Акт от 05.11.2026, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- 105/2025
- Подписан
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.146, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 41, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54б, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54б, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54ж · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54ж, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.6, ал.2, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.325, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.62, пар.1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.65 (2) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- §3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 2204
Търговище, 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - IV състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА административно дело № 20257250700105 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на С. М. М.-Ю., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Търговище, обл. Търговище, [улица], против Решение № 1040-25-6/19.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1145-5/23.12.2024г., издадено от К. Д. – гл. експерт по осигуряването, като ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б,ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, пар.3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на жалбоподателката е отпуснато ПОБ в размер на 48,00 лв. дневно, считано от 01.10.2024г. до 30.09.2025 г.
От доводите, изложени в жалбата, като отменително основание се извлича – неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че обезщетението на оспорващата следва да се определи, въз основа на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. само върху трудовото ѝ възнаграждение по последното ѝ правоотношение с белгийския работодател за периода от 24.06.2023г. до 30.09.2024г., а не както органът в оспорения акт го е определил за периода от 01.10.2022г. до 30.09.2024г. Навежда се, че за периода от 24.06.2023г. до 30.09.2024г. брутното трудово възнаграждение на оспорващата, върху което са ѝ внесени осигурителни вноски, е в размер на 12 716.30 евро за 82 работни дни, което води до дневен размер на ПОБ в максималния размер по ЗБДОО за 2024г. и за 2025г. Излага се становище, че новоприетата норма на чл.54б, ал.8 от КСО е неприложима по отношение на случая на оспорващата, тъй като трудовото ѝ правоотношение вече е било прекратено преди времевия момент на нейното приемане. Навежда се, че разпоредбата на чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. изключва приложението на чл.54б, ал.8 от КСО. Излага се становище и за неправилно приложен механизъм от страна на органа при изчисляването на размера на полагащото се на оспорващата ПОБ. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на М.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ гр.Търговище, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 3072/30.03.2026г. от процесуалният му представител гл. юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи определянето на оспорения размер на обезщетението на жалбоподателката М.-Ю. при правилно приложение на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи, обосноваващи приложимост на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО по отношение на случая на оспорващата, тъй като се касае за „несъщинско“ обратно действие – незабавно прилагане на новите разпоредби, към висящо производство, което е образувано по реда на старото право. Позовава се на тълкуването дадено с Решение на СЕС от 23.04.2026г. по дeло С-116/2025г. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката С. М. М.-Ю. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ № 712-1134/ 03.10.2024г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 251-00-1145/03.10.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия през периода от 24.06.2024г. до 30.09.2024г.
С Писмо изх. № У-251-00-1145-1/04.10.2024г. изпратено до С. М. М.-Ю., са поискани следните липсващи документи: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004 – ДЧ Белгия; Декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004; копия на документи, удостоверяващи осигурена заетост и доход от ДЧ Белгия; Саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия.
Със Справка вх. № 251-00-1145-2/23.10.2024г. са приети следните документи: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004 – ДЧ Белгия; Декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Копия на документи, удостоверяващи осигурена заетост и доход от ДЧ Белгия; Саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия – 8 бр.; Молба от С. М. М.-Ю. за ползване на неплатен отпуск от 20.07.2023г. до 30.08.2023г.
След преглед на попълнените от С. М.-Ю. данни в заявлението и на представените от нея документи, чрез EESSI е изискана социално осигурителна информация – издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ за Ю. (случай 3111823). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Белгия.
По случай 3111823, чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI), е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. В последния за Ю. са удостоверени като периоди на осигурена заетост по законодателството на Белгия времето от 12.06.2023 г. до 15.06.2023г.; от 17.06.2023г. до 29.06.2023г.; от 01.07.2023г. до 11.09.2023г.; от 13.09.2023 г. до 18.09.2023 г.; от 24.06.2024 г. до 27.06.2024 г.; от 29.06.2024 г. до 09.07.2024 г.; от 11.07.2024 г. до 12.09.2024 г.; от 14.09.2024 г. до 24.09.2024 г.; от 26.09.2024 г. до 30.09.2024 г.
По случай 3111823 от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия е получен и СЕД U004 – Информация за заплата, в който за Ю. е удостоверен брутен доход през периода от 12.06.2023 г. до 18.09.2023 г., със следните данни – 12,41 евро/час при 83 дни по 10 часа и брутен доход за периода от 24.06.2024 г. до 30.09.2024 г., със следните данни – 12,64 евро/час при 82 дни по 9,7 часа.
Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1145-5/23.12.2024г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, пар.3 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на С. М. М.-Ю. е отпуснато ПОБ, в размер на 48.00 лева дневно, считано от 01.10.2024г. до 30.09.2025г.
За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителката М.-Ю. е прекратено последно на 01.10.2024г., на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, че заявителката е с регистрация в АЗ на 03.10.2024г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 17 г. и 3 месеца. Като основа за определяне на ПОБ органът е взел размера от 39 841.97 лева, като осигурителен доход за периода от 01.10.2022г. до 30.09.2024г., въз основа на който е определен среднодневен доход от 80.00 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход органът е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 80.00 лв.) – 48.00 лв. Извършена е и преценка, че последният като размер попада в границите на минимално и максимално предвидените размери на ПОБ, предвид на което органът е счел, че така определения размер на дневното обезщетение за ПОБ за оспорващата от 48.00 лв. е при спазване на тези граници по ЗБДОО. В разпореждането като фактически констатации на органа се съдържа единствено констатация за общия размер на осигурителния доход на Ю. от 39 841.97 лева и че същият е за периода от 01.10.2022г. до 30.09.2024г. В разпореждането изцяло липсват констатации на органа относно елементите, въз основа на които е получен този доход. Липсват данни каква част от този доход, като размер се явява доход от заетост в Белгия и за какъв период, каква част от този доход, като размер се явява доход по законодателството на Р. България и за какви периоди. Липсват данни като фактически констатации на органа в разпореждането и за броя на работните дни, с които този общ доход на оспорващата е разделен, за да се изведе изводът относно размера на среднодневния доход от 80.00 лв.
Разпореждане № 253-00-1145-5/23.12.2024г. е издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването, подписала се за ръководител на осигуряването за безработица.
От приложената по делото Заповед № 1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се установява, че длъжностното лице К. Д. е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО.
Гореописаното Разпореждане е получено от оспорващата на 17.01.2025г. Същото е обжалвано от С. М. М.-Ю. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-10/20.01.2025г.
По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение № 1040-25-6/19.02.2025г., с което е потвърдил Разпореждане № 251-00-1145-5/23.12.2024г., издадено от К. Д. – гл.експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица.
В решението като мотиви органът е приел, че дневният размер на ПОБ на С. М. М.-Ю. е изчислен на основание чл. 54б, ал.8 от КСО за периода от 01.10.2022г. до 30.09.2024г. включително. Като база за изчисляване на ПОБ органът е взел осигурителния доход на М.-Ю. за двугодишен период от общо 498 работни дни при определен общ размер от 39 841.97 лв. Като среднодневен доход е приет 80.00 лева и именно върху този доход е извършено изчислението от 60%, съгласно чл. 54б, ал.1 КСО. Получен е доход от 48.00 лева, което е в рамките на минимално и максимално установените дневни размери на ПОБ. При тези изчисления органът е извел извод, че размерът на обезщетението от 48.00 лв. дневно, е правилно определен за М.-Ю. с обжалваното пред него Разпореждане.
В решението също, като фактически констатации на органа са отразени единствено общият размер на осигурителния доход, който органът признава на оспорващата, а именно от 39 841.97 лева и референтният период от 01.10.2022г. до 30.09.2024г. В решението се сочи, че на оспорващата се признава доход от Белгия за периода от 12.06.2023г. до 18.092023г. в размер на 12.41 евро/час при 83 дни по 10 часа и за период от 24.06.2024г. до 30.09.2024г. в размер на 12.64 евро/час при 82 дни по 9.7 часа, като липсват констатации за общия размер на дохода, който се признава на оспорващата, като положен в ДЧ-Белгия. Посочено е само, че този доход на оспорващата е ограничен до максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗДОО за 2023г. от 3 400 лева и до максималния месечен осигурителен доход определен със ЗДОО за 2024г. от 3 750 лева. В решението е посочено, че за месеците, в които оспорващата не е била осигурена за безработица, като доход е взета МРЗ, установена за страната, без обаче да е индивидуализиран периодът, за който органът е взел МРЗ като доход. В решението липсват констатации на органа за общия размер на дохода, който се признава на лицето от осигурена заетост по законодателството на Р. България, както и за периода за който се признава.
За да потвърди разпореждането административният орган се е мотивирал, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО е правилно приложена, тъй като се прилагала от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и датата на подаване на заявление за отпускане на ПОБ. Посочено е, че се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата правна норма, но не са завършили действието си. В мотивите си органът е приел, че правните последици от изчисляването размера на ПОБ не са се реализирали към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО и в този смисъл не се преуреждали за изминал период.
Разпечатката съдържа 29 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad199dc7-df55-46a1-b634-e0f684e6c2e3