Решение № 476 от 19.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. *********, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *********, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500963 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 12425/15.08.2025 г., подадена от И. В. И., с адрес *********, насочена срещу Разпореждане от 13.08.2025 г. по изп.дело № 322/23 г. по описа на ЧСИ Б.В.. В жалбата се твърди, че жалбоподателят има наложен запор върху банкова сметка в Пощенска банка, като по същата е постъпила сума в размер на 3660 лв. Обяснява се, че приходът е от Медицинския институт на МВР и представлява плащане за медицинска помощ.

Сочи се, че с молба от 15.07.2025 г., жалбоподателят е поискал вдигане на запора, по която с разпореждане на ЧСИ от 13.08.2025 г. е постановен отказ.

Според жалбоподателя, постъпилата сума е несеквестируема, поради което обжалва разпореждането на ЧСИ, с което е отказано вдигането на запора по отношение на нея.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението ОД МВР*********, е депозирало възражение, в което се поддържа становище, че 1 процесната сума не представлява възнаграждение за положен труд от него, нито има характер на помощ или обезщетение. С оглед на това и при липсата на специална норма, която да регламентира възстановения разход за болнично лечение на служител на МВР като несеквестируем такъв, то изпълнението върху него е допустимо.

Приложени са и мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие, които са идентични с възражението на взискателя. В тях ЧСИ се позовава на липсата на специална норма, която да определя процесната сума като несеквестируема, като отбелязва и че тя няма характер на доход от положен труд или социална помощ и/или обезщетение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнението и с нея се атакува насочването на изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо. Подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което се явява и процесуално допустима.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.

В рамките на производството съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху 2 несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта като неговото отменяне е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено изрично искане за това.

В ТР е посочено, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва действията на основание несквестируемостта.

Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие.

В случая, от изпратеното в копие изп.дело № 20238900400322 по описа на Б.В., с рег.№ 890 от КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молби от 05.05.2023 г. на взискателя ОД МВР-********* срещу длъжника И. В. И., въз основа на изпълнителни листове от 15.12.2021 г., издадени по нохд № 033/2008 г. по описа на Софийски военен съд, с които И. И. и ОДП-********* са осъдени да заплатят солидарно на Р.Д., сумата от 14 000 лв., на А.Г.Д., сумата от 5 000 лв., на А.Р.В. сумата от 5 000 лв., на Р.Д. Д., респ. неговите наследници, сумата от 5 000 лв., всичките представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.11.2005 г., до окончателното плащане на дължимото. Доколкото задължението е изпълнено от единия солидарен длъжник - ОД МВР-*********, дирекцията е предявила срещу другия – И. И., претенция за връщане на половината от погасения дълг.

По делото е наложен със запорно съобщение от 03.07.2023 г., запор върху собствено на длъжника МПС. На същата дата са изпратени запорни съобщения и до 4 банки – „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит 3

Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Ти би ай банк“ ЕАД. С писмо от 13.07.2023 г., „Юробанк България“ АД е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен на 12.07.2023 г., като постъпленията по сметката на длъжника са от възнаграждения за работа.

Освен това, ЧСИ е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, съобразно искане за вписване от 03.07.2023 г., както и запор върху трудовото му възнаграждение, за което е изпратил на 04.10.2024 г. запорно съобщение до ОД МВР-*********. От последната, на 17.10.2024 г. с нарочно писмо е уведомен ЧСИ, че ежемесечно от м.октомври 2024 г. от възнаграждението на И. И. ще бъде удържана и превеждана по изп.дело сума в размер на 1195 лв.

На 03.02.2025 г. длъжникът И. И. е подал молба до ЧСИ В., в която е посочил, че на 10.01.2025 г. е претърпял инцидент, наложил медицинска интервенция и болничен престой. С оглед на това се иска от ЧСИ да не прави удръжки от обезщетенията за болест.

За продължаване на неработоспособността на длъжника, ЧСИ е уведомен с молба от 08.04.2025 г., с която се иска разрешение той да изтегли от банковата си сметка постъпилите обезщетения от „Кардиф жИ.тозастраховане“.

На 15.07.2025 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ В. за възстановяване и предоставяне на разпореждане на сумата от 3630 лв., която представлява помощ за закупени медицински консумативи и е изплатена от Медицинския институт на МВР. С разпореждане от 13.08.2025 г. ЧСИ е отказал вдигането на запора по отношение на процесната сума.

С оглед на така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна.

От правилото на чл.133 от ЗЗД и чл.442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в чл.444, чл.446 и чл.446а от ГПК, регламентиращи имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение. Жалбоподателят счита, че получените от него средства, представляващи възстановени от Медицинския институт при МВР разходи за лечение, попадат в тези изключения и са несеквестируеми, което е и спорният момент по делото.

4

В тази насока следва да се има предвид, че както се посочи вече, съ гл а с н о чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора. Изключение от това общо правило е институтът на несеквестируемостта, състоящ се в забрана на кредитора да се удовлетворява от точно определени имущества на длъжника. Неговите функции са социални - да се осигури физическо оцеляване на длъжника чрез нормативно определяне праг на екзистенц-минимум. Законодателят регламентира две групи несеквистируеми имущества, както следва: несеквестируеми вещи /чл.444, т.1-т.8 от ГПК/ и несеквестируеми вземания /доходи/ - чл.446, ал.1 от ГПК. В последната разпоредба е предвидено, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, д а може да се удържа само в определени случаи и при определени условия. Н есеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът, като забрана за принудително изпълнение е въведена и по отношение получените доходи от издръжка, а като общо правило с изрично посочено изключение и върху стипендии. Такава забрана е установена и в други нормативни актове, извън ГПК – напр. чл.129, ал.11 от КСО за натрупаните средства по индивидуалната партида на ДЗПО, чл.234, ал.11 от КСО за натрупаните средства по индивидуалната партида на ДДПО, чл.14, ал.8 от ЗСП за отпуснатите социални помощи, чл.114а, ал.1 от КСО за обезщетенията временна нетрудоспособност, майчинство, безработица, и др.

В същото време, законодателят е предвидил неприложимост на несеквестируемостта при някои вземания на кредитора – за издръжка, от непозволено увреждане и по финансови начети /за единственото жилище и земите на длъжника/.

В съдебната практика се приема, че нормите, които регламентират несеквестириуемостта са императивни и не могат да се тълкуват разширително. В този смисъл насочването на изпълнението върху вземания и вещи на длъжника, извън посочените в ГПК или в друг нормативен акт като несеквестируеми, е законосъобразно.

В случая, безспорно, процесното вземане на длъжника от Медицинския институт на МВР, за извършени от него разходи за лечение не попада в нито 5 една от изброените хипотези на ГПК, нито пък в друг нормативен акт е предвидено като такова, върху което не може да се насочва принудително изпълнение. С оглед на това, според настоящия състав, от него може да се удовлетвори кредитора, още повече, че в съдебната практика се приема, че когато длъжникът реализира несеквестируемото си вземане, то се погасява и на негово място в имуществото на длъжника влиза съответната парична сума, която може да е обект на изпълнение.

По тези съображения се налага извод, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Окръжен съд-*********

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника И. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.*********, ул.“*********“№ 9 , насочена срещу Разпореждане от 13.08.2025 г. по изп.дело № 322/2023 г. по описа на ЧСИ Б.В. , с което е отказано вдигане на запора на длъжника върху вземане от Медицински институт на МВР, постъпило по банковата му сметка в „Юробанк България“ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6