Решение № 5876 от 18.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5876 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Мариана Г.а

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261100509053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Й. И. Г. – длъжник по изпълнително дело № 30990/2026г. на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ (със стар № 450/2025г. на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ и стар № 31619/2025г. на ЧСИ С.А., с рег.№ 919 на КЧСИ) срещу насочването на изпълнение чрез налагане на запор върху сума в размер на 930,25 евро, постъпила по платежна сметка на длъжника в „Изипей“АД, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ.

В жалбата са изложени съображения, че ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху имущество, което е несеквестируемо. Твърди, че начисленото обезщетение има защитен характер и му е жизнено необходимо, тъй като не разполага с други средства. Излага, че се намира в тежко социално и здравословно положение, което затруднява осигуряването на доход. Поддържа, че принудителното изпълнение не трябва да води до отнемане на средствата за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Моли съда да отмени обжалваното действие. Към жалбата е приложено ЕР № 92018/03.07.2026г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.

Пантейлемон“АД, гр. Ямбол.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Профи Кредит България“ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата Счита, че не е налице законово основание обезщетението по чл.224. ал. 1 КТ да бъде третирано като несеквестируемо трудово възнаграждение и да бъде освободено от наложения запор. По изложените съображения моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди извършените по изпълнителното дело от ЧСИ действия.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени 1 данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 30990/2026г. на ЧСИ Г.К. (със стар № 450/2025г. на ЧСИ Г.К. и стар № 31619/2025г. на ЧСИ С.А.) е образувано по молба от „Профи Кредит България“ЕООД от 05.02.2025г. срещу длъжника Й. И. Г. въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2025г., издаден по ч. гр. д. № 53565/2023г. по описа на Софийски районен съд, 74 с-в., В молбата се съдържа искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, пенсията, вземанията и банковите сметки на длъжника, както и налагане на възбрана и насрочване на опис и оценка на недвижими имоти, притежавани от длъжника.

На длъжника е връчено на 15.02.2025г. чрез работодателя – „Дария Е.П.“ООД, по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, съобщение за образуване на изпълнителното дело, инкорпориращо покана за доброволно изпълнение. С разпореждане от 06.02.2025г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „Дария Е.П.“ООД. На същата дата са наложени запори върху вземания за суми по банкови сметки в „Обединена българска банка“АД и в „Централна кооперативна банка“АД, както и по платежна сметка в „Изипей“АД. Видно от приложения отчет по сметка на л. 30 от изпълнителното дело, по сметката на длъжника в „Изипей“АД е постъпила сума в размер на 930,81 евро от „Дария Е.П.“ООД, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В изпълнение на наложения запор, третото задължено лице е извършило на 30.07.2026г. превод на сума в размер на 928,25 евро (удържана е такса за превод в изпълнение на запор в размер на 2,56 евро).

С молба от 31.07.2026г. длъжникът е поискал от ЧСИ да бъдат вдигнати наложените запори и да бъде освободена сумата в размер на 930,25 евро, за която твърди, че има характер на трудово възнаграждение, поради което не подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 446 ГПК. С разпореждане от 06.08.2026г.

ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ, е отказал да възстанови постъпилата на основание чл.

224, ал. 1 КТ сума, тъй законът не предвижда същата да е несеквестируема, а чл. 446 ГПК урежда единствено зашитата на трудовото възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, вземанията за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, са частично несеквестируеми, като секвестируемите части се определят съобразно правилата на т. 1 – 4 от същата разпоредба. В случая е запорирана сума, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, като е спорно по делото дали това обезщетение представлява несеквестируем доход, респ. – дали има характер на трудово възнаграждение. В тази връзка СГС приема, че доколкото трудовото възнаграждение се дължи за престиран труд, то обезщетенията по КТ не представляват възнаграждения за труд по смисъла на чл. 446 ГПК, тъй като се дължат на различно правно основание. Трудовото възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, докато обезщетенията се дължат заради невъзможност да се престира работна сила по причина извън работника или служителя, или за посрещане 2 на допълнителни разходи във връзка с престирането. Обезщетенията по чл. 213 – 228 КТ имат различни правни основания, като общото е, че се дължат във връзка с прекратяване на правоотношението между работодателя и работника или служителя, но не са елемент от трудовото възнаграждение. Същите представляват доход върху който не се дължат осигурителни вноски, т. е. не е налице плащане получавано срещу трудова дейност. В случая се касае обезщетение за дните платен отпуск, полагащи се на работника, но неизползвани от същия преди прекратяването на трудовото му правоотношение.

Разграничаването на обезщетенията от работната заплата е важно с оглед предметния обхват на несеквестируемостта. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително, поради което несеквестируемостта не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение. В този смисъл е и практиката на съдилищата (Решение № 295 от 18.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 251/2012г., Г.К., ІV Г.О; Решение № 125 от 27.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 495/2022 г; Решение № 426 от 30.12.2025 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 971/2025 г; Решение № 3839 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7352/2023 г. и др.). Извън чл. 446 ГПК са уредени хипотези на несеквестируеми обезщетения, но те са изрично посочени в специалните закони – например чл. 114а, ал. 1 КСО досежно обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване, чл. 14, ал. 3 от ЗСП по отношение на социалните помощи, чл. 381 КЗ досежно застрахователната сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. При липса на изрична уредба, предвиждаща разпростиране действието на несеквестируемостта върху вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск, СГС намира, че произходът на процесната сума, постъпила по сметката на жалбоподателя – длъжник в „Изипей“АД, не е с характер на трудово възнаграждение и в този смисъл е изцяло секвестируема.

По тези съображения се налага извод, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. 61449/13.08.2026г., подадена от Й. И. Г. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 30990/2026г. на ЧСИ Г.К., с рег.

№ 924 на КЧСИ (със стар № 450/2025г. на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ и стар № 31619/2025г. на ЧСИ С.А., с рег.№ 919 на КЧСИ) срещу насочването на изпълнение чрез налагане на запор върху сума в размер на 930,25 евро, постъпила по платежна сметка на длъжника в „Изипей“АД, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4