Решение № 1975 от 20.10.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1975

Шумен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700435 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 ал. 3 от КСО.

Делото е образувано по жалба на С. О. Н., чрез адв. Д. Я., в качеството на упълномощен процесуален представител, против Решение № 2153-27-60 от 25.06.2026г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)– [населено място], с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]-27-556#10 от 12.05.2026 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ– Шумен, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 от КСО, както и срещу разпореждане [номер]-27-556#11 от 12.05.2026 г., с което е спряно изплащането на добавка по чл. 84 от КСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че административният орган незаконосъобразно не е зачел като действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката е родила и отглеждала дете като неработеща майка в периода 1974– 1975г. Твърди се, че този период, признат за трудов стаж по действалото към момента законодателство, следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж при преценката за придобиване право на пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО. Позовава се на разпоредбите на ПМС № 61/1967г., § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и на съдебна практика на Върховния административен съд. Оспорва се и законосъобразността на разпореждането за прекратяване изплащането на добавката по чл. 84 от КСО. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д. Я., която поддържа жалбата и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на административния акт. Сочи, че спорът е правен и се свежда до това дали периодът на майчинство на неработеща майка следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Моли съда да уважи жалбата и да отмени оспореното решение. Претендира разноски.

За ответната страна– Директор на ТП на НОИ– [населено място], в открито съдебно заседание се явява юрисконсулт И., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че дори спорният период, представляващ времето на майчинство на неработеща майка, да бъде признат за действителен стаж, към датата на оспореното решение жалбоподателката разполага с 14 години, 11 месеца и 10 дни действителен осигурителен стаж, поради което не изпълнява изискването за 15 години по чл. 68 ал. 3 от КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган започнало по повод заявление от 22.01.2026г., с което жалбоподателката С. О. Н. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО. Към заявлението били представени документи, удостоверяващи придобития трудов и осигурителен стаж, включително трудови книжки, удостоверения за осигурителен стаж и документи относно родените от заявителката деца.

При извършената проверка длъжностното лице по пенсионното осигуряване установило, че към датата на заявлението жалбоподателката има общ осигурителен стаж без превръщане от 14 години, 10 месеца и 7 дни, от които за действителен осигурителен стаж били признати 13 години, 5 месеца и 19 дни. В общия осигурителен стаж било включено времето, през което жалбоподателката отглеждала дете като неработеща майка, както и период от 4 месеца, през който получавала обезщетение за безработица. Тези периоди обаче не били признати за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. От приложените по пенсионната преписка документи било установено, че жалбоподателката е родила и отглеждала дете през 1974– 1975г., като времето на майчинството ѝ било зачетено за осигурителен стаж на основание действащата към съответния период нормативна уредба. Административният орган приел, че този стаж не представлява действителен осигурителен стаж, тъй като през съответния период заявителката не е упражнявала трудова дейност.

При извършената последваща проверка бил отчетен и допълнително придобитият след подаване на заявлението осигурителен стаж, като към датата на постановяване на разпореждането от 12.05.2026г. действителният осигурителен стаж бил определен на 13 години, 9 месеца и 9 дни. Общият осигурителен стаж без превръщане възлизал на 15 години, 1 месец и 27 дни. При тези констатации длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ– Шумен постановило разпореждане [номер]-27-556#10 от 12.05.2026г., с което отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал. 3 от КСО, приемайки, че жалбоподателката не отговаря на законовото изискване за наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

С разпореждане [номер]-27-556#11 от 12.05.2026г. било постановено спиране на изплащането на добавката по чл. 84 от КСО, която жалбоподателката получавала във връзка с отпусната ѝ наследствена пенсия.

Недоволна от постановените разпореждания, жалбоподателката ги оспорила по административен ред с жалба от 08.06.2026г., като впоследствие представила и допълнителни доводи с писмено заявление от 11.06.2026 г. В жалбата се поддържа, че неправилно не е зачетен като действителен осигурителен стаж периодът на майчинство като неработеща майка. Излагали се и възражения относно определянето на осигурителния стаж и последиците от отказа за отпускане на лична пенсия върху получаваната добавка по чл. 84 от КСО.

В хода на административното обжалване били обсъдени представените документи за осигурителен стаж, включително удостоверение обр. УП-3 за упражнявана трудова дейност като личен асистент към О. С., както и данните от осигурителните регистри.

Директорът на ТП на НОИ– Шумен се произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-60 от 25.06.2026 г., с което отхвърлил жалбата срещу разпорежданията на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. В мотивите на решението административният орган приел, че времето, през което жалбоподателката е отглеждала дете като неработеща майка, е зачетено за осигурителен стаж, но не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Изложил съображения, че през този период заявителката не е упражнявала трудова дейност по трудово или друго правоотношение, нито се е осигурявала за своя сметка. В оспореното решение е установено, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателката е навършила 67 години и 1 ден, с което изпълнява изискването за възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. От представените по преписката доказателства се установява, че жалбоподателката, считано от 01.03.2024 г., работи по трудово правоотношение с Община Смядово на длъжност „личен асистент“, при осемчасов работен ден, като продължава да упражнява тази трудова дейност и след подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Като краен извод, Директорът приел, че жалбоподателката не притежава изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и не е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал. 3 от КСО. Приел за законосъобразно и разпореждането относно добавката по чл. 84 от КСО.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, оспореното Решение № 2153-27-60 от 25.06.2026г. на Директора на ТП на НОИ– Шумен е връчено на жалбоподателката на 29.06.2026г., а жалбата срещу него е постъпила на 09.07.2026г., т.е. в рамките на предвидения преклузивен срок.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

По отношение съответствието му с материалният закон съдът прецени следното:

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че оспореният административен акт – Решение № 2153-27-60 от 25.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ– Шумен, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспорените по административен ред разпореждания са издадени от компетентното длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ– Шумен, в рамките на правомощията му по чл. 98 ал. 1 от КСО. При извършената проверка по реда на чл. 117 от КСО директорът на териториалното поделение е обсъдил събраните по пенсионната преписка доказателства и възраженията на жалбоподателката, като е изложил мотиви относно приложението на материалния закон. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на оспореното решение.

Спорът между страните е относно наличието на изискуемия действителен осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 от КСО, и по-конкретно дали времето, през което жалбоподателката е отглеждала дете като неработеща майка, следва да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж, съответно налице ли е изискуемия действителен стаж за отпускане на лична пенсия.

Съгласно чл.68 ал. 3 от КСО, в случаите, когато лицата нямат право на пенсия при условията на ал 1 и ал.2, те придобиват право на пенсия при навършване на предвидената в закона възраст и наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Двете предпоставки са кумулативни и за възникване на правото на пенсия е необходимо едновременното им изпълнение.

В настоящия случай не се спори, че жалбоподателката е изпълнила изискването за навършена възраст, като към датата на подаване на заявлението е била на 67 години и 1 ден. Спорен е единствено въпросът относно наличието на изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж.

Легалното определение на понятието „действителен стаж“ се съдържа в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Същевременно съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положено до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

По делото е установено, че жалбоподателката е родила първото си дете на 25.11.1974г., като за периода от 11.10.1974г. до 11.10.1975г. ѝ е призната една година осигурителен стаж като неработеща майка. За второто дете, родено на 03.08.1983г., е зачетен и период от 18 дни майчинство като неработеща майка. Общият размер на спорния стаж е 1 година и 18 дни.

Съгласно действалото към момента на раждане на първото дете ПМС № 61 от 28.12.1967 г., времето на бременност, раждане и отглеждане на дете се зачита за трудов стаж при предвидените в постановлението условия, включително за жените, които не работят по трудово правоотношение. По отношение на второто дете е приложима и нормативната уредба, действала към момента на раждането му.

Настоящият съдебен състав приема, че времето на майчинството, което съгласно действащото към момента на ползването му законодателство е било признато за трудов стаж, следва да бъде зачетено и като действителен осигурителен стаж при преценката на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Противното тълкуване би довело до неоснователно различно третиране на работещите и неработещите майки по отношение на признатия от закона стаж за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, включително Решение № 7587 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 7701/2023 г., VI отделение.