Определение № 3084 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3084 гр. София, 13.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502902 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 т.2 ГПК.

Образувано е по депозирана от Д. С. К. - длъжник срещу определение № 16663/04.08.2026г. постановено по в.гр.д. № 20261100506246/2026г. по описа на СГС, ІІІ-А въззивен състав, с което жалбата й срещу действията по изпълнението, изразяващи се в налагане на запор върху банковата й сметки на ЧСИ М. П., per. № ***, по изпълнително дело № 20138510401290 е оставена без разглеждане като просрочена, а производството е прекратено.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 05.08.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 11.08.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателката Д. С. К. изтъква факта, че ЧСИ незаконосъобразно е насочил принудителното изпълнение върху несеквестируеми доходи, като през периода 2015–2017г. са извършени удръжки от трудово възнаграждение при доходи под минималната работна заплата, а впоследствие са наложени запори върху банкови сметки, по които са постъпвали социални плащания, обезщетения за безработица и други несеквестируеми средства. ЧСИ П. отказал да вдигне наложените запори и да възстанови неправомерно събраните суми.

Твърди, че е безработна, самотен родител на две деца, получава социални плащания за децата и обезщетение за беработица и разполага с доходи под минималната работна заплата, като сочи и здравословни проблеми при нея и децата. Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни действията по насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи, да бъдат вдигнати наложените запори върху защитени средства, да бъде извършена проверка на всички удръжки и разпределения по изпълнителното дело, както и да бъде 1 задължен съдебният изпълнител да представи пълна справка и заверени преписи от материалите по делото.

С молба- уточнение конкретизира, че обжалва действията на ЧСИ М. П., изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируеми вземания чрез налагането на запори със запорни съобщения от 12.05.2025 г. до „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Айкарт“ АД, „Пейнетикс“ АД и „Изипей“ АД. Твърди, че към момента на налагане на запорите е била безработна и е получавала парично обезщетение за безработица от НОИ, както и че по запорираните сметки са постъпвали или социални плащания или средства за издръжката на децата, които представляват несеквестируеми доходи. Поддържа, че въпреки отправените до ЧСИ искания за вдигане на запорите и прилагане на чл. 446а ГПК, същият не е предприел необходимите действия, в резултат на което достъпът до тези средства е бил ограничен и са били начислявани банкови такси по запорираните сметки. Моли за отмяна на определението, за прекратяване на изп.производство и вдигане на наложените от ЧСИ запори по банковите й сметки върху несеквестируемите вземания, да укаже ограничаване на запорите единствено до секвестируеми средства и да спре изпълнението по отношение на наложените запори до приключване на производството.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

Изпълнително дело № 20138510401290 е образувано на 25.04.2013 г. в кантората на ЧСИ М.

П., рег. № ***, като е прехвърлено от ЧСИ В. Н. за продължаване на изпълнителните действия. Производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.02.2013 г. от СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по силата на който длъжницата Д. С. К. е осъдена да заплати парично задължение на „Кредибул“ АД.

Периодично са налагани запори върху банкови сметки на длъжницата, като на 12.05.2025 г. по искане на взискателя са наложени нови запори върху банковите сметки на длъжницата в „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Айкарт“ АД, „Пейнетикс“ АД и „Изипей“ АД.

На 29.09.2025г. длъжницата е подала молба за вдигане на наложените запори, към която е приложила медицински документи за влошено здравословно състояние и доводи относно имущественото си състояние. На 07.01.2026г. „ЕОС Матрикс“ ЕАД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия от 29.10.2025 г., с който вземането е прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По изп.дело са постъпвали и са били разглеждани няколко жалби на длъжницата, като последната е депозирана на 27.04.2026 г. с вх. № 39758/27.04.2026 г., насочена срещу действията на ЧСИ по изпълнителното дело, включително относно запорите, наложени на 12.05.2025г. върху банковите й сметки.

СГС изрично е посочил, че жалбата е процесуално недопустима като просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на предвидения преклузивен срок за обжалване, тъй като длъжницата е узнала за наложените запори най-късно на 29.09.2025 г., когато тя е подала 2 молба до ЧСИ М. П. за вдигане на наложените запори върху сметките в „Банка ДСК“ АД и „Изипей“ АД, поради което именно от тази дата е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбата е депозирана на 12.06.2026г.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

Доходите, които законът признава за несеквестируеми, са лимитативно посочени в чл. 446 и чл. 446а ГПК. Несеквестируемостта, като изключение от правилото по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, е уредена с разпоредби, които не могат да се прилагат по аналогия или да бъдат тълкувани разширително. Съгласно чл. 446 ГПК трудовото и всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, като запор върху такива доходи на длъжника може да бъде наложен само на секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на МРЗ и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията (ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК). Тежестта за доказване, че средствата са несеквестируеми е на длъжницата, която черпи благоприятните последици от установяването на този факт.

Видно от представеното разпореждане от 17.02.2025г. на НОИ-ТД-София град, /л.680/ жалбоподателката е регистрирана като безработна и получава обезщетение за безработица за периода от 03.02.20265г. до 09.01.2026г., върху което съгласно чл. 114а КСО не може да се наложи запор по реда на ГПК или ДОПК или да се извършват други удръжки. Същата има две деца под 8г. и получава обезщетения за ТЕЛК за тях, поради влошено състояние.

Съгласно приетото в т. 13 по ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК:

Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления. В мотивите към него е посочено, че секвестируема е наличността по сметка преди постъпването на последното по ред "плащане", т. к. това са спестявания на длъжника.

Съгласно чл. 446а ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Съгласно разпоредбата на чл. 446а, ал. 2 запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, поради което разпределените суми, постъпили от банката не представляват спестявания и са несеквестируеми съобразно мотивите към т. 13 по ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК, не е следвало да бъдат превеждани от банката на ЧСИ и не подлежат на разпределение, като следва да бъдат 3 върнати на длъжницата.

Вярно е, че запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Същото се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно).

Вярно е, че според цитираното Тълкувателно решение, на обжалване подлежи налагането на запор върху определено несеквестируемо имущество. В случая, запорът върху банковата сметка на жалбоподателя не е обжалван в срок. А в жалбата изрично е подчертано, че се обжалва отказ на ЧСИ по чл. 446а, ал. 5 ГПК да вдигне запора, а не наложения запор.

Следва да се отбележи, че в т.3 на жалбата на К. се обжалва разпределението на ЧСИ в нарушение на чл.446 ГПК т.е. СГС се е произнесъл по различен процесуален ред и на различно от изрично заявеното основание – чл.463 ГПК. Отделно в т.VІІ от жалбата тя е поискала предоставяне на правна помощ по реда на чл.24 ЗПП, като е ангажирала доказателства за липса на доходи и влошено здравословно състояние. Същата е освободена от задължението за внасяне на д.т., но по искането за правна помощ все още няма произнасяне от първа инстанция.

В случая не са ангажирани доказателства, че е длъжникът е узнал за насочване на принудителното изпълнение към вземането, което твърди, че е несеквестируемо, преди съдебният изпълнител да го е събрал, тъй като не е получил конкретно уведомление за постъпилата сума. Най-рано към посочената дата може да бъде направен извод, че длъжникът е узнал за насоченото принудително изпълнение по отношение на несеквестируемата сума от НОИ. Молбата не е оставена без движение от ЧСИ с указания да бъде уточнено дали същата има характера на жалба срещу действия на ЧСИ, макар и подобен извод да се налага предвид оспорването на незаконосъобразното събиране на несеквестируемо вземане. Напротив, ЧСИ е предприел дължимите от него още преди превеждането на сумата. Едва след постъпване на молбата й съдебният изпълнител е предприел проучване на произхода на средствата с оглед извършване на преценка 4 съставляват ли те спестявания и в този смисъл са ли секвестируеми средства или са несеквестируем доход. Това проучване следва да се изразява в запитване до банката, преди разпределение на сумата.

Настоящият състав намира, че жалбата е своевременно подадена с оглед правилото чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като длъжникът е узнал насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо едва след завършване на изпълнителния способ - събиране на парична сума от сметка, върху която е бил наложен запор. Преценката дали е законосъобразен отказа на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемия характер на събраната сума и да възстанови същата следва да бъде упражнена в производство по съществото на спора.