Решение № 239 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000317 по описа за 2025 година

С решение № 27/25.03.25 г., постановено по т.д. № 136/24 г. на ОС Пазарджик, е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от А. Б. И. ЕГН ********** срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 за заплащане на обезщетение от 30000 лв. / 15338,76 евро за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от влошено здравословно състояние (ексцес) в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2019 г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на т. а.

Ландроувър Дифендър, рег. № *, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

А. Б. И. е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД разноски в размер на 1 532 лв., от които: 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и 1 432 лева - депозити за СМЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от А. Б.

И., като се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Жалбоподателят не е съгласен с извода за липса на причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и получените травми при процесното ПТП, направен въз основа прието заключение на СМЕ, като се позовава на издадените му ЕР на ТЕЛК от 13.04.23 г. и 24.02.25 г. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде уважен като основателен, в пълния му претендиран размер, с произтичащите от това последици за разноските. Претендират се разноски за втора инстанция, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

С влязло в сила съдебно решение № 129/12.12.22 г., постановено по т. д. № 157/2021 г. на ОС - Пазарджик, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на А. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 06.08.2019 г. поради виновно и противоправно поведение на застрахован при ответника водач на т. а.

Ландроувър Дифендър, рег. № *. Прието е, че от страна на пострадалия ищец е налице съпричиняване в размер на 20 % /поради непоставен обезопасителен колан/.

Прието е, че: В резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания: контузия на главата в лявата слепоочна и лицева област, мозъчно сътресение.

Предвид леката степен на ЧМТ и при липса на придружаващи заболявания последиците следвало да отшумят напълно за период от 3 седмици, но в резултат на травмата при ищеца се проявили посттравматична церебрастения и постравматичен отоневрологичен синдром с нарушени вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси – вестибуларен дефицит. Посттравматичната церебрастения е била тежка и затова възстановителният й период продължил по-дълго – около 6 месеца. Проведено е успешно медикаментозно лечение на вестибуларния дефицит. Към момента са установени отклонения от нормалния му статус – цервикална спондилоза и цервикална радикулопатия на гръбначния стълб, хоризонтален нистагъм при поглед встрани, които обаче не могат категорично да бъдат свързани с процесния инцидент, като за 2 изясняване на тяхната етиология, характер и клинична форма са необходими хоспитализация и целенасочени високоспециализирани изследвания поради спецификата на случая. Ищецът е имал и оплаквания с тревожно –афективноастенен характер с депресивна оцветка, еднократно регистрирани суицидни мисли, във връзка с което му е било предписано медикаментозно лечение, без данни доколко действително е било проведено такова, като депресивният период не е бил преодолян и е продължавал и към момента. Не е установено ищецът да страда от епилепсия и сомнамбулизъм. Във връзка с така установеното, е прието, че И. е търпял не толкова силни като интензитет, но продължителен физически дискомфорт, което обстоятелство е ангажирало и грижата на неговите близки. Страданието му е дало отражение върху психичното му здраве, обусловило е промяна на навиците и обичайното му живеене, което във взаимодействие с личностови особености е и вероятната причина за афективните изменения. При така установените обстоятелства е прието, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 30 000 лв., който следва да се редуцира с приетия 20 % процент съпричиняване, или до размер на 24 000 лв. След приспадане на10 000 лв. - доброволно платената сума от застрахователя, е присъдена сума от 14 000 лв.

Съдебното дирене по горното дело е приключило към дата 31.10.2022 г.

Няма спор, че процесното ПТП е признато за трудова злополука по реда на чл. 66, ал.1 от КСО – декларирана от осигурителя „Асарел Медет“ с вх. І 6101-12-47/13.08.2019 г., призната с разпореждане № 48/5.9.19 г. на НОИ ТП Пазарджик /конкретни данни, посочени в ЕР № 99274 от 26.01.26 г. /л. 117 от настоящето дело/.

Твърденията в исковата молба са, че след приключване на съдебното дирене по горното дело, е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, във връзка с което са му извършени последващи медицински изследвания, като ищецът се позовава на Експертно решение на ТЕЛК от 13.04.2023 г. на състав към МБАЛ - Пазарджик АД, с което му е била определена 68

% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „последици от вътречерепна травма“ , според мотивите на което същият бил получил усложнения в здравословното си състояние (ексцес), като: остатъчен посттравматичен церебрастенен синдром, остатъчен енцефалопатен синдром (енцефалопатия), вторична епилепсия, артериална хипертония III степен, шийна радикулопатия рецидивиращо депресивно разстройство.

3

Множеството усложнения имали траен и персистиращ характер, поради което ищецът продължавал да изпитва интензивни негативни преживявания, свързани с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение; това се отразявало крайно негативно върху качеството му на живот, вкл. отношенията с неговите близки, работоспособност, жизненост, ментална кондиция и когнитивни функции; настъпилата инвалидизация го лишила от възможност за водене на пълноценен и щастлив семеен живот с успехи в личен и професионален план, какъвто имал преди настъпването на ПТП. Предявената претенция е за сумата от 30 000 лв. като обезщетение за болките и страданията, преживявани във връзка с настъпилия ексцес.

В обжалваното решение е прието, че действително по делото е доказано влошено здравословно състояние на ищеца, но не е доказано същото да се намира в причинна връзка с увреждането от процесния инцидент, напротив постоянният световъртеж, нестабилността в походката, слабостта в левите крайници, неясното виждане, когнитивният дефицит не са с травматичен произход, а се дължат на влошеното здравословно състояние, което е болестно, в частност обусловено от анатомичните особености на вертебробазиларната система (ВБС) и предната мозъчна артерия при ищеца.

Поради липса на кумулативно предвидена предпоставка - липса на причинна връзка между деянието и влошаването на здравословното състояние искът отхвърлен изцяло като неоснователен.

Горните изводи са изключително база прието заключение на КСМЕ, в което е направен категоричен извод за липса на такава причинно – следствено връзка, като заключението е изготвено на база многобройната представена по делото медицинска документация, събраните свидетелски показания и осъществен личен преглед от вещите лица.

В хода на въззивното производство е допусната повторна КСМЕ с участието на съдебен лекар, офталмолог и отоневролог, по въпросите, по които е работила и първоначалната такава, като приетото заключение изцяло потвърждава изводите на първоначалната експертиза.

Според заключенията при ПТП ищецът е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, като липсват данни както при приемането му в болничното заведение след ПТП, така и при изписването му за развитие на мозъчен оток, травматични увреждания на черепни кости и мозъчния паренхим и кръвни колекции, при което е направен извод, че дори да са били налице промени в съзнанието, то те са лекостепенни - зашеметяване и/или объркване.

4

След мозъчно сътресение може да е налице церебрастенна симптоматика, протичаща с астения, лесна уморяемост, вегетативна лабилност, нарушение в концентрацията, с продължителност не повече от няколко месеца.

Резултатите от магнитнорезонансна томография (МРТ) от септември 2019 г. категорично изключва ищецът да е получил по-тежка степен на черепно-мозъчна травма поради липса на хемосидерин разпадни продукти, т. е. не са визуализирани патологични натрупвания на хемоглобин разпадни продукти, каквито следва да бъдат открити при магнитния резонанс при контузия на мозъка. От това е направен извод, че оплакванията на ищеца не са свързани с преживяното мозъчно сътресение, а са болестно обусловени, със съдова генеза, обусловени от особености на мозъчното кръвообращение във вертебробазиларната система (ВБС) с компресия на сегменти от ЧМН и мозъчния ствол, обективирани с МРТ ангиография.

Клиничните изяви, които персистират и до момента не са свързани с преживяното мозъчно сътресение. Те са изява на мозъчно-съдова болест във връзка с особеностите на мозъчното кръвообращение при ищеца с данни за непълно отвеждане на лява очна ябълка наляво, неясно виждане, с двойно виждане в крайно положение, световъртеж, координационни нарушения, слабост в левите крайници.

При ищеца се наблюдават анатомични особености, изразяващи се в долихо-ектазия на ВБС с колена на вертебралните артерии наляво и васкуларна компресия върху интрацистерналните сегменти на черепномозъчните нерви вляво и от лява вертебрална артерия върху мозъчния ствол, както и намален лумен на А1 сегмента на лява ПМА, кореспондиращи с МРТ находка за микроваскуларна енцефалопатия - точковидни огнищни лезии със съдова генеза до окципиталните рога на латералните вентрикули и фронтално.

Находката кореспондира с клинични данни за нарушено мозъчно кръвообращение в басейна на вертебралната система и предната мозъчна артерия. В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице обяснява, че това е анатомичен вариант, който е патологичен; вертебралната артерия при ищеца е по-дълга и по- широка, нагъната и упражнява компресия върху мозъчния ствол, което е предпоставка за тромбоцитно развитие. Поради това експертите правят извод, че протрахираното (продължително) протичане на световъртежа, вкл. и към настоящия момент, с нестабилност в походката, слабост в левите крайници, неясно виждане, когнитивния дефицит с последваща депресивна симптоматика не са с травматичен произход, а са обусловени от анатомичните особености на ВБС и предната мозъчна артерия при ищеца.

По отношение диагнозата епилепсия вещите лица сочат, че е поставена по анамнестични данни за четирикратни нощни изпускания на тазови резорвоари, косвени данни за голям ТКП и повтарящи се състояние на сомнамбулизъм, за които не е търсена медицинска помощ, няма наблюдение 5 от медицински персонал; същевременно с направените ЕЕГ, направени през годините не са отчетени маркери за епилептична готовност, а само физузни неспецифични промени; отказана е диспансеризация, няма доказателства за прием на антиепилептични медикаменти; няма доказани епилептични пристъпи. Без данни за пароксизмална готовност е и допълнителното приложено ЕЕГ.

По отношение шийна радикулопатия се сочи, че в ЕР на ТЕЛК не се обсъжда травматичен произход на диагнозата; касае е се за дегенеративни увреждания на шиен отдел на гръбначния стълб – цервикална спондилоза и остеохондроза; заболяването е с неопределена давност с хронично рецидивиращо протичане и обостряне при простуда, принудителна работна поза, неудобна поза по време на спане. Обяснено е, че цервикалната спондилоза е дегенеративно заболяване на гръбначия стълб, с напредването на възрастта настъпва дехидратация на междупрешленните дискове, което води до намаляване на тяхната височина и настъпване на вторични промени – остеофити за задната повърхност на прешленните тела, хипертрофия на връзките, укрепващи структурата на гръбнака – всичко това може да доведе до засягане на околните нервни структури /излизащи от гръбначния мозък нервни коренчета или самия гръбначен мозък/ с клинчни прояви на болки във врата и раменете, слабост в ръцете с отслабване на мускулатурата.