Решение № 880 от 07.11.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Благоевград, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101554 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от К. Л. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ********, чрез адв. В. Б. К., АК - Благоевград, против „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ООД, ЕИК 101616341, със седалище в гр. Благоевград, п.к. 2700 и адрес на управление: гр. Благоевград, ***, ет. 10, представлявано от управителя Сл. М. В..

Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на 01.03.2023 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „касиер“ в търговския обект на ответника на ул. „Джеймс Баучер“ в Благоевград. Сочи се, че тъй като организираното от работодателя обучение се е провело преди сключване на договора, договорът е започнал да се изпълнява със самото му сключване, при което постъпването на ищцата на работа е от същата дата - 01.03.2023 г. Твърди се, че в хода на действие на договора ищцата е изпълнявала задълженията си стриктно и е получавала работна заплата съгласно договорните условия. Твърди се, че в края на м. април 2024 г. ищцата е узнала, че е бременна, като малко по късно е получила и медицинско потвърждение за това, като в ранната бременност тя е изпълнява трудовите си задължения нормално, но в хода на бременността си ищцата е споменала на своята колежка, която също работи на каса, че е бременна. Твърди се, че предвид развиващата се бременност и с оглед други здравословни съображения на ищцата са били определяни отпуски със съответни болнични листове. Сочи се, че считано от 11.09.2024 г. ответното дружество е било декларирало в НАП, че процесният трудов договор е прекратен, като ищцата узнала за това обстоятелство на 03.10.2024 г. от направена от нея проверка в НОИ и НАП, като от последната агенция е установила, че в регистъра на трудовите договори е вписано като обстоятелство прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е посочена дата на прекратяване 11.09.2024 г. Сочи се, че с искова молба от 01.11.2024 г. е образувано гр.д.№ 3000/2024 г., по описа на Районен съд – Благоевград, като ищцата е поискала уволнението, извършено със Заповед № 163/11.09.2025 г. да бъде обявено за незаконно и служителката А. да бъде възстановена на работа, като с Решение № 68/05.02.2025 г., постановено по делото и влязло в законна сила на 20.02.2025 г., уволнението от 11.09.2025 г. е признато за незаконно, Заповед № 163/11.09.2025 г. е отменена и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „касиер“ в ответното дружество. Сочи се, че от момента на заявеното от ответника прекратяване на трудовия договор (11.09.2024 г.) НОИ е преустановило изплащане на дължимите обезщетения във връзка с бременността на ищцата, 1 като след съдебното решение тя активно е търсила промяна, като е изискала корекция в регистъра на НАП и е отправила искане до НОИ за изплащане на дължимите обезщетения.

Навежда се, че на 13.03.2025 г. ищцата е търсила от личния си телефон (***) управителя на ответника Сл. В. (**********), като телефонните номера и на двете страни са им били взаимно известни, като В. е отговорил на второто повикване, като в разговора А. е поискала да се яви в офиса, с оглед спазване на процедурата и регистриране на всички документи, при което В. й е заявил да отиде на следващия ден - 14.03.2025 г. Сочи се, че ищцата отишла тогава на адреса на управление на „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД (гр.

Благоевград, ***, ет. 10), но В. не бил на място и след нейно обаждане до него по телефона той й казал, че трябвало да направят допълнителни проверки и поискал същата да се яви в понеделник, т.е. на 17.03.2025 г. Посочва се, че съгласно направените уговорки, на 17.03.2025 г. ищцата е направила нов опит да посети адреса на управление на работодателя си, като представила болнични листове от периода след уволнението от 11.09.2024 г., трудовата си книжка, като е искала да подаде и съответните декларации за ползване на майчинство, предвид фактическото му протичане към тогавашния момент, като и било заявено, че във фирмата не знаели какво трябва да се подаде, нямали образци и искали да вземат болничните листове без да дадат вх. номер или друго доказателство за получаване на документите. След като А. отказала такива условия, се сочи, че била изгонена от сградата, като при така развилия се спор, А. поискала съдействие на полицията предвид недопускането й на работа, като се обадила на тел. 112, като на място се отзовал полицай, който отказал да съдейства ефективно с придружаване до офисните помещения на ответника и предложил на ищцата да подаде жалба в полицията, каквато същата подала, която била заведена с вх.№ УРИ785200725/17.03.2025 г. Навежда се, че на същия ден са проведени и разговори с Инспекция по труда - Благоевград и е подадена на електронната поща на органа ([email protected] Молба[1] становище с искане за съдействие във връзка с описаните обстоятелства, като на 08.03.2025 г. ищцата е направила нов опит да посети работодателя си, като този път отишла заедно със съпруга си Хр. Ат. и след уговаряне и предупреждаване за престъпния характер на недопускането й до работа и заявяване, че са уведомени контролни органи А. и съпругът й били приети от счетоводителката на дружеството В. С., като предоставили болничните листове, копие от решението на РС - Благоевград за възстановяване на работа, Заявление - декларация по чл.

50, ал. 1 и 5 КСО, трудовата книжка на А.. Тъй като г-жа С. не могла да посочи конкретни документи, които следва да се попълнят от К. А. за продължаване на отпуска й по майчинство, както и да осигури бланки на тях, се сочи, че е била постигната уговорка да се дадат допълнително в по-късен момент, като за предадените документи на място бил съставен протокол, подписан от счетоводителката С., от служителя М. М., от ищцата и от съпруга й Хр. Ат.. Навежда се, че през следващите дни както ищцата, така и съпругът й Хр.

Ат. са ходили и правили опити да предадат надлежно подготвените Заявление - декларация по чл. 50, ал. 1 и 5 КСО и Заявление по чл. 163, ал. 1 КТ и чл. 45, ал. 1, т. 2 НРПВО. Посочва се, че тъй като Ат. през деня е на работа, а бебето на двамата родители се гледа от майката, и не е било лесно да се правят повече опити, документите са изпратени със спедиторска пратка с товарителница № 5300659765899 чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД. Едва на 04.04.2025 г. управителят В. получил пратката срещу подпис. Твърди се, че на 03.06.2025 г. със спедиторска пратка ищцата получила в дома си Заповед № 164/28.04.2025 г. на „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, издадена от управителя Сл. В., с която се извършва ново прекратяване на Трудовия договор между страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Посочва се, че след проверка в уеб портала на НАП г-жа А. е установила, че отново е вписано прекратяване на трудовия й договор с ответника - на посоченото в заповедта основание и от същата дата, на която е издадена заповедта - 28.04.2025 г. Твърди се, че основанието, на което е извършено уволнението - чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, което предвижда прекратяване на трудов договор, когато след признато за незаконно уволнение и служителят е възстановен на заеманата до уволнението длъжност той не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Посочва се, че този срок тече от деня на получаване на съобщение от съда за възстановяване на работа, като в конкретния случай съобщението е получено от ищцата на 04.03.2025 г. и същата е направила опити да се яви в срок. Твърди се, че на ищцата и е пречено да се яви, гонена е, отказвано й е да представя документи, не й е указвано съдействие макар, че й се е налагало да идва с 4-месечното си 2 бебе.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

- да бъде признато уволнението на ищцата за незаконно и бъде отменена Заповед № 164/28.04.2025 г. на „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД;

- да бъде възстановена К. Л. Георгиева на заеманата преди уволнението длъжност „касиер“.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, във връзка с чл.311 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 30.06.2025 г. на управителя Сл. В.. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника. Със същия се оспорват изцяло предявените от ищеца искове с правно основание чл. 310, ал. 1, т.

1, от ГПК във връзка с чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда, като неоснователни.

Оспорва се твърдението на ищцата, че същата е искала да бъде допусната да изпълнява работата на длъжността “касиер” в “ТЕЛЕКОМ ГРУП” ООД, на която длъжност е възстановена след признаване на уволнението от 11.09.2024г. за незаконно с Решение №68 на РС- Благоевград от 05.02.2025г., влязло в законна сила на 20.02.2025г. Оспорва се, като неоснователно твърдението на ищцата, че работодателят й е попречил или не й е дал възможност да заеме длъжността, на която е възстановена от съда, като се сочи, че от негова страна са предприети всички необходими действия за изпълнение на Решение №68 на РС[1]Благоевград от 05.02.2025г. и е имал готовност да я приеме на работа, но ищцата не се е явила на работата, на която е възстановена. Предвид неоснователността на предявения главен иск, се счита, че и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен. Не се оспорва, че между страните е имало сключен трудов договор на 01.03.2023 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността “касиер” в търговския обект, собственост на ответното дружество, находящ се на ул. „Джеймс Баучер“ в гр. Благоевград. Не се оспорва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №193 от 11.09.2024г., призната за незаконосъобразна от съда. Сочи се, че изложените аргументи от ищцата във връзка с бременността на ищцата и прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед№193 от 11.09.2024г. са неотносими в производството по настоящото дело, като се посочва, че по отношение на цитираната заповед има постановено решение на съда, влязло в законна сила, за който факт няма спор между страните и същото е приложено към ИМ. Твърди се, че с Решение № 68/05.02.2025 г., постановено по г.д.№3000 по описа на РС[1]Благоевград за 2024г., влязло в законна сила на 20.02.2025 г., уволнението от 11.09.2025 г. е признато за незаконно, като Заповед №163/11.09.2025 г. е отменена. Твърди се, че в процесния случай не е налице изявено изрично желание от ищцата да заеме длъжността-подаване на молба до работодателя и явяване на работа на длъжността, на която е възстановена в посочения в чл.345, ал.1 КТ законов срок. Сочи се, че с изтичането на този срок и незаемане на работата, трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. Твърди се, че ищцата е имала възможността, предвидена в чл. 345, ал.1 КТ, но не се е възползвала от нея. Като неотносимо и невярно се оспорва изложеното в исковата молба относно неизплащане на дължими обезщетения на ищцата от НОИ във връзка с бременността й. Сочи се, че във връзка с бременността и раждането на ищцата са издадени за периода 11.09.2024г.- 13.03.2025г. болнични листа, които своевременно, веднага след получаването им от “ТЕЛЕКОМ ГРУП” ООД на 18.03.2025г., са обработени и подадени към НОИ за изплащане, като няма връщане на същите, информация за некоректни данни или проблем в изплащането, което е потвърдено от ищцата в ИМ. Не се отрича от ответното дружество твърдението, че на посочената дата- 17.03.2025г., ищцата е посетила централния офис на „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, находящ се в Благоевград, ул. „Александър Стамболийски“№ 77, ет.10. По отношение твърдението на ищцата, че на 17.03.2025 година не е имала съдействие и предложение да остави болничните листа, които е носила без да й бъде даден входящ номер се посочва, че няма предоставени доказателства за твърдяното от ищцата представяне на документи и описаното поведение на непосочените лица, включително за това, че същата е била гонена от сградата, в която се помещава офиса на ответното дружество. Излага се, че на посочената дата ищцата е посетила адреса на управление на дружеството, като не е имало неуважително или незаконосъобразно отношение, а се твърди, че същата е напуснала офиса доброволно, по собствена воля, когато е преценила, че е приключила с ангажимента си в сградата, за да търси правата си, така 3 както е преценила. Посочва се, че на следващия ден явно е размислила и е предоставила документите, описани в Протокол от 18.07.2025г. Счита се, с оглед на последвалите действия на ищцата, че посещението на адреса на управление на дружеството е имало за цел търсене/създаване на конфликт, с оглед осигуряване на основания за реализиране план за подаване на жалби до полиция, прокуратура и Инспекция по труда, с крайна цел тормоз на управителя и създаване на нови проблеми за „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД. Твърди се, че ищцата не се явила на работа на нито една от посочените от нея дати[1]17.03.2025г., 18.03.2025г., нито на друга дата в рамките на срока по чл. 345, ал.1 КТ, който срок е започнал да тече след получаване от нея на съобщението от съда-04.03.2025г. и е изтекъл на 18.03.2025г. Според ответника твърдения за многократни посещения след 18.03.2025г. не са подкрепени с доказателства, като нито в дружеството, нито в счетоводството му са подавани, нито са правени опити за подаване на други документи извън описаните в Протокол от 18.03.2025г.