Решение № 1728 от 01.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1728 гр. Русе, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И.ов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело № 20244520103529 по описа за 2024 година

Ищцата Д. И. Д. твърди, че заемала длъжността „Социален работник” по проект „Патронажна грижа” в Община Русе за периода от 08.06.2021г. до 30.10.2022г. На 15.07.2021г. претърпяла злополука на работното си място, приета за трудова с разпореждане № 76/23.07.2021г. на длъжностното лице по чл.60 при ТП на НОИ – гр.Русе. На 15.07.2021г. на работното й място, на ул.”Черно море” № 2, около 16.50 часа, тя се придвижвала от кабинета на ет.1 към този на директора на Дирекция „Хуманитарни дейности” на ет.2, когато нейната колежка, счетоводител Ц. П. се появила на стълбите, подхлъзнала се и при падането си от по-високо, спрямо местонахождението на ищцата, ниво на стълбите, паднала върху нея, като при сблъсъкът и в нея са й ударени зъбите, единият горен преден е счупен и е отхапан участък под долната й устна. Всъщност тялото на ищцата е спряло нейното фатално удряне в радиатора на стената на стълбите. Тежестта на двете тела при удара е била поета основно от дясната ръка на Д. Д.. Вследствие на това, освен луксация на цялата лакътна става, получила и фрактури на двете кости на дясна предмишница, както и фрактура на преден горен зъб. Претърпяната от ищцата трудова злополука на 15.07.2021г. й причинила значителни имуществени и неимуществени вреди, тъй като получила комбинирана и изключително сериозна травма на дясната ръка. Като, вследствие на удара, са й травмирани зъбите, бил й счупен преден горен зъб и разранено лицето. Била е в шок, не е била в състояние да взема трезви решения, което разбрала много по-късно. Наложило се да претърпи оперативни интервенции, да премине и заплати множество прегледи, консултации, терапии, лечения, включително рехабилитации и други. Консултирането и терапирането на травмите продължава и до сега, тъй като едната от фрактурите й, въпреки поставянето на импланти, не е зараснала. Предвид локацията на несрастването и липса на съответните 1 движения от дясна лакътна става, по съседство, в хода на времето настъпили и усложнения на съседните стави, които патологично се товарят, а именно – десни раменна и гривнена стави. Последвал продължителен период на временна неработоспособност, обективирана в 7 броя болнични листи, като повече от половината /4 броя/ били обжалвани от НОИ и месеци наред нямала никакви доходи, т.е. до потвърждаването им от ТЕЛК с експертните решения от 12.01.2022г. На 17.01.2022г. й била извършена операция по спешност. Бил й издаден отново болничен лист, но предвид изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и вече достигналият период на временната й неработоспособност до границите 6 месеца /чл.6 от НМЕ/, следвало ТЕЛК да й издаде продължение на болничен лист. ТЕЛК взели решение на 08.02.2022г., че продължава временната й неработоспособност до 31.01.2022г., а решението й било връчено на 16.02.2022г. – поредният фактически абсурд в нейното положение, което й донесло допълнителни негативи както в служебен, така и в личен план.

Обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, като последната върнала медицинската преписка на ТЕЛК, за да продължи периода най-малко до 08.02.2022г., но и до днес ТЕЛК не е изпълнила това решение. И тъй като обективното здравословно състояние на ищцата не позволявало да изпълнява трудовите си задължения, подала молба за неплатен отпуск през м.февруари 2022г. Последвал нов период на неплатен отпуск 50 дни преди за изтече договора по Проекта, т.е. до 31.10.2022г. Необичайно дълъг за нея и нейното семейство период без доходи, в резултат от причинената й вреда при трудовата злополука, което определя като пропуснати ползи. От 01.11.2022г. заела длъжност по заместване в РЗИ – гр.Русе. Месеци по-късно получила пенсията си за инвалидност поради трудова злополука при трайно намалена нетрудоспособност – през м.декември 2022г. в минимален размер, считано от 18.10.2022г. Документи за освидетелстване внесла в картотеката на ТЕЛК още през м.март 2022г. Била освидетелствана за трайна нетрудоспособност на 18.10.2022г. от ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Канев” АД – гр.Русе и с Експертно решение № 92452/25.10.2022г. й била определена оценка на работоспособността 50% ТНР, като тези 50% били определени от органа на медицинската експертиза, в резултат на трудова злополука за срок от една година, с дата на инвалидизиране 18.10.2022г. С последващо Експертно решение № 91966/28.09.2023г. от ТЕЛК II състав при УМБАЛ „Канев” АД – гр.Русе й била определена оценка на работоспособността 52% ТНР, от които 46% от трудова злополука и 30% от общо заболяване, като тази оценка показва обективното й здравословно състояние, като резултат от трудовата злополука са налице вече и други заболявания. От м.октомври 2023г. и към момента не получава пенсия за инвалидност по второто Експертно решение на ТЕЛК. От м.ноември 2023г. била преназначена по заместване на друг служител в РЗИ – гр.Русе, наложило се да приеме и тази неблагоприятна по отношение на кариерата й ситуация, тъй като нямала други доходи и не получавала пенсия. Тогава всъщност и разбрала, че ще мине време, преди от НОИ да й изплатят пенсия по новия ТЕЛК, който е в условията на преосвидетелстване, а на 03.01.2024г. по телефона научила, че тя всъщност е прекратена. От тогава и до сега се борела за правото си да получава лична пенсия за инвалидност. Въпреки, че Административен съд – гр.Русе се произнесъл с решение в нейна полза по адм.дело № 203/2024г., от НОИ го обжалват пред ВАС. В началото на м.юни 2024г.

2 ищцата разбрала, че ВАС е насрочил датата 22.01.2025г. за разглеждане. Това означава, че по-рано от м.март 2025г. пенсия няма да получи и е принудена да работи, независимо, че подходяща работна позиция до този момент не намирала, поради травматичното събитие.

Това е изключително стресиращо за нея. По тази причина в момента посттравматичното тревожно разстройство, което развила след трудовата злополука, е обострено отново. Вече е хронично състояние на посттравматично стресово разстройство. Притеснена била, че поради проблемната ситуация, това ще се усложни. Претърпяната злополука се отразила негативно върху живота на цялото й семейство в много отношения. Ищцата е майка на две деца, едното от които със специфики в развитието, а при това тогава било за седми клас.

Увреждането на здравето й в резултат на злополуката и до ден днешен налага множество специфики и трудности в живота й, включително, но не само, невъзможност за използване на пълните функционалности на дясната ръка, която е водища при нея. В резултат на претърпяната злополука са й причинени не само физически болки и страдания, но и много негативни емоции и преживявания, които изпитала и ще продължава да изпитва и занапред, както и много пропуснати ползи. Като включително, но не само, последствията от злополуката, наложили промени и в кариерата й, вследствие намалената трудоспособност и негативните преживявания на работното място. Това травматично събитие оказало негативно отражение на цялото й семейство. Със семейството си отдавна планирали да се преместят да живеят от гр.Габрово в гр.Русе С това намерение на 08.04.2021г. закупили жилище в гр.Русе. Започнали ремонт на жилището още същия месец, за да успеят до м.септември 2021г. да се преместят, тъй като целта била децата им от следващата учебна година да учат в гр.Русе. Ищцата имала специалност медицинска сестра, бакалавър е по социална педагогика и магистър по психология. Към м.април 2021г. имала отлична автобиография, видяла обява за работа, каквато рядко се появява, затова кандидатствала за главен експерт в отдел „Здравеопазване” на Община Русе и била класирана, но не на първо място. Била поканена обаче да работи като социален работник по проект „Патронажна грижа +” в Община Русе. На 07.06.2021г. започнала работа по проекта „Патронажна грижа +” в Община Русе, като се заела още по-активно с ремонта, а се настанила да живее в жилището на родителите си. Междувременно учебната година завършила, минало външното оценяване, дъщеря й кандидатствала, като на първо, второ и трето място посочила специалности в Математическа гимназия „Баба Тонка” – гр.Русе, но на първо класиране била приета в Английска гимназия – гр.Русе. Амбициите й да учи в Математическа гимназия „Баба Тонка” останали, обаквали следващото класиране ... На 16.07.2021г. бил последния ден от срока за записване на приетите на първо класиране, но ищцата вече била в болницата. Още на 15.07.2021г., късно вечерта, децата й и баща им, пристигнали в гр.Русе, и на 16.07. докато осигурявали по спешност средства и заплащали цената за имплантите, записали и дъщеря й в АГ „Гео Милев”. А шансовете да бъде приета в Математическата гимназия на следващото класиране били доста големи. И досега ищцата се чувствала виновна, че злополуката с нея и объркването, уплахата на всички от семейството за живота й било фактор и за това решение. След внезапната и изключително тежка за нея трудова злополука, след изписването й от болницата на 21.07.2021г. се наложило да бъде върната в 3 гр.Габрово при роднини, за да бъде обгрижвана. Дясната ръка, освен оточна, подута, оперирана, била имобилизирана, имала силни болки, счупен зъб, травмирана челюст и зъби, започнали много силни болки и в друг ударен зъб, не се справяла с обслужването си и определено не била в състояние да се грижи за децата си или да се занимава с ремонта на жилището. Многократно я водили и връщали от гр.Русе до гр.Габрово, тъй като прегледи, превръзки, сваляне на конци, няколко рехабилитации, провеждала в Русенската болница.

Разбира се, дейностите по ремонта на апартамента им в гр.Русе не се провели по план.

Поради липсата на адекватно участие от нейна страна, ангажираният с ремонта Й. Н., постепенно се отказал да го проведе. Други подходящи хора тогава не намерила. В периода от 11.09.2021г. до 13.09.2021г. се преместила в гр.Русе, с двете деца в наследствено жилище на тяхна позната – С. К., която имала намерение да го продава, но заради тяхната временна нужда, отложила това. Намеренията били да останат там около два месеца, тъй като учебната година започнала, както и да се справят с ремонта през това време. Два месеца покъсно обаче, когато ищцата получила направление за хоспитализация в болница за рехабилитация установила, че ръката й се е подула на друго място. Тъй като тя била с тежки контрактури и отоците по нея все още били налице, не установили кога е настъпило новото усложнение. Оказало се, след проведена рентгенография, че е налице несрастване на радиалната кост. До м.януари 2022г. преминала през прегледи и консултации, обсъдили се варианти за отстраняване на част от костта, поставяне на изкуствена става и др. Ищцата приела това много драматично. Била много уплашена, стресирана, притеснена, включително, че няма да може да заплати става и лечение. Това съвпаднало с периода, през който не получавала средства по болничните листи, защото от администрацията на НОИ последователно и методично, до последния издаден болничен лист, обжалвали. И това също допринесло да преустановят окончателно ремонта на жилището, тъй като нямала никакви доходи, а разходите си вървели. Междувременно не успяла да премести сина си да учи в училище в гр.Русе. Това изисквало проучване, разговори с учители, тъй като е със специфики, подходящи условия за по-безболезнена адаптация, а с тези неща просто не се справила, защото нейните болезнени преживявания я възпрепятствяли. Учебната година започнала онлайн за всички, синът й бил при нея в гр.Русе, а учел онлайн в старото си училище в гр.Габрово, а когато другите му съученици се върнали в клас, поискала да продължи да се обучава дистанционно, тъй като били в гр.Русе. Впоследствие, за да завърши изобщо учебната година се наложило да мине на ЛКК комисия и по медицински причини получил разрешение да остане в дистанционна форма на обучение. Така и завършил учебната година и се явил само на външно оценяване. Успехът му не бил достатъчен и изборът на училище, в което да кандидатства бил много малък. За него като потърпевш от състоянието на ищцата щетите са големи, а бъдещето ще покаже колко точно. Бащата на децата й бил в гр.Габрово, имал добър трудов договор и не бил открил все още подходящо работно място в гр.Русе. Неговото преместване било планирано за по-късно, когато ищцата се справи с ремонта и намери подходяща работна позиция. Наложило се обаче да приеме първата възможност за работа и да дойде в гр.Русе, в края на м.09.2022г., тъй като имала нужда от всякаква помощ и подкрепа. Така всички, поради преустановяване на ремонта им, 4 останали в чуждото жилище до м.08.2023г. С. К. отложила и продажбата заради тях, тъй като нямало къде да живеят. Разбира се, за коректни наемни отношения не станало и въпрос.