Решение № 4804 от 10.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1191/2026
- Вид
- Решение № 4804
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев
Цитирани разпоредби
- член 214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 232 · Граждански процесуален кодекс
- член 235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 40 · Кодекс за социално осигуряване
- член 40а · Кодекс за социално осигуряване
- член 40а,т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- член 224 · Кодекс на труда
- член 224,ал.1 · Кодекс на труда
- член 225,ал.1 · Кодекс на труда
- член 226,ал.1 · Кодекс на труда
- член 226,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- член 226,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- член 325,ал.1,т.8 · Кодекс на труда
- член 334,ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- член 344,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- член 344,ал.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- член 344,ал.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- член 68, ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- член 70,ал.1 · Кодекс на труда
- член 70,ал.5 · Кодекс на труда
- член 71, ал.1 · Кодекс на труда
- член 74,ал.4, изр. второ · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4804 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Б. Николова
Членове:
ИваН. Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100501191 по описа за 2026 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 359030/3.11.2025 г. на ответника Национален фонд „ Култура“ град София ( по нататък НФК) чрез пълномощника – адвокат П. П. и насрещна въззивна жалба, подадена във формата на отговора на въззивната жалба с вх.№ 416912/ 19.12.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищцата Н.
П. П. от град София чрез пълномощника – адвокат Й. К. срещу неизгодните за страните части от Решение № 18215 от 10.10.2025 г. на СРС , 79-ти състав по гр.д.№ 75638/2024 г.
Въззивната жалба на НФК е насочена срещу решението в уважителните му части . Съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – член 70,ал.5 от КТ по довод, че трудовите договори от 10.06.2024 г. и 12.07.2024 г. със срок за изпитване в полза на работодателя , са сключени не за една и съща работа, при различни прекратителни основания – назначаване от конкурс и завършване на определена работа и за длъжност, щатът за която не е постоянен и е разкрит по реда на ПМС № 157/2022 г. ; няма в закона ограничение на продължителността на срока за изпитване при по – кратък от 1 година срок на договора , вторият трудов договор е прекратен на основание член 71, ал.1 от КТ при неизтекъл срок за изпитване по първия договор, уговорката за изпитване не е недействителна на основание член 70,ал.5 от КТ и искът по член 344,ал.1,т.1 от КТ и обусловените от него искове по член 344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ са подлежали на отхвърляне ; при разрешаването на иска по член 224,ал.1 от КТ не е съобразено надплатеното при прекратяване на първия по време трудов договор обезщетение в размер на 170,50 лева , налагащо уважаване на иска за сума не по – голяма от 19,72 лева; искът по член 226,ал.1 от КТ е уважен при липса на виновно бездействие на работодателя , а само при допусната грешка при подаването към НОИ на последния болничен лист и недоказване претърпяването по причина на грешката на неимуществени вреди .
Насрещната въззивна жалба на ищцата П. е насочена срещу решението относно отхвърлянето на иска по член 226,ал.1 от КТ за горницата над 600 лева до 3 500 лева и е бланкетна.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Н. П. П. отговаря, че въззивната жалба на ответника е неоснователна, освен в частта по иска по член 344,ал.1,т.2 от КТ, поддържа, че евентуално друго разрешение по този иск би било дадено поради съобразяване на факт по член 235,ал.3 от ГПК и налага освобождаването й от отговорност за разноските на насрещната страна само по този иск.
СРС е сезиран с предявени с искова молба с вх.№ 412803/18.12.2024 г. от Н. П. П. срещу НФК обективно съединени искове по член 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, член 224,ал.1 от КТ и член 226,ал.1,т.2 от КТ : за установяване незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № II – 09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор , издадена на основание член 71,ал.1 от КТ, при твърдения, че трудовият договор № ТД 06-2024./12.07.2024 г. съдържа уговорка за нов ( след сключен вече един трудов договор със срок за изпитване № ТД-02-2024/10.06.2024 г.) срок за изпитване, която е недействителна съгласно член 70, ал.5 от КТ ; възстановяване на заеманата длъжност „ главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми – ръководител екип“ ; за присъждане на : обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца в размер на 26 250 лева ( съгласно увеличението на искането от 2
24 999,96 лева, допуснато на основание член 214,ал.1 от ГПК в о.с.з. на 12.06.2025 г.); обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни при прекратяване на трудовия договор от 12.07.2024 г. в размера от 266,30 лева ( след оттегляне на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни при прекратяване на трудовия договор от 10.06.2024 г. в размер на 511,50 лева и последващо изменение , съчетано с частично оттегляне по член 232 от ГПК на останалия в предмета на делото иск за обезщетението при прекратяване на договора от 12.07.2024 г.) и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500 лева от вписване на неверни данни за броя на работните дни в месец октомври и месец ноември 2024 г. , за които се дължи обезщетение за временна неработоспособност съгласно болничен лист Е20242814059 от 21.10.2024 г. в приложение № 9 , подадено от работодателя по реда на член 40а от КСО до НОИ като причина за изпитване на притеснения за осигуряване на своята и на малолетното дете издръжка за срока на забавеното – в м. декември 2024 г. - получаване на дължимите обезщетения по член 40 от КСО .
Ответникът е оспорил срочно исковете с възражения, че двата трудови договора са от различен вид, с „ различно правно основание“ ,за различно по продължителност работно време и за различно по размер трудово възнаграждение, вторият трудов договор е сключен по реда на ПМС № 157/2022 г. ; изпитателният срок по първия договор не е изтекъл при прекратяването му ; недействителността на уговорката за срок за изпитване във втория договор е санирана с факта на получаване на трудово възнаграждение за първия отработен месец от служителката без възражения ; работодателят е подал своевременно информация до НОИ, обезщетението за болничния лист е изплатено в срок и ищцата не е търпяла вреди в причинна връзка с неговите действия .
СРС е приел, че прекратеният с оспорената заповед договор от 12.07.2024 г. със срок за изпитване е сключен с ищцата, за същата длъжност със същата трудова функция като договора от 10.06.2024 г., който е със срок за изпитване също; срокът за изпитване в договора от 10.06.2024 г. е 2 месеца, но допустимият по закон – член 70,ал.1 от КТ – е един месец, изтекъл е преди прекратяването му на 12.07.2024 г., уговорката за изпитване в новия трудов договор от 12.07.2024 г. е недействителна по член 70,ал.5 от КТ и това 3 обуславя незаконосъобразност на прекратяването му на посоченото в заповедта основание – член 71,ал.1 от КТ. Съдът приел, че ищцата има право да бъде възстановена на заеманата длъжност при неизтекъл към приключване на устните състезания на 10.07.2025 г. срок на трудовия договор и да получи обезщетение по член 225,ал.1 от КТ за максималния шестмесечен срок на оставане без работа в размера, установен с експертизата - 26 250 лева и обезщетение по член 224,ал.1 от КТ при прекратяване на договора от 12.07.2024 г. за неизползван отпуск от 5 работни дни , изчислено като разлика между дължимото в брутен размер и платеното в брутен размер ( 951,08 лева – 760,87 лева ), а именно 190,41 лева , която не е за сметка на надплатеното обезщетение на същото основание по първия договор; работодателят е допуснал грешка в отчитането на работните дни в част от периода на временната неработоспособност 18.10.2024 г. – 31.10.2024 г. в т.9 на подаденото от него до НОИ приложение № 9 – „ 1“, вместо вярното „ 10“ – грешката е коригирана на 14.12.2024 г. ( при изтекъл срок по член 40а,ал.1 от КСО на 10.11.2024 г.) като причина за получаване на обезщетението за 9 работни дни за месец октомври в размер на 1 177,97 лева вместо на 11.11.2024 г. , на 11.12.2024 г. и търпене на вреди – дискомфорт и неудобства заради търсенето на финансова подкрепа от близки, вредите обаче не са с висок интензитет и могат да бъдат репарирани със сумата от 600 лева .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговора, изразените от страните чрез пълномощниците им в о.с.з. становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .
С договорите от 10.06.2024 г. и 12.07.2024 г. на ищцата е възложено да изпълнява работата на „ главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми – ръководител екип НКПД 2422 6007 “ и описаните в една и съща длъжностна характеристика, утвърдена на 10.06.2024 г. , задължения.
Съдържат уговорка за изпитване в полза на работодателя : първият – за срок от два месеца и вторият – за срок от шест месеца . Договорите са сключени като срочни по реда на член 12,ал.1 и ал.2 от ПМС № 157 от 7.07.2022 г. за определянето на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост : първият - до заемане на длъжността въз 4 основа на конкурс, но не по – късно от 31.08.2024 г. и вторият – до 31.12.2025 г. Договорът от 10.06.2024 г. е за извършване на работа за срок от два месеца и половина, а при такъв срок, който е по – кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец – член 70,ал.1 от КТ. Клаузата относно продължителността на срока за изпитване в договора от 10.06.2024 г. противоречи на това императивно правило и поради това е недействителна и съгласно член 74,ал.4, изр. второ от КТ е заместена от него, като срокът за изпитване се смята за едномесечен. Договорът не е прекратен до изтичането му на 10.07.2024 г. по реда на член 71,ал.1 от КТ, прекратен е на основание член 325,ал.1,т.8 от КТ, считано от 12.07.2024 г. Следователно работодателят е проверил годността на ищцата да изпълнява работата при действието на уговорката за изпитване в договора от 10.06.2024 г. и я приел окончателно на работа – макар само за един ден .
Правилото на член 70,ал.5 от КТ ограничава възможността за сключване със същия работник или служител за една и съща работа на повече от един договор със срок за изпитване. Изискване за еднаквост на другите условия от договорното съдържание: продължителност на работното време, размера на трудовото възнаграждение и т.н. няма. Уговорка за изпитване може да бъде постигната в нов договор повторно или за пръв път след прекратяване на вече сключен като безсрочен трудов договор . И в двете хипотези се приема , че уговорката е недействителна на основание член 70,ал.5 от КТ, тъй като годността на работника да изпълнява работата е вече проверена – в първата хипотеза - поради това, че първият по време договор не е прекратен от работодателя до изтичане на срока за изпитване и трудовият договор се счита за окончателно сключен, а във втората хипотеза, разгледана в решение № 11 от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 4911/ 2014 г. на ВКС, III г.о., на което се е позовал СРС-поради това, че работодателят е приел при прекратен безсрочен трудов договор да сключи нов договор със същия работник за същата длъжник.
Фактите по делото осъществяват първата хипотеза. Повторно уговореният с ищцата за същата работа срок за изпитване нарушава забраната по член 70,ал.5 от КТ и обуславя нищожност на уговорката за изпитване и тази нищожност е несанируема. Договорът е сключен като срочен по член 68, ал.1,т.1 от КТ – за определен срок – до 31.12.2025 г. и работодателят не е имал право да го прекрати на посоченото в уволнителната заповед основание по член 71,ал.1 от КТ. Искът по член 344,ал.1,т.1 от КТ и обусловеният от него 5 иск по член 344,ал.1,т.3 от КТ при неоспорване с въззивната жалба на изводите в решението за съществуване на всички останали факти, пораждащи вземането по член 225, ал.1 от КТ , са основателни и правилно СРС ги е уважил . Но искът по член 344,ал.1,т.2 от КТ е неоснователен с оглед настъпилия факт по член 235,ал.3 от ГПК – изтичане на срока на договора след подаване на въззивната жалба на работодателя – на дата 31.12.2025 г. За разрешаването на иска по член 224,ал.1 от КТ няма правно значение дали има надплащане на сумата от 170,50 лева по вземането на ищцата за обезщетение на същото основание за 5 работни дни при прекратяване на първия договор, тъй като работодателят не е заявил възражение за прихващане с негово вземане за надплатеното.
Ищцата претендира отговорността от работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди, произлезли от вписване на неверни данни в подадения до НОИ документ за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност по член 40а,т.1 от КСО – удостоверение - приложение № 9 относно броя на работните дни в месец октомври 2024 г., за които е разрешен отпуск с болничен лист № Е20242814059 . В правилото на член 226,ал.1 от КТ са уредени различни фактическите състави – основание за отговорност на работодателя за причинени на работника или служителя вреди. Отговорност може да възникне освен от бездействие - неиздаване или несвоевременно издаване на документи относно факти, свързани с трудовото правоотношение - член 226,ал.1,т.1 от КТ , също и от невярно удостоверяване на факти в издадените документи – член 226,ал.1,т.2 от КТ. Твърдените в исковата молба и доказани с експертизата обстоятелства осъществяват втората хипотеза .