Определение № 2146 от 13.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2146 гр. София, 13.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002100205 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. С. Г. срещу решение № 211/07.06.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 690/13.10.2022 г., постановени по въззивно гр. дело № 109/2022 г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 264/06.10.2021 г. по гр. дело № 495/2020 г. на Костинбродския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Юроспийд“ ООД, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 200 от КТ за сумата 33 786.67 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 10 746.03 лв.; в тежест на касатора са възложени разноски за двете съдебни инстанции по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя-ищец И. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 2) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви; 3) длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви 1 към постановения съдебен акт или може бланкетно да препрати към тези на районния съд (РС); 4) представеното пълномощно породило ли е за Г. С.а Г.а, като упълномощено лице, представителна власт да договаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Г., с дружеството-ответник „Юроспийд“ ООД; 5) може ли пълномощникът да уговаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ в случай, че пълномощното, с което се легитимира, не съдържа изрична клауза за това; 6) следва ли да се тълкува волята на упълномощителя в случай, че не е изрично посочено, че пълномощникът може да договаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; 7) правилно ли е тълкувал въззивният съд волята на упълномощителя за това каква представителна власт е учредил в полза на пълномощника; 8) може ли непрецизната формулировка на текста на пълномощното относно характера на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ да бъде преодоляна с посочване, че пълномощното следва да се тълкува разширително; 9) договаряли ли са във вреда на упълномощителя пълномощникът и ответното дружество; 10) приложим ли е в настоящия случай чл. 40 от ЗЗД; 11) налице ли е била недействителност по смисъла на чл. 42 от ЗЗД, която недействителност не е била санирана от ищеца; и 12) излязла ли е извън учредената `и представителна власт пълномощничката.

Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл и решил в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първите три процесуалноправни въпроса въпрос – в противоречие с т. 19 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. дело № 1060/2014 г. на I-во гр. отд., решение № 75/31.03.2014 г. по гр. дело № 5152/2013 г. на I-во гр. отд., решение № 443/25.10.2011 г. по гр. дело № 166/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 110/12.04.2010 г. по гр. дело № 4617/2008 г. на IV-то гр. отд., решение № 115/30.04.2013 г. по търг. дело № 805/2011 г. на II-ро търг. отд., решение № 55/03.04.2014 г. по търг. дело № 1245/2013 г. на Iво търг. отд., решение № 63/17.07.2015 г. по търг. дело № 674/2014 г. на II-ро търг. отд., решение № 263/24.06.2015 г. по търг. дело № 3734/2013 г. на I-во търг. отд., решение № 111/03.11.2015 г. по търг. дело № 1544/2014 г. на II-ро търг. отд., решение № 212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. дело № 1413/2009 г. на IV-то гр. отд. и решение № 147/11.01.2013 г. по търг. дело № 46/2012 г. на II-ро търг. отд.; и останалите девет материалноправни въпроса – в противоречие с т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК, решение № 1066/09.12.2008 г. по гр. дело № 4636/2007 г. на IIро гр. отд., решение № 74/17.04.2012 г. по гр. дело № 845/2011 г. на III-то гр. отд., решение № 43/05.06.2019 г. по търг. дело № 1177/2018 г. на II-ро търг. отд. и решение № 330/17.04.2009 г. по гр. дело № 1451/2008 г. на III-то гр. отд.

Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като поддържа, че същата се изразявала в неизлагане на мотиви по направени с въззивната му жалба възражения, като мотивите за валидност или нищожност на първоинстанционното решение били бланкетни, абстрактни и въобще не отговаряли на възраженията му за абсолютна неразбираемост на 2 първоинстанционното решение; въззивният съд не направил преценка и за обоснованост на същото, въпреки направеното от жалбоподателя такова възражение.

Ответното „Юроспийд“ ООД в отговора си на касационната жалба излага становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел в мотивите към него, че съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Намерил е, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по основателността на въззивната жалба на ищеца (сега касатор), от фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

Намерил е за безспорно по делото, че между С. И. Г. и ответното „Юроспийд“ ООД в периода 23.03.2012 г. – 13.06.2017 г. е съществувало валидно трудово правоотношение, както и че на 12.06.2017 г. С. Г. е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане от 02.10.2017 г. на ТП на НОИ – София област.

Въззивният съд е обсъдил представеното по делото пълномощно, заверено от завеждащ консулска служба при посолството на Р България в гр. Мадрид, с което ищецът е упълномощил сестра си Г. С.а Г.а да го представлява пред ответното дружество – от негово (на ищеца) име и за негова сметка да получава всички суми, които остават в наследство от С. Г., съответно – от неговото трудово правоотношение с ответното „Юроспийд“ ООД – трудови възнаграждения, командировъчни пари, бонуси; посочена е и банковата сметка на Г.

Г., по която да бъдат превеждани сумите, дължащи се на ищеца. В т. 5 от пълномощното е посочено, че Г. Г. е упълномощена от името и за сметка на ищеца да извършва всички други правни и фактически действия, свързани с упражняването на правата по предходните точки, и пълномощното следва да се тълкува разширително и изцяло в полза на упълномощения, като е със срок до 31.12.2018 г.

Окръжният съд е обсъдил и споразумението от 16.01.2018 г., сключено между ответното „Юроспийд“ ООД и Е. Г. Г., Г. Г. и ищеца И. Г. (съответно – съпруга, дъщеря и син на .С.

Г), чрез упълномощения си представител Г. Г., с което са уредени имуществените отношения между страните по повод процесната трудова злополука. Съдът е установил, че в споразумението е констатирано и е постигнато между страните съгласие за следното: На увредените лица са изплатени следните обезщетения: от „ОЗК застраховане“ АД – обезщетение по застраховка „злополука на местата“ в размер 20 000 лв.; от ЗЕАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД – обезщетение по застраховка „трудова злополука“ в размер 38 640 лв.; от ответното „Юроспийд“ ООД е изплатена сума за трудови възнаграждения от месец 03.2017 г. до 12.06.2017 г. – в размер 1 174.82 лв., командировъчни пари за периода до 12.06.2017 г. в размер 4 557.36 лв., разходи по опело и погребение на С.

Г. в размер 1 849 лв., еднократна помощ по чл. 13г от КСО в размер 540 лв.; еднократно работодателят „Юроспийд“ ООД изплаща на увредените лица и сумата 20 000 лв. в деня на подписване на спогодбата, след нотариалната заверка на същата. В т. 9 от споразумението 3 увредените лица, чрез своя упълномощен представител заявяват и декларират, че са съгласни с размера и начина на изплащане на изброените по-горе суми и обезщетения, че същите изцяло покриват претърпените от тях вреди, причинени вследствие на процесната горе трудова злополука; в т. 10 увредените лица заявяват и декларират, че с подписването на споразумението се уреждат крайно и окончателно техните претенции във връзка с настъпването на трудовата злополука и последиците от нея, и същото е сключено доброволно и без да е налице крайна нужда и явно неизгодни условия; в т. 11 увредените лица са декларирали, че нямат и няма да имат за в бъдеще никакви претенции към ответното „Юроспийд“ ООД, свързани с предмета на споразумението, включително за лихва, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции, както и че няма да претендират такива по съдебен или друг ред. Споразумението е с нотариална заверка на подписите от 16.01.2018 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото въззивният съд е установил, че по сметка на Г. Г. „ОЗК застраховане“ АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер 20 000 лв., ЗЕАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД – сумата 38 640 лв., ответното „Юроспийд“ ООД – сумата 1 174.82 лв. за трудови възнаграждения, 4 557.36 лв. за командировъчни пари, 20 160 лв. – обезщетение по споразумението от 16.01.2018 г., или общо сума в размер на 84 532.18 лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка и съобразно доводите във въззивната жалба, окръжният съд е достигнал до следните правни изводи:

Приел е, че по делото са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Приел е също, че за да възникне имуществена отговорност за работодателя за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от трудова злополука работник или служител, следните материални предпоставки трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания; и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Съдът е посочил и че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер.

Въззивният съд е приел също, че не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че между С. Г. и ответното „Юроспийд“ ООД са съществували трудовоправни отношения, по силата на които С. Г. е работил като „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.

Окръжният съд е изтъкнал, че преди да се разгледат отделните предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя, следва да се изяснят спорните по делото въпроси, а именно:

1) Габриела Г.а разполагала ли е с представителна власт като пълномощник на брат си – ищеца И. Г., с която е била упълномощена да преговаря и сключва споразумения относно 4 получаване на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от смъртта на баща им С. Г.; и 2) с подписване на споразумението от 16.01.2018 г. взаимоотношенията между страните окончателно ли са уредени по повод настъпилата трудова злополука.