Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.05.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
3237/2021
Подписан
18.05.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.8, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.1, т.1 · Кодекс за задължително обществено осигуряване
  • чл.108 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.108а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.95, ал.1, т.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99, ал.1, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 22ц, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.222 · Кодекс на труда
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.40, ал.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.46 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№911 гр. Пловдив, 18.05.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3237 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на А.Х.И. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника адв. Д., против Решение № 2153-15-418 от 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.И. против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив № ********** /Протокол № N01342/02.09.2021 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО е изменена отпуснатата на А.И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се неправилност на извода за констатирани неверни и неистински данни, послужили за издаване на предходно влязло в сила разпореждане, тъй като се касаело до различни удостоверения обр. УП-2, които са били издадени по време на действие на различни правни норми и в тази връзка се излага твърдение, че правилните данни са тези, залегнали в първото по време УП-2. Поддържа се тезата, че не са били налице кумулативните предпоставки за изменение на влязло в сила разпореждане по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, тъй като не е установено по надлежния ред /по реда на НПК, или чрез оспорване по реда на чл.193 от ГПК/, че документът е неистински или подправен. Сочи се, че не са били установени материалноправните предпоставки по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, предвид това и че пенсионните органи не са упражнили сигналната си функция по чл.108а от КСО. Моли се отмяна на оспореното решение и произнасяне на съда по същество, или връщане на преписката на административния орган за определяне по-висок размер на пенсията на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателят А.И. не се е явила и не е изпратила представител.

Ответната по жалбата страна

Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт В., в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето ѝ.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище се излагат подробни съображения по същество, като се сочи, че безспорно е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО, а именно, че пенсията е отпусната въз основа на документ с невяно съдържание - УП-2 № 409/23.05.2002 г., чието съдържание не отговаря на това на разплащателните ведомости на осигурителя. Сочи се, че това обстоятелство е потвърдено от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. В становището е даден отговор и по конкретните възражения, изложени в жалбата на А.И..*** е била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението.

Поради това и същата е допустима.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства се установява следното:

По повод освидетелстване на жалбоподателя А.И. от ТЕЛК през 2002 г., същата подала заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 19.07.2002 г., към което, наред с другите документи, приложила и Удостоверение обр.УП-2 № 409/23.05.2002 г., издадено от осигурителя „Асеновград БТ“ АД гр. Асеновград. В заявлението си И. посочила, че желае размерът на пенсията да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение или доход за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. С Разпореждане от 23.07.2002 г. на същата била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.02.2002 г. в минимален размер, като с Разпореждане №

235, протокол № N01066 от

28.08.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.1 от КЗОО, пенсията била определена в действителен размер. При определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А.Х.И., считано от 28.02.2002 г., с посоченото разпореждане № 235 от

28.08.2002 г., било съобразено съдържанието на представеното удостоверение образец

УП-2 № 409/23.05.2002 г., издадено от “Асеновград БТ“ АД с посочен осигурителен доход за периодите:

01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. в размер на 2 153 923 лв.;

01.01.1997 г.- 30.06.1999 г. в размер на 8 504 523,75 лв.; 01.07.1999 г.- 27.02.2002 г. в размер на 7 167,62 лв. и 28.02.2002 г.-23.05.2002 г. - без доход. Междувременно, с писмо до „Пловдив БТ“ АД било изискано потвърждаване на данните по УП-2 № 409/23.05.2002 г. и с с писмо от 15.08.2002 г. от осигурителя до пенсионните органи било посочено, че данните във въпросното удостоверение са извлечени от разплащателните ведомости на дружеството и са верни. Следвали периодични изменения и осъвременявания на пенсията на И. за инвалидност поради общо заболяване, за което се издавали и съответни разпореждания. На 14.05.2021 г. И. подала заявление с входящ № 2113-15-1546 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към същото, заедно с другите документи, тя приложила и удостоверение обр. УП-2 № 99/07.03.2008 г., издадено от „Асеновград – Табак“ АД гр.Асеновград /същият осигурител/, в което се удостоверявал осигурителен доход и за периодите, които фигурирали в УП-2 № 409/23.05.2002 г., а именно 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., но в различен размер – 741 517,56 лв. и от 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г. – 7406352,20 лв. Тъй като в заявлението жалбоподателят И. посочила, че желае при определяне на пенсията ѝ да се вземе предвид осигурителният ѝ доход за периода 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. и с оглед наличните две удостоверения с на практика удостоверен осигурителен доход за едни и същи периоди, но в различен размер, до „Асеновград-Табак“ АД било отправено запитване с дата 07.06.2021 г. с искане за проверка и анулиране на това от двете УП-2, което е с невярно съдържание. По преписката постъпило писмо с изх. № 34/17.08.2021 г. от „Асеновград- Табак“ АД – в ликвидация, в което се посочило, че с УП-2 № 99/2008 г. се анулират данните, посочени в УП -2 № 409/23.05.2002 г. и че данните в УП-2 № 99/2008 г. са верни и са извлечени от разплащателните ведомости на дружеството. В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № N01342/02.09.2021 г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО било изменено Разпореждане № 235/ протокол №N01066/28.08.2008 г. и всички последващи го такива касателно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по отношение на осигурителния доход, съответно индивидуалния коефициент и размера на пенсията, като бил взет предвид осигурителният доход, удостоверен в УП-2 № 99/07.03.2008 г., а именно за периода 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. -741 518 лв. и от 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г. – 7406352 лв. Като мотиви за издаване на разпореждането било посочено, че с писмото на „Асеновград- Табак“ АД- в ликвидация изх. № 34/17.08.2021 г. се анулира обр. УП-2 №

490/23.05.2002 г., послужило за отпускането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изрично в разпореждането било упоменато и че на основание чл.114, ал.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. С последващо разпореждане № ********** по Протокол № N01344 от 03.09.2021 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ по заявлението на И. от 14.05.2021 г. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено от 14.05.2021 г. по чл.68, ал.3 от КСО във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО при съобразяване на осигурителния доход за посочените периоди, удостоверен в УП-2 № 99/07.03.2008 г., като със същото разпореждане на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО била спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбоподателят А.И. обжалвала пред Директора на ТП на НОИ Пловдив Разпореждане № ********** по Протокол № N01342/02.09.2021 г., като с жалбата си изложила становище, че понеже е била в отпуск по болест през 1994 г., 1995 г. и 1996 г., то обезщетенията за временна нетрудоспособност фигурирали в обр. УП-2 № 409/23.05.2002 г., като осигурителният доход бил изчислен по чл.111 от ППЗП /отм./, а болничните с преизчислена база не били включени в осигурителния доход в следващото УП-2 № 99/07.03.2008 г. В жалбата си И. изложила и твърдение, че издаденото писмо изх. № 34/17.08.2021 г., с което се анулира първото по време УП-2 от 23.05.2022 г. е с невярно съдържание.

По тази жалба било постановено сега оспорваното Решение № 2153-15-418 от 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което жалбата била оставена без уважение. В решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочил, че произнасянето с обжалваното разпореждане от 02.09.2021 г. е извършено, след като е било установено, че образец УП-2 № 409/23.05.2002 г., въз основа на който е бил определен размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при отпускането ѝ, е с невярно съдържание. В тази връзка било посочено, че е била изискана от Началник отдел „КПК“ проверка при осигурителя на осигурителния доход за спорните периоди от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г., като било получено уведомление, че на „Асеновград – Табак“ АД - в ликвидация гр.Асеновград е била извършена пълна ревизия за периода 01.01.2006 г. до 31.03.2015 г., включваща и проверка на образец УП-2 № 99/07.03.2008 г., който бил сравнен с ведомостите за заплати, като вписаният доход за посочените периоди във въпросното УП-2 от 09.03.2008 г. е верен и съответстващ на изплащателните ведомости. В действителност по повод на постъпилата жалба на И. срещу Разпореждане № №********** по Протокол № N01342/02.09.2021 г., била възложена проверка, както и извършена частична ревизия по разходите на ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет № РА-5-15-01031765/15.11.2021 г., установяващ неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като в анализа към ревизионния акт за начет било посочено, че при определяне на размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е било ползвано удостоверение образец УП-2 № 409/23.05.2002 г., издадено от „Асеновград-БТ“ АД гр.Асеновград, но с писмо изх. № 34/17.08.2021 г. осигурителят е анулирал данните в това удостоверение и е потвърдил данните в другото УП-2 № 99/07.03.2008 г.

По делото в хода на съдебното производство е било прието без възражения от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка и при осигурителя, включваща такава на архива на разплащателните ведомости на дружеството и справки от регистъра на осигурените лица, въз основа на които са били издадени двете удостоверения обр. УП-2, съдържащи различни данни относно осигурителния доход за периодите 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. Съгласно изводите на вещото лице по ССЕ са констатирани различия по пера в частта рекапитулация на двете процесни удостоверения УП-2, /които са и видими при сравнение на двете УП-2/, като за първия период е налице разлика в размера на заплатата, класа и съответно брутния доход за определяне на пенсията, а за втория – разликата по двете удостоверения е налице по отношение на размера на посочената заплата, премия, клас и съответно брутен доход за определяне на пенсията. Според експертизата, при сравнение на начислените суми във ведомостите за 1994 г. и изготвените при осигурителя справки за пенсия, приложени като приложения към ССЕ, се установяват съществени различия за месеците февруари, март, април, май, юни, юли и август, като са установени и разлики в справките за 1994 г., които са били изготвени с оглед издаването на двете УП-2 от 23.05.2002 г. и съответно от 07.03.2008 г. и при проверката на вещото лице е констатирано, че верни са тези данни, които са използвани за изготвянето на УП-2 № 99/07.03.2008 г., доколкото те отговарят на разплащателните ведомости при осигурителя. При проверката на вещото лице е констатирано още, съгласно отразеното в ССЕ и че данните от регистъра на осигурените лица на НОИ съвпадат с тези, отразени по УП-2 № 99/07.03.2008 г. по отношение на осигурителния доход за периода 1997 г. – 30.06.1999 г. В крайна сметка експертизата е заключила, че при изготвяне на УП-2 № 409 от 23.05.2002 г. са били използвани неточни данни, като посочените суми не отговарят на съдържанието на разплащателните ведомости, проверени в архива на осигурителя. В тази връзка е отчетено от вещото лице, че въпросното УП-2 № 409 от 23.05.2002 г. е неправилно и с неверни данни. Посочено е като извод и че удостоверение обр. УП-2 № 99/07.03.2008 г. е било издадено въз основа на справките за пенсия от личната партида на А.И. от РОЛ, изготвени на компютър през 2008 г. чрез автоматична система за управление, като сумите отговарят на начисленията в разплащателните ведомости и осигурителният доход съвпада с вписания в справките от персонален регистър на НОИ от 1997 г. до 1999 г. Експертизата е дала отговор и на въпроса какъв е размерът на осигурителния доход за спорните периоди съгласно първичните счетоводни документи и РОЛ в счетоводството на осигурителя, като е посочила, че това са сумите, отразени в УП-2 № 99/07.03.2008 г. Заключено е, че пенсията на И. следва да се определи именно в размера, посочен в Разпореждане № №********** по Протокол № N01342/02.09.2021 г.