Акт № 4861 от 29.10.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- 696/2026
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 2 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "ж" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 4, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 53 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 4861
Пазарджик, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700696 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Делото е образувано по жалба а А. Х. Ф. – Т. от [населено място], чрез адв. М. – АК Пазарджик, против Решение № 1012-12-143#4 от 02.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 29.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно отпускането/изплащането на парично обезщетение по декларация за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст по чл. 53 от КСО на А. Х. Ф. – Т..
Решението е оспорено като незаконосъобразно. Изложени са съображения, че процесното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при липса на мотиви. Твърди се, че в един и същи ден директора на ТП на НОИ се произнася с два отделни акта по жалби по две отделни разпореждания, като с едното признава осигурителните права на жалбоподателя, а с другото ги отрича. Позовава се на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО досежно възможността за спиране на производството за срок от 6 месеца. Изтъква се, че спирането на изплащането на обезщетението е по повод молба за възобновяване на плащанията към жалбоподателя от 22.04.2026 г. във връзка с решение на ВАС от 15.04.2026 г., но вместо възобновяване на плащанията била издадена нова заповед за проверка и ново разпореждане за спиране от 29.04.2026 г.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата. Акцентира, че преклузивният 6-месечен срок за спирането на изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете, съгласно оспореното разпореждане, отдавна е изтекъл. Посочва, че е видно чисто математически и с обикновено око, че от издаването на разпореждането, а именно: 29.04.2026 г. до момента са изтекли 5 месеца. Към този срок следва да се прибави и срока, в който не е плащано обезщетението за отглеждане на малко дете, който срок се признава в изпратено писмо от 26.06.2026 г. от НОИ, в което се признава, че след септември 2024 г. обезщетението за отглеждане на малко дете не е изплащано. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от юрк. М., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Към 2023 г. жа А. Ф.-Т. е подала заявление за изплащане на обезщетение за бременност и майчинство по БЛ и такова й е изплащано за периода от 15.07.2023 г. до м. септември 2024 г., видно от представено Писмо вх. № 6200/26..06.2026 г. от ответника.
На 14.10.2024 г. г-жа А. Ф.-Т. (от името на „ФЕРЕ 2020“ ЕООД, ЕИК *********) е подала в ТП на НОИ - Пазарджик Заявление с вх. №4005-12- 308/14.10.2024 г. за издаване на задължителни предписания за периода от 08.2023 г. до 06.2024 г. по трудов договор на А. Х. Ф.-Т., [ЕГН].
На 25.10.2024 г. е изпратен и сигнал до отдел КПК при ТП на НОИ - Пазарджик с №1056-12-481 за определяне на осигурителния статус на бащата на г-жа Ф.-Т. - Х. А. Ф., [ЕГН].
Това е довело до извършване на проверка във „ФЕРЕ 2020“ ЕООД, ЕИК *********, която е обективирана в констативен протокол №КП-5-12- 01766355/03.12.2024 г. и издаването на задължителни предписания №ЗД-1-12-01766684/05.12.2024 г.
С жалба с вх. №1012-12-358 от 12.12.2024 г. горецитираните задължителните предписания били обжалвани от А. Ф.-Т., като на основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение №1012-12-358# 1 от 09.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик задължителни предписания №ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. са потвърдени, а задължителни предписания №ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г. са изменени. Срещу Решение №1012-12-358#1 от 09.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик била подадена жалба и било образувано съдебно производство, по което е постановено Решение № 5456 от 26.11.2025 г., по адм.д. № 78/2025 на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение №1012-12-358#1 от 09.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. и изменените задължителни предписания №ЗД-1 -12-01766684 от 05.12.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик. Решението е влязло в законна сила на 15.04.2026 г., когато е оставено в сила с Решение № 4108/15.04.2026 г., постановено по адм.д. № 312/2026 на Върховния административен съд.
На 29.04.2026 г. със Заповед №ЗП-5-12-02182736 е възложена нова проверка от контролен орган на ТП на НОИ в осигурителя „ФЕРЕ 2020“ ЕООД с ЕИК ********* с цел изясняване на осигурителния статус на лицето А. Ф.-Т..
В тази връзка, на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните и обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с Разпореждане №Д-12-999-00-********** от 29.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е спряно производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО на жалбоподателя.
Това разпореждане било обжалвано по административен ред от г-жа Т.. Във връзка с жалбата било постановено процесното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
За да потвърди разпореждането ответния орган е посочил, единствено, че „Съгласно чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението.“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:
Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „ж“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за спиране на производство по отпускане/изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.
Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. установяват се нарушения във формата на акта.
В процесното решение и в потвърденото разпореждане на първо място въобще не е посочено по което заявление за отпускане на/изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете се касае разпореждането. От събраните по делото данни се установява, че жалбоподателя има две деца, като и за двете е поискано изплащане на обезщетение. Дори да бе само едно дете и само за него да бе поискано такова обезщетение това не дерогира задължението на длъжностното лице да посочи във връзка с кое административно производство се касае издаденото разпореждане.
На следващо място в оспорения акт, както и в разпореждането което е потвърдено, не са изложени всички правни и фактически основания за издаването на акта. Единствено се твърди издаването на задължителни предписания на юридическото лице „ФЕРЕ 2020“ ЕООД, както и че с две съдебни решения същите били отменени. Този факт обаче не е ясно обвързан с направеното спиране на плащанията на обезщетение към жалбоподателя. Нито от разпореждането, което с крайно постеливи мотиви (че се издава във връзка с Решение № 5456 от 26.11.2025 г., по адм.д. № 78/2025 на Административен съд – Пазарджик), нито от решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик може да се изведе заключение защо е направено спиране на изплащането на обезщетението и на кое обезщетение, към 29.04.2026 г.
На следващо място, нормата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО предвижда, че Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Тоест законодателят е предвидил краен срок, за който може да бъде направено спирането, с оглед характера на обезщетенията и тяхната цел.
В случая, включително с оглед направеното потвърждение от страна на ответника, се установява, че плащанията към жалбоподателя са осъществявани от 15.07.2023 г. до м. септември 2024 г., а предходно разпореждане за спиране няма. Такова е издадено едва към 29.04.2026 г., без ясни мотиви и много след като фактически е спряло изплащането за много повече от 6 месеца. Освен това в самото разпореждане също не е посочен срок за който се спира изплащането, не е посочен дори определяем срок от 6 месеца от издаването му. Този порок съставлява и нарушение на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Не е взет предвид и от ответника при издаването на процесното решение, с което разпореждането е потвърдено.
С оглед гореизложените се установява, че в случая са налице предпоставките за отмяна на оспорения акт на основание чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК като незаконосъобразен, от което следва, че жалбата се явява основателна.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 205,11 евро, съгласно представения списък с разноски по делото и Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2026 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А. Х. Ф. – Т. Решение № 1012-12-143#4 от 02.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 29.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно отпускането/изплащането на парично обезщетение по декларация за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст по чл. 53 от КСО на А. Х. Ф. – Т..
Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26b8efa7-531d-4c9f-8f43-1a26bdb1b210