Решение № 2561 от 29.07.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2561

Велико Търново, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20257060700286 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалби, подадени от адв. Ц. Д. като пълномощник на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-19/13.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. в размер на 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва. Жалбоподателите считат, че оспореният акт е в нарушение на материалния и процесуалния закон и e необоснован. Твърдят, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правните основания за събиране на посочените в него суми, а отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание за това. Допълнителни доводи пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г. на В. Т. е била определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г. В решението са посочени следните мотиви: 1. По ч. 4, р. 1, т. 2.2, касаеща стенокардия – 50 % ТНР …2. По ч. 7, т. 3.2, касаеща световъртеж – 50 % ТНР …3. По ч. 7, т. 15.2, касаеща лумбосакрална радикулопатия – 30 % ТНР.

Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК с изразено несъгласие относно отправната точка 2. - ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, който % не кореспондира с наличната документация, в частност с консулта с невролог и отоневролог.

С ЕР № 90130 от заседание № 19/06.02.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. НЕЛК е изложил нарочни мотиви в 2 отделни точки относно два от изводите на ТЕЛК. На първо място, в т. 1 от ЕР на НЕЛК е посочено, че определената ТНР по ч. 7, т. 15.3 – 30 % ТНР е неправилна, тъй като се отнася за постоперативни състояния, каквото в случая няма – касае се за хронично състояние, за което се отнася приложимата в случая т. 15.2. (която обаче не е приложената от ТЕЛК). На второ място, НЕЛК е посочил, че немотивирано ТЕЛК е определил ТНР по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, във връзка със средно тежък дискоординационен синдром, защото в единствения приложен документ от невролог не е отразен пълен неврологичен статус с прецизна двигателна дейност и координация, няма установен двигателен дефицит, не са осъществени необходимите параклинични изследвания, обективиращи този синдром и неговата степен, няма проследяване от невролог и доказано прочистване с чести рецидиви, нито има данни за неговото лечение. По тези мотиви, НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново пълно освидетелстване на лицето и са дадени и препоръки в тази връзка.

Въз основа на определените 66 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г., с Разпореждане № **********/28.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2024 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А.. С разпореждане № 2112-04-947#9/22.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК.

С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г. на В. Т. е била определена обаче отново ТНР 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г.

И това (по същество идентично с първоначалното) ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК. Този път ЕР на ТЕЛК е било оспорено в частта обаче и по ч. 4, р. 1, т. 2.2 – 50 % ТНР и по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР. С ЕР № 91812 от заседание № 113/03.10.2024 г. НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е определена оценка на ТНР 44 %. НЕЛК е посочил, че за сърдечно – съдовото заболяване на освидетелстваната се следва 40 % ВСУ, а не определения 50 %, предвид ангажираните клинични и инструментални данни. НЕЛК е посочил, че за диагностицирания световъртеж изобщо не се следва % ТНР според приложената документация.

Не е спорно, че жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила така отмененото експертно решение.

Въз основа на определените з автори път 66 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г., с Разпореждане № **********/13.08.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната отново лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2024 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А..

С разпореждане № 2112-04-947#14/17.10.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК, тъй като опредената оценка на ТНР от 44 % изключва получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на В. Т. за периода 25.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва.

Със Заповед № ЗР-5-04-01761220/25.11.2024 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата социална пенсия за инвалидност на В. Т..

Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето, като същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето на 27.01.2025 г. на сумата от 1 325 лв., задължението по начет към датата на разпореждането е погасена.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното в настоящето производство Решение №1040-04-19/13.03.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 26.03.2025 г. Същото е оспорено пред съда с жалба, подадена чрез ответника на същия ден.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, както и е изискано и прието медицинското експертно досие на В. Т..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

При издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. и Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурата и изискванията на чл. 110, ал. 1-3 от КСО и чл. 11-чл. 26 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.