Определение № 35982 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35982 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110115126 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. П. Д., срещу „...“ ЕАД, ЕИК 831160078, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на договорно обезщетение и обезщетение за забава.

Постъпил е писмен отговор от ответника, чрез юрисконсулт ....., с който исковете се оспорват като неоснователни и се прави евентуално възражение за погасителна давност.

Предявените искове са допустими и подсъдни на Софийския районен съд. Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи проектът на доклад и се приемат представените писмени доказателства.

Основните факти относно сключването и прекратяването на договора, възрастта и осигурителния стаж на ищеца са безспорни.

На основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. д. № 15126/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 34 състав, в открито съдебно заседание на 19.11.2026г. от 10:20 часа, за което да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146 ГПК Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор № РД 14-2/03.04.2023 г. за възлагане управлението на „...“ ЕАД — клон „Шумен“, с действие от 27.03.2023 г. Съгласно чл. 14, ал.

1 от договора, когато към датата на прекратяването му управителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение в размер на две месечни възнаграждения, при условие че не е използвал това право на друго основание.

Твърди месечно възнаграждение от 3 900 лв., съответстващо на 1 994,04 евро. Договорът е прекратен на 01.06.2023 г. с решение на съвета на директорите на ответното дружество. Към 1 тази дата ищецът бил на възраст 63 години, 8 месеца и 19 дни и имал осигурителен стаж 39 години, 7 месеца и 4 дни, поради което отговарял на условията за придобиване на право на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО. Поддържа, че това право попада в обхвата на договорната клауза. Твърди, че след прекратяването на договора не е работил или бил осигуряван при последващ работодател или осигурител и не е получавал обезщетение при пенсиониране на друго основание.

Въпреки отправеното искане за плащане ответникът отказал да изплати обезщетението.

Ищецът сочи покана, изпратена по електронна поща на 24.07.2025 г., и претендира обезщетение за забава от тази дата. Иска ответникът да бъде осъден да заплати:

3 988,08 евро — обезщетение по чл. 14, ал. 1 от договора за управление, представляващо две месечни възнаграждения;

400 евро — обезщетение за забава върху главницата за периода 24.07.2025 г.– 29.05.2026 г.; законната лихва върху главницата от 29.05.2026 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Ответникът оспорва основателността на исковете.

Признава сключването на договора от 03.04.2023 г. и прекратяването му на 01.06.2023 г. с решение на съвета на директорите. Поддържа, че отношенията са облигационни, с мандатен характер, и към тях не се прилагат непосредствено нормите на трудовото законодателство.

Не оспорва посочените в писмото на НОИ възраст и осигурителен стаж на ищеца към прекратяването, но твърди, че той не е отговарял на условията за придобиване на право на пенсия по общия ред на чл. 68 КСО поради ненавършена изискуема възраст.

Поддържа, че чл. 14, ал. 1 от договора предвижда обезщетение само при придобито право на пенсия по чл. 68 КСО, а не при придобито право на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО. Позовава се на тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД.

Оспорва акцесорната претенция поради липсата на дължима главница.

При условията на евентуалност прави възражение, че претендираните вземания са погасени по давност.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове: по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 280 ЗЗД и чл. 14, ал. 1 от договора за възлагане на управление — за изпълнение на договорното задължение за заплащане на обезщетение; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД — за обезщетение за забава.

Възражението за погасителна давност е материалноправно възражение по чл. 110 и сл. ЗЗД, като приложимият давностен срок подлежи на преценка съобразно характера на всяко вземане.

2

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните:

Сключването на договор № РД 14-2/03.04.2023 г. за възлагане на ищеца управлението на „...“ ЕАД — клон „Шумен“.

Прекратяването на този договор на 01.06.2023 г. с решение на съвета на директорите на ответника.

Възрастта на ищеца към тази дата — 63 години, 8 месеца и 19 дни.

Придобития от ищеца към същата дата осигурителен стаж — 39 години, 7 месеца и 4 дни.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи доказателствената тежест за установяване на:

Фактите, от които извежда възникването и изискуемостта на договорното вземане, извън отделените като безспорни обстоятелства.

Размера на възнаграждението, върху което съгласно чл. 14, ал. 2 от договора се определя обезщетението, и размера на претендираното вземане.

Отправянето и получаването на поканата за плащане, момента на настъпване на забавата и размера на обезщетението за претендирания период.

Фактите, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако се позовава на такива.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи доказателствената тежест за установяване на положителните факти, на които основава правоизключващи или правопогасяващи възражения, включително извършено плащане или получено от ищеца обезщетение на друго основание, ако твърди такива, както и за фактическите обстоятелства, на които основава възражението за давност.

Тълкуването на договорната клауза и определянето на приложимия давностен срок са въпроси на правна преценка на съда.

Ответникът не оспорва размера на месечното възнаграждение, послужило като база за изчисляване на претендираното обезщетение, нито изчисления размер на главницата, а оспорва нейната дължимост.

СПОРЪТ Е ПО ПРАВОТО.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените с исковата молба и с отговора писмени докаателства.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становища по проекта на доклад и дадените указания и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената възможност не направят доказателствени искания, губят възможността да ги направят по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към доброволно уреждане на спора чрез съдебна спогодба.

Препис от определението, съдържащо проекта на доклад, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4