Акт № 2145 от 29.10.2026, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- 369/2026
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 93, ал. 1 и 2 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 93, ал. 1 и 2 · Закон за гражданската регистрация
- чл.117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 120, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 3, ал. 1-4 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 3, ал. 1-4 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 3, ал. 1-4 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 3, ал. 1-4 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 8, ал. 1, изр. второ · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
- чл. 45, ал. 1 и 2 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
- чл. 45, ал. 1 и 2 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
- чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 65, параграф 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 2145
Търговище, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700369 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т. Ф. И., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, [населено място], [улица], чрез адв. С. Р., АК-Търговище, адрес гр. Попово, ул. “15-ти януари“ № 2, против Решение № 1040-25-47 от 28.07.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-733-5/09.06.2026 г., издадено от К. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в Република България, където са неговият постоянен адрес, семейството, близките и социалната му среда. Поддържа се, че продължителната трудова дейност в Германия не е достатъчна, за да се приеме, че обичайното му пребиваване е било там. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуалния представител. Претендира разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в предвидения 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-01-153/ 04.07.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 251-00-733/04.07.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Германия от 07.03.2013 г. до 28.08.2022 г. и от 15.10.2022 до 01.07.2023 г. Подал е Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Германия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, германски формуляр – Antrag auf Ausstellung eines PD U1 (Bescheinigung deutscher Zeiten); копия на документи от ДЧ Германия – 11 бр.
След преглед на попълнените от Т. И. данни в заявленията и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) със СЕД U001СВ и СЕД U003 е изпратено запитване за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Германия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3010826). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Германия. По този случай са изпратени няколко броя СЕД Х009 за напомняне, КИ на Германия да се произнесе с искания СЕД. Въпреки многократните напомняния от наша страна, КИ на Германия не е изпратила исканите СЕД-ти.
Чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) до КИ на ДЧ на ЕС – Германия е изпратен и СЕД Н005 – Искане за информация за пребиваване на И. (случай 3010844). По този случай са изпратени няколко броя СЕД Х009 за напомняне, КИ на Германия да се произнесе с искания СЕД. Въпреки многократните напомняния от наша страна, КИ на Германия не е изпратила искания СЕД.
След като по случай 33010826 чрез система за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI) не е получен СЕД U017 и СЕД U004 издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Германия, длъжностното лице е изпратило ново запитване за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 (случай 3143537). Отново след многократни напомняния от наша страна през м. май 2026 г. са получени СЕД U017 и СЕД U004. Удостоверени са периоди на осигурена заетост с прекъсвания по законодателството на Германия за времето от 01.03.2013 г. до 01.07.2023 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „уволнение от работодателя/съкращение“. По същия случай е получен и СЕД U004 – Информация за заплата.
След като по случай 3010844 не е получен отговор от Германската институция, длъжностното лице е изпратило ново запитване за издаване на СЕД Н006 – случай 3143589. След няколкократно напомняне за издаване на искания СЕД, през м. май 2026 г. по случай 3143589 от КИ на ДЧ на ЕС – Германия е получен и СЕД Н006 – Отговор на искането за информация за пребиваването, в който Германската компетентна институция посочва, че Германия е държавата на пребиваване по последна заетост на И..
От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на данните, съдържащи се за Т. И. в информационния масив на НОИ. От регистъра на трудовите договори е видно, че за периода от 07.03.2013 г. до момента на подаване на заявлението за ПОБ, за лицето няма подадени уведомления за сключени трудови договори по българското законодателство. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Т. И. няма подадени данни от осигурители в България за периода след 07.03.2013 г. до момента на подаване на заявлението за ПОБ, т.е. лицето не e извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че след 07.03.2013 г. за И. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл. 4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО, т.е. лицето не е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство, повече от 10 години. В същото време, видно от получените СЕД-и, лицето има осигурена заетост в Германия с периоди на прекъсвания, като общия му стаж е 7 г., 7 м и 15 дни.
Прието е, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б“а“ от Регламент ЕО № 883/2004, България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извърши преценка на ПОБ.
С Разпореждане № 251-00-733-5/09.06.2026 г., издадено от К. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Разпореждането е потвърдено с атакуваното решение.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
Потвърденото с процесното решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.
Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.
По делото не съществува спор относно фактите. Спорът е изцяло правен и се свежда до определяне на компетентната държава за изплащане на парично обезщетение за безработица с оглед държавата на последна заетост и държавата по пребиваване на лицето.
Безспорно е, че Република България, като държава членка на Европейския съюз, е обвързана от правилата на Съюза относно координацията на системите за социална сигурност. Тези правила имат пряко приложение и следва да бъдат съобразявани както от националните административни органи и осигурителните институции, така и от съда. Към релевантния период приложими са Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
По силата на чл. 3, § 1, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 правилата на регламента се прилагат и по отношение на обезщетенията за безработица. Жалбоподателят, като български гражданин и гражданин на държава членка, попада в персоналния обхват на регламента.
Механизмът на координация на системите за социална сигурност се основава на няколко основни принципа: определяне на приложимото законодателство, равно третиране, сумиране на осигурителни или трудови периоди и износ на обезщетения. Съгласно общото правило лицата, за които се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004, са подчинени на законодателството само на една държава членка. По отношение на наетите лица принципното правило е, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която лицето упражнява трудова дейност.
Що се отнася до обезщетенията за безработица, общото правило търпи изключения, уредени в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Релевантно в настоящия случай е изключението за напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, и което продължава да пребивава в тази държава или се връща в нея. В този случай лицето се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване, а обезщетението се предоставя от институцията на тази държава. Точно такова разбиране следва и от Решение № U2 от 12 юни 2009 година относно обхвата на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно безработни лица, които не са погранични работници и които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка.
В настоящия спор от значение е въпроса коя е държавата по пребиваване на жалбоподателя към периода на последната му заетост. Съгласно легалната дефиниция в Регламент (ЕО) № 883/2004 понятието „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а „престой“ означава временно пребиваване.
Критериите за определяне на пребиваването са уредени в Регламент (ЕО) № 987/2009. Центърът на интересите на съответното лице се определя въз основа на цялостна преценка на всички относими факти, сред които: продължителността и непрекъснатостта на пребиваването на територията на съответните държави членки; естеството и характеристиките на упражняваната дейност; семейното положение и роднинските връзки; жилищното положение; както и държавата, в която лицето се счита за пребиваващо за данъчни цели.
Разпечатката съдържа 34 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c99ddae5-5055-461a-8f45-24d3356e14af