всяко упражняване на права, ако то накърнява права или законни интереси на друг. Прилагането на основните начала на процеса, както е възприето в Решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК следва да се съобрази с естеството на съответното правно действие. Свободата на страната да определи обема на предявените за защита права (чл. 6, ал. 2 ГПК) е ограничена от принципа за добросъвестност (чл. 3 ГПК), като недобросъвестното упражняване на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно още и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.

По делото от ищеца действително е направено своевременно искане за присъждане на разноски за 480,00 лв. с ДДС - Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Между страните не се спори, а от представените доказателства се установява сключването между страните на договор за паричен заем, който е бил обявен за нищожен, както и са уважени осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2489/2024 г. по описа на РС-Перник. В случая посредством предявяване от ищеца на идентична искова молба за осъдителни искове за вземания, произтичащи от един и същи договор за кредит като процесните искове са били за части от един договор, се достига до увреждане на правната сфера на ответника, доколкото от последния се претендират разноски по всяко едно от образуваните дела. Раздробяването на исковата претенция на отделни малки по размер части е формално допустимо по действащото гражданско право, тъй като е част от правомощията на носителя на субективното право, но с това действие се нарушават границите за упражняване на субективните права, установени със закона /границата са чуждите субективни права – Опр. № 2174/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1923/2016 г. на САС/, защото би могло да генерира повече съдебни разходи, отколкото воденето на един процес за накърнено право в цялост. По този начин се злепоставят правата на ответника, който е принуден да заплати разноски на всеки един от отделните искове, чиито общ размер няколкократно надвишава размера на разноските, които би заплатил при само един иск в цялост. В случаите на увеличаване на икономическата тежест от защита в съдебно производство, адекватната на недобросъвестното поведение санкция е отказ от прилагане на правилата за разпределение на разноските по всяко от делата по отделно. След като 2 недобросъвестното упражняване на права е недопустимо, то и съдът не може да съдейства за него. Тъй като законът (чл. 3 ГПК) не поставя изискване за вина и намерение за увреждане, то за да се приеме, че е налице недобросъвестното упражняване на права е достатъчно да се установи несъответствието между упражняването на правото и неговата обществена функция. Разпоредбата на чл. 3 ГПК не променя този извод, тя само предвижда като последица обезщетяване, в случай че до недобросъвестно упражняване на правата се стигне и вреди бъдат причинени. В подкрепа на изложеното е и Решение № 325/29.12.2014 г. по гр. д. № 4263/2014 г. ІV ГО ВКС.

С оглед на гореизложеното, въззивният състав приема, че в случая процесуалното поведение на ищеца не представлява добросъвестно упражняване на права, поради което на ищеца не се следват съдебни разноски по гр.д.№ 2882/2025 г. на РС – Перник за 480,00 лв. с ДДС - Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. С оглед това, всички доводи и възражения в жалбата за претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди в тази част, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева/245,42 евро с ДДС по реда на чл.38 от ЗА.

По отношение на останалите претендираните и доказани направени от ищеца разноски за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение, настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени. По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване – в него се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски. В настоящия казус предявените от потребителя искове са уважени изцяло, поради което претендираните и доказани направени от ищеца разноски за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение, му се дължат безусловно и в пълен размер на основание чл.78, ал.1 от ГПК, след като искът е уважен изцяло. С оглед това, обжалваното определение следва да се отмени в тази част, с която е оставено без уважение искането за присъждане на претендираните и доказани направени от ищеца разноски за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение и се присъдят с настоящото въззивно определение.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение. Затова в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 248 от ГПК и за заплатена по частната жалба държавна такса – в този смисъл изрично Определение № 1411 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1880/2023 г., I т. о., ТК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение №825 от 12.03.2026г. по гр.д.№ 2882/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА с което е оставена без уважение молба вх. № 4864/11.02.2026 г. на Л. Т. Д. за изменение на решение № 52/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 2882/2025 г. на РС Перник в частта му за разноските за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК решение № 52/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 2882/2025 г. на РС Перник в частта за разноските като ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на Л. Т. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата за заплатена 50 лева/25,56 евро държавна такса и 5 лева/2,56 евро за издаване на съдебно удостоверение.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №825 от 12.03.2026г. по гр.д.№ 2882/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4