Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 290 от 04.06.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 254/2026
Вид
Определение № 290
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • Чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за адвокатурата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 173 · Кодекс за застраховането
  • чл. 187, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 289 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. В., 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500254 по описа за 2026 година

Производството е по Чл.248 ГПК.

С разпореждане №416/21.04.2026 г. по гр.д.№20261330100553 по описа на Районен съд-К. за 2026 г.е разпоредено длъжникът В. Й. С. ЕГН:

**********, настоящ адрес ********** да заплати на кредитора „Хепи Кредит“ ООД ЕИК: 200604885, седалище и адрес на управление **********, сумите: 10,65 евро (десет евро и 65 цента), представляваща главница Непогасено задължение по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3597 от дата 10.10.2025 г. - една вноска /шеста/ дължима на 10.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4,86 евро (четири евро и 86 цента), представляваща договорна лихва за периода от 11.03.2026 г. до 10.04.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № SO № 3597 от дата 10.10.2025 г.: длъжникът е трябвало да изплати претендираната падежирала вноска на дата 10.04.2026 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срокът по падежа на горепосочената вноска е изтекъл, а длъжникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си. Поради 1 гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница - законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид изложеното за „Хепи Кредит“ ООД, възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред с оглед, за което претендираме от длъжника В. Й.

С. да заплати сума в общ размер на 15.51 евро, от които главница: 10.65 евро, договорна лихва: 4.86 евро и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Срещу определението е подадена частна жалба (неправилно наречена възражение ) от В. Й. С., ЕГН: ********** Адрес: гр. К.******,с която оспорва вземането в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, като счита същите за неоснователни поради следните съображения:

1.

Злоупотреба с право: Заявителят „Хепи Кредит“ ООД умишлено раздробявал задължението по Договор № 50 3597 от 10.10.2025 г. на отделни вноски, за всяка от които инициирал самостоятелно съдебно производство.

Към момента паралелно се водели дела в РС - Б. и РС - Г..

2.

Нарушение на чл. 40 от Закона за адвокатурата: Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът е длъжен да упражнява своята професия добросъвестно и да спазва клетвата, положена при приемането му в адвокатурата. В настоящия случай процесуалният представител на кредитора действал в разрез с този основен принцип, като генерирал прекомерни разноски (хонорар от 204,52 евро при главница от едва 10,65 евро). Това поведение целяло единствено реализиране на допълнителна печалба чрез привидно упражняване на процесуални права, което било форма на недобросъвестност.

3.

Системен характер на злоупотребата: Подходът на кредитора бил системна практика. Твърди ,че неговата майка Д. С.а била подложена на същия механизъм от същия кредитор. Видно от приложената съдебна практика (Решение на РС - Враца), съдилищата вече квалифицирали това поведение на „Хепи Кредит“ ООД и техния адвокат като „злоупотреба с право“, целяща обогатяване за сметка на длъжника.

Иска се да се възнаграждение. откаже присъждането на оспореното адвокатско

2

Постъпил е отговор на частната жалба от „Хепи Кредит“ ООД, ЕИК:

200604885, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, блок 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Д.В.Д. чрез адв. Б. В.

С.,Кюстендилска адвокатска колегия, с адрес: гр. П.,в който се поддържа ,че възражението за злоупотреба с право е неоснователно . Правото на кредитора да претендира в отделни производства различните погасителни вноски се основавало на факта, че всяка вноска представлява отделно самостоятелно задължение. Същото било застъпено и в Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Изискуемостта, забавата и давността за всяка погасителна вноска настъпвали поотделно, тъй като се касаело за самостоятелни задължения, независимо че същите произтичат от сключения между страните договор за паричен заем. Самостоятелността на отделните погасителни вноски се потвърждавало и от ТР № 3/2023 от 21.11.2024 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2023 на ОСГТК на ВКС, с което било прието, че погасителната давност за вноските по кредит тече от изискуемостта на всяка вноска, т.е. от падежа й. В случай, че ВКС намира, че всички вноски по кредита формират едно задължение, то щяло да бъде възприето обратното становище. С това се синхронизирала и най-актуалната съдебна практика, например в Определение № 15164 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 16025/2021 г. по описа на РС- Пловдив било възприето, че завеждането на отделни заповедни производства за отделните погасителни вноски не може да се приеме за злоупотреба с право именно защото кредиторът е потърсил защита за накърненото си материално право и обстоятелствата, че давността за главница и лихва започва да тече от падеж на всяка вноска.

След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. приема за установено от фактическа страна следното :

С разпореждане №416/21.04.2026 г. по гр.д.№20261330100553 по описа на Районен съд-К. за 2026 г.е разпоредено длъжникът В. Й. С. ЕГН:

**********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора „Хепи Кредит“ ООД ЕИК: 200604885, седалище и адрес на управление **********, 3 сумите: 10,65 евро (десет евро и 65 цента), представляваща главница Непогасено задължение по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3597 от дата 10.10.2025 г. - една вноска /шеста/ дължима на 10.04.2026г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4,86 евро (четири евро и 86 цента), представляваща договорна лихва за периода от 11.03.2026 г. до 10.04.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № SO № 3597 от дата 10.10.2025 г.: длъжникът е трябвало да изплати претендираната падежирала вноска на дата 10.04.2026 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срокът по падежа на горепосочената вноска е изтекъл, а длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Поради гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница - законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид изложеното за „Хепи Кредит“ ООД, възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред с оглед, за което претендираме от длъжника В. Й.

С. да заплати сума в общ размер на 15.51 евро, от които главница: 10.65 евро, договорна лихва: 4.86 евро и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Окръжен съд-В. намира горното определение за правилно и законосъобразно поради следното :

Несъмнено в настоящия случай се касае за злоупотреба с право ,тъй като заявителят „Хепи Кредит“ ООД умишлено разделя задължението по Договор № 50 3597 от 10.10.2025 г. на отделни вноски, за всяка от които инициира самостоятелно съдебно производство. Безспорно е налице и нарушение на чл.

40 от Закона за адвокатурата ,който задължава адвоката да упражнява своята професия добросъвестно и да спазва клетвата, положена при приемането му в адвокатурата. Чрез генерирането на прекомерни разноски (хонорар от 204,52 евро при главница от едва 10,65 евро) се цели един забранен от закона 4 резултат - реализиране на допълнителни неправомерни доходи под формата на привидно добросъвестно упражняване на процесуални права.

Основно задължение на всички субекти, според установения в страната правен ред, е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е изрично прогласено в редица нормативни актове /напр. чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 12 и чл. 63 ЗЗД , чл. 3 ГПК , чл.

173 КЗ , чл. 187, ал. 2 КСО, чл. 289 ТЗ, чл. 8, ал. 1 КТ, чл. 6 ДЕС/. До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода, когато правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност, когато право се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и др.

Действително носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск поначало е правомерно. Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право.

То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това /какъвто именно е и настоящия случай/.

В този смисъл и при приложението на чл. 3 ГПК, извършените процесуални действия при злоупотреба с право не следва да бъдат зачетени от правозащитния орган.

С определение №174/26.04.2021 г. по ч.гр.д.№560/2021 г. на ВКС ,трето ГО се приема,че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е постановеното от настоящия състав по сходен случай и определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС.

В този смисъл е и практиката на съдилищата ,напр. СГС в решение от 5

21.01.2021 г. по в.гр.д.6572/2019 г. е приел ,че извършените от ищеца /заявителя/ процесуални действия по подаването на отделни заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по всяка от издадените фактури, респ. предявяването на искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК за всяко от вземанията /или съвместно за две от тях/ – с незначителен размер или такъв под 1 000 лв., за които е била заплащана минималната държавна такса, защитата е била осъществявана от един и същ адвокат и е бил претендиран минималният адвокатски хонорар, представляват злоупотреба с процесуални права, в нарушение на чл. 3 ГПК. И това е така, тъй като същите са насочени не само към защита на субективни права, но целят и създаването на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на ответника /длъжника/ и последващото им събиране – в частност размерът на търсените разноски е около два пъти по-голям от общия сбор на съдебно предявените парични притезания.

Водим от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №416/21.04.2026 г. по гр.д.№20261330100553 по описа на Районен съд-К. за 2026 г. в частта ,в която е разпоредено длъжникът В. Й. С. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора „Хепи Кредит“ ООД ЕИК: 200604885, седалище и адрес на управление ********** направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента).