Определение № 948 от 13.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. Шумен, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500503 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.420, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8391/30.07.2026 г., подадена от „Атоменергопроект“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя А.К.П., против определение № 728/13.07.2026 г. по ч.гр.д. № 258/2026 г. по описа на НПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 190/07.02.2026 г. по ч.гр.д. № 258/2026 г. на НПРС. Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основен и единствен аргумент, подкрепен с писмени доказателства /фишове/ сочи, че размерът на вземането бил изчислен грешно. Налице било разминаване между претендираните в заповедта брутни суми и действително дължимите на лицето, нетни суми. Сочи наличие на основание по чл.420, ал.2 ГПК, а именно убедителни писмени доказателства, че правилно изчисленият размер на вземането е различен. Сочи, че с молба представил официални платежни фишове за м. юли, август и септември 2025 г., от които се установявало категорично, че за м. юли и август претендираната брутна главница по изпълнителния лист била 2814,83 лв. /1439,20 евро/, докато реално дължимата нетна сума била 2283,54 лв., след приспадане на задължителни удръжки за осигуровки /405,51лв./ и ДОД /253,73 лв./; За м. септември 2025 г. общият брутен сбор бил 10746,21лв., докато чистата сума за получаване от работника била 9306лв., след приспадане на лични осигуровки и ДОД в общ размер на 1034лв. Разликата между брутно и нетно възнаграждение представлявала публични задължения към НАП, които работодателят бил длъжен по закон да удържи и внесе. Взискателят нямал материалноправно основание да претендира и да събира тези суми за себе си чрез ЧСИ. Това водело до пряко ощетяване на държавния бюджет и неоснователно обогатяване на взискателя. Издаването на заповедта въз 1 основа на порочен административен акт и издаването на самия изпълнителен лист водело до извод за порочност на издаденото изпълнително основание. Предвид изложеното моли съдът да отмени определението и да постанови определение, с което на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК да спре принудителното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на частната жалба по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на същата. Моли определението да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д. № 258/2026 г. на НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от Р. В. М., гр. Перник, въз основа на влязло в сила задължително предписание по чл.404, ал.1, т.12 КТ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ до работодателя за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения, против „Атоменергопроект“ ЕООД.

На 07.02.2026г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 190/07.02.2026г. и изпълнителен лист.

На 04.06.2026г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника /липсват доказателства за датата на получаването й от последния/.

На 17.06.2026 г. е депозирано възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. На същата дата длъжникът е депозирал и молба за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 ГПК. С молбата са представени 3 бр. платежни фиша за месеците юли 2025г., август 2025г. и септември 2025г.

С определение № 728/13.07.2026 г. по ч.гр.д.№ 258/2026 г. НПРС е оставил без уважение молбата на „Атоменергопроект“ ЕООД, за спиране на незабавното изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Заповедният съд е приел, че от представения от заявителя документ е видно, че предписанието е за заплащане на вече начислени трудови възнаграждения за м. юли, август и септември 2025г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което представените с молбата платежни фишове за заплата за същия период, които са били представени и на контролните органи, извършващи проверка за спазване на трудовото законодателство, не представляват доказателства сочещи изпълнение на дадените предписания, съответно недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение.

С оглед изложената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.420 ГПК, защитата срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението /липсата на задължение на длъжника, по отношение 2 на което е издадена заповед за изпълнение/ се осъществява посредством възможността му да спре изпълнението й. Съгласно чл.420, ал.1 ГПК, спиране на изпълнението е допустимо при представяне на надлежно обезпечение за кредитора. С чл.420, ал.2 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да постигне спиране на изпълнението без да е необходимо обезпечение, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи /чл.420, ал.2 т.1/; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител /чл.420, ал.2, т.2/; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител /чл.420, ал.2, т.3/.

Първата възможност на спиране по чл.420, ал.2, т.1 ГПК е обща, без значение качеството на длъжника. В тази хипотеза съдът постановява спиране когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Трябва представените писмени доказателства да разколебават /отричат/ удостоверителната сила на документа по чл.417 ГПК и да обуславят възможността вземането на взискателя да не съществува. Въпросът дали доказателствата са убедителни е конкретен за всеки отделен случай.

В производството по чл.420, ал.2 ГПК не се провежда доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка единствено на база представените от длъжника документи налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение до решаването на спора по същество. Под писмени доказателства за недължимост на вземането се разбира писмени документи, удостоверяващи изпълнение на задължението от страна на длъжника още преди иницииране на заповедното производство, или такива удостоверяващи изпълнението му след образуване на заповедното производство и преди образуване на изпълнителното производство, или писмени документи, удостоверяващи изпълнение след образуване на изпълнителното производство и преди подаване на молбата за спиране. Това означава всякакви изходящи от страната писмени документи, с които се установява изпълнение на задължението, изявления и други, с които кредиторът признава плащането на дълга от страна на длъжника и които са непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

В случая длъжникът представя три броя фиша за заплати, като твърди частична недължимост на присъдените със заповедта суми, а именно за м. юли и август 2025 г. счита че следва да се извадят сумите за задължителни осигуровки 405,51лв. и ДОД - 253,73 лв., общо 659,24лв.. Или вместо брутната главница по изпълнителния лист 2814,83 лв. /1439,20 евро/, реално дължимата нетна сума е 2283,54 лв.. За м. септември 2025 г. вместо брутния размер от 10746,21лв., дължи чистата сума за получаване е 9306лв., след приспадане на недължими сумите за лични осигуровки и ДОД общо в размер на 1034,00 лв.

Съгласно чл.272, ал.1, т.3 и т.4 КТ, се допуска без съгласие на работника или служителя да се правят удръжки за данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, и за осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи. Чл.272, ал.1 т.3 и т.4 КТ не създава право на работодателя да прихваща или намалява възнаграждението. Разпоредбите уреждат 3 допустими удръжки, когато това предвиждат други закони. Основанието работодателят да ги начисли, удържи и внесе в държавния бюджет не е в чл.272, ал.1, т.3 и т.4 КТ, а в публичноправни закони, към които разпоредбите препращат: за данъка – чл.42, ал.5 ЗДДФЛ, за вноските по общественото осигуряване – чл.6 КСО и чл.157 КСО, по здравното осигуряване – чл.40, ал.1 ЗЗО. Работникът е длъжник по тях, освен когато законът възлага на работодателя изцяло или частично финансовата тежест за извършването им – при някои осигурителни вноски. Кредитор е държавата – вземанията са публичноправни (чл.162, ал.2, т.1 ДОПК). Законът възлага на работодателя функцията на платеца за тях. Разпоредбите обслужват частен интерес. Работникът/служителят е облекчен в плащането на своите публични задължения и при осигурително събитие може да се ползва от правата си на осигурено лице. Така в практиката си ВКС на РБългария приема, че в осъдителното решение по чл.128, т.2 КТ съдът е длъжен да разясни дали присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение - без или с удръжките, тъй като работникът/служителят няма право да ги получи /решение №154/24.06.2015г. по гр. д. № 6134/2014 г., III-то ГО и цитираното в него решение №166/25.02.2010г. по гр. д. № 220/2009 г. I-во ГО, а и решение №247/25.02.2020г. по гр. д. № 3200/2018 г. на III-то ГО/.

Съгласно константната практика, когато е доказано основанието на предявения иск по чл.128, т.2 КТ, но е установено, че работодателят е начислил, удържал и внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски, съдът е длъжен да присъди трудовото възнаграждение в нетен размер. В този случай диспозитивът на решението следва да отрази, че присъденото е остатък след приспадане на удържаните и внесени от работодателя в бюджета публични вземания. /решение № 488/15.07.2026 г. по гр.д. № 4731/2025 г. на ІV г.о.

ГК на ВКС/.

В случая, от представените три фиша за заплати е видно, че работодателят е начислил ДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, но по делото не е доказано изпълнението на задължението на работодателя по да внесе начислените данъци и осигуровки в държавния бюджет. Ето защо и само от твърденията на длъжника и представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че посочената част от вземането представляваща задължителни осигуровки и ДДФЛ не се дължи. Съответно съдът намира, че не е налице основание за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за посочените вземания.

Поради изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8391/30.07.2026 г., подадена от „Атоменергопроект“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя А.К.П., против определение № 728/13.07.2026 г. по ч.гр.д. № 258/2026 г. по описа на НПРС, с което е 4 оставена без уважение молбата на жалбоподателя за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК рег.№ 190/07.02.2026 г. по ч.гр.д. № 258/2026 г. на НПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5