Акт № 2140 от 04.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2140

Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20267270700243 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от П. В. В. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място] ,[улица], против Решение № 2153-27-31/09.04.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му с вх.№1012-27-26 от 11.03.2026 г. срещу Разпореждане №23/прот.№N01072 от 23.02.2026 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване за изменение на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 70 от КСО. Сочи се, че в случая към датата на издаване на разпореждането 23.02.2026 г. правото по чл. 4б от КСО е надлежно упражнено на дата 13.01.2026 г. и осигуряването е било променено, с оглед на което са били налице всички законови предпоставки за неприложимост на редукцията. Релевира се и довод за неправилно тълкуване от страна на административния орган и обвързване приложението на чл. 70 от КСО с датата на първоначалното разпореждане от 25.11.2025 г., с което единствено е била отпусната пенсия в минимален размер. Твърди се незаконосъобразност на това тълкуване, тъй като разпореждането от 23.02.2026 г. е самостоятелен административен акт, с който за пръв път се определя действителния размер на пенсията и се извършва изчисляване на индивидуалния коефициент, както и че именно в това производство се прилагат разпоредбите на чл. 70 от КСО, в т.ч. и относно редукцията. В допълнение се сочи, че упражняването на правото по чл. 4б от КСО поражда правни последици от момента на заявяването му, като последващото прехвърляне на средства има само технически характер и не може да обоснове ограничаване правата на осигуреното лице. В тази връзка и по изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение, респективно за отмяна на потвърденото с него разпореждане, в частта относно намаляване на осигурителния доход, респективно размера на изчисления индивидуален коефициент и връщане преписката на органа за ново произнасяне при задължително приложение на чл. 70, ал. 11 от КСО , без прилагане на редукция.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят,редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява .

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Шумен, се представлява по делото от упълномощен процесуален представител – юрк.Бичинова-И., която оспорва жалбата по мотиви, изложени в оспореното решение. Излага съображения, че в случая не са налице предпоставките на чл.70,ал.11 от КСО за неприложимост на редукцията при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалния коефициент, тъй като към датата на постановяване на Разпореждане№7 от 25.11.2025г. за отпускане на пенсията на оспорващия не е налице промяна в осигуряването му по чл.4б от КСО.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Шумен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От П. В. В. е подадено Заявление № 2112-27-1369 от 14.11.2025 г. на ТП на НОИ Шумен, с което е поискано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ), във връзка с ЕР № 91645от 29.10.2025 г. на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % и дата на инвалидизиране – 18.11.2024 г. и срок на инвалидизацията- до 01.10.2028г.

С Разпореждане № 7/ прот.№N01449 от 25.11.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на основание чл.74,ал.1 от КСО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минималния размер на 535.93 лв.,считано от 27.08.2025г.-датата на подаване на заявлението в РКМЕ.Разпореждането е връчено лично на оспорващия В. на 18.12.2025г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С обжалваното Разпореждане№23/прот.№N01072 от 23.02.2026г., считано от начална дата 27.08.2025г. е изменен размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на осн.чл.99,ал.1,т.2б“д“ от КСО във вр. с чл.10,ал.2 от НПОС, като размерът и е определен по КСО /в действителен размер/ на стойност 1090.17лв.,а считано от 01.01.2026г.- в размер на 557.40 евро.Със същото разпореждане, съгласно разпоредбата на чл.77 от КСО, индивидуалният коефициент, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г. съгласно чл.70, ал.8-9,ал.10,т.2 и 3,ал.11 и 19 от КСО е определен на 1.5598.

При обжалване на Разпореждане №23/прот.№N01072 от 23.02.2026г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ по административен ред, с Решение № 2153-27-31/09.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлена жалбата на В. с вх.№1012-27-26 от 11.03.2026 г. срещу Разпореждане №23/прот.№N01072 от 23.02.2026 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване за изменение на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Решението на директора на ТП на НОИ е връчено на жалбоподателя на 15.04.2026 г. съгласно прил. по преписката декларация от с.д.Недоволен от така постановеното от горестоящия орган решение,оспорващият го обжалва с жалба с вх.№2103-27-12 от 15.04.2026г. по описа на ТП на НОИ-Шумен, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Изложените факти се установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че с обжалваното Разпореждане№23/прот.№N01072 от 23.02.2026 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване за изменение на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с което е определена пенсия за ИОЗ в размер на 557,40евро на жалбоподателя, индивидуалният коефициент, изчислен съгласно чл.70,ал.8-9,ал.10,т.2 и т.3,ал.11 и 19 от КСО е 1,5598, като размерът на общия осигурителен доход, използван при изчисляването на индивидуалния коефициент е 345 556,57лв., съответно размерът на приложеното намаление/редукция/ на основание чл.70,ал.10 от КСО по отношение на този осигурителен доход е 30 691,91 лв., съставляващи сума от парични средства от индивидуалните партиди на жалбоподателя при допълнителните пенсионни фондове, които суми са били прехвърлени в НОИ-фонд Пенсии след молба на жалбоподателя от 13.01.2026г., след постановено Разпореждане№ 7/ прот.№N01449 от 25.11.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване за отпускане на пенсия, а размерът на редукция на индивидуалния коефициент е 0.231.Пак според заключението на вещото лице по ССчИЕ, размерът на пенсията за ИОЗ при приложената от органа методика е 1090,17лв. или 557,40 евро, а евентуалният размер на пенсията без редукция на осигурителния доход и индивидуалния коефициент би била на стойност 1412,15лв. или 722,02евро.Доколкото обаче, според проверените документи жалбоподателят е подал заявлението си за прехвърляне на средствата натрупани по индивидуалната му партида във фонд „Пенсии“ на 13.01.2026г., след постановяване на Разпореждане7/ прот.№N01449 от 25.11.2025г., с което му е отпусната пенсия, към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията за П. В. не е налице промяна на осигуряването му по чл.4б от КСО, с оглед на което , правилно е определен размерът на пенсията на жалбоподателя с обжалваното разпореждане №23/прот.№N01072 от 23.02.2026 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване за изменение на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с индивидуален коефициент 1,5598 и намаляването му за времето на осигуряване в УПФ.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчИЕ като обективно и компетентно дадено, даващо отговор на относимите към спора въпроси.Същото е приобщено към доказателствения материал по делото и съставлява неразделна част от него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу оспорваното Решение № 2153-27-31/09.04.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен е подадена чрез постановилия я орган и заведена с вх.№2103-27-12 на 15.04.2026г., в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице с право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждане по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съгласно чл.117,ал.1 т.2 от КСО-ръководителят на териториалното поделение на НОИ-Шумен, какъвто се явява директорът, в хипотеза на заместване, удостоверено съгласно прил.Заповед№6490/11.03.2026г., установяваща отсъствието на титуляра поради ползване на законоустановен отпуск за периода 13.03.2026г. до 24.04.2026г. и в съответствие с прил. Заповед№1015-27-44 от 15.04.2025г.

Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването им. Не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила, които да са от такова естество и интензитет, че да рефлектират върху валидността и обосноваността на упражнената компетентност.Следователно,обжалваното Решение №№ 2153-27-31/09.04.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен е валиден акт, издаден от компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на административно производствените правила.

При извършената проверка за съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото няма спор по фактите, включително и че оспорващият е подал заявление за отпускане на инвалидна пенсия поради общо заболяване с вх.№2112-27-1369 на 14.11.2025г., във връзка с което с Разпореждане№7/ прот.№N01449 от 25.11.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на основание чл.74,ал.1 от КСО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минималния размер на 535.93 лв., считано от 27.08.2025г., което не било обжалвано и е влязло в законна сила.Не се спори и досежно обстоятелството ,че след постановяване на разпореждането за отпускане на пенсия ИОЗ, на дата 13.01.2026г. жалбоподателят подал заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната си партида в УПФ във фонд „Пенсии“, след което с обжалваното Разпореждане№23/прот.№N01072 от 23.02.2026 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване за изменение на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на оспорващия е определена пенсия за ИОЗ в размер на 557,40евро, като индивидуалният коефициент, изчислен съгласно чл.70,ал.8-9,ал.10,т.2 и т.3,ал.11 и 19 от КСО в редуциран размер е 1,5598.

Спорът е правен и се свежда до това правилно ли е изчислен размера на пенсията на жалбоподателя и по-специално, правилно ли е изчислен индивидуалния коефициент с оглед на промяна на осигуряването чрез прехвърляне на средства от Универсален фонд във фонд „Пенсии“ от дата 13.01.2026 г., или иначе казано, правилна ли е позицията на органа досежно неприложимост разпоредбата на чл.70,ал.11 от КСО към случая и отпускане на пенсията за ИОЗ с намален индивидуален коефициент.

Правната регламентация на пенсиите за инвалидност се съдържа в разпоредбите на Г. Ш., Раздел II КСО. Нормата на чл. 71 КСО посочва, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсията се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – чл. 72 КСО. Разпоредбата на чл. 73 КСО определя началната дата и срок на пенсията. Според ал. 1 правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (ал. 2), а на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, тя се отпуска пожизнено (ал. 3).

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b4d26e3-1480-4cd2-aa59-0947cb8bae87