Решение № 12226 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12226 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110149995 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 200 от КТ.

Ищеца М. Б. К. с ЕГН **********, от ****, чрез адв. А. В. от САК, със съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че между нейният син и наследодател *** с ЕГН ********** и ответното дружество „*** съществувало трудово правоотношение, като същия бил назначен на длъжността „монтажник елекронни елементи“ с код по НКПД ***, с място на работа - локация ***, Индустриална зона ***, по трудов договор № ***., като преди този трудов договор същия имал временен трудов договор със същия работодател за времето от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. В исковата молба се твърди, че на 17.05.2022 г. *** управлявал лек автомобил марка/модел *** като с него в автомобила пътувала пътничката ****, тъй като двамата следвало да стигнат до гр. ***, където да се качат на служебен транспорт до завода в гр. ***. Около 04.20 часа претърпели ПТП, при което *** бил откаран в спешен център на болницата в гр. ***, в тежко общо състояние, с черепномозъчна травма и кома – травми несъвместими с живота, които довели до 1 смъртта му. С Разпореждане № 31661/11.07.2021 г. на ТП - *** на НОИ по декларация от работодателя за трудова злополука вх. № *** г. горепосочената злополука била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 2 от КСО, като настъпила при придвижването по обичайния път от основното място за живеене към работното място с лек автомобил. Ищцата твърди, че приела изключително болезнено внезапната смърт на сина си ***, загубата на най – близкия и човек довела със себе си нестихващи душевни болки и страдания.

Като счита, че за нея е налице правен интерес, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на осн. чл. 200 КТ сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 17.05.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответника *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявеният иск, счита същия за неоснователен и прекомерно завишен по размер с оглед действително претърпените от ищцата болки и страдания и предвид факта, че с поведението си загиналият *** е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП, с което значително е допринесъл за получаване на травмите, довели до смъртта му, налице са възражение за съпричиняване от страна на починалия *** при условията на груба небрежност, както и относно степента на близост между починалия и ищцата, негова майка. Моли съда да отхвърли иска с окончателния съдебен акт по делото като неоснователен и недоказан, алтернативно да присъди обезщетение в по – нисък размер, както и да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за 2 настъпването им.

Видно от законовата разпоредба за ангажиране на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, следва да са налице кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните по делото; професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт; вреда – имуществена или неимуществена, и причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата, като установяването на посочените обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца. Съдът намира, че в конкретния случай посоченият фактически състав е налице.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник елекронни елементи“ с код по НКПД ***, с място на работа - локация ***, Индустриална зона ***, по трудов договор № ***., въз основа на трудов договор № ***., като преди този трудов договор същия имал временен трудов договор със същия работодател за времето от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г.

В хода на производството по делото се установи също така, че увреждащото събитие изпълнява критериите за трудова злополука, като този факт пълно се установява от административен акт на компетентната служба на НОИ – Разпореждане № 31661 от 11.07.2022 г. по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО, което е влязло в законна сила 09.08.2022 г., което се установява от писмо с изх.

№ *** г., прието като доказателство в проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание, което не ес оспорва от страна на ответното дружество. От развилата се административна процедура по реда на чл. 57 и сл. КСО се установява, че инциндентът е настъпил при придвижване на пострадалия работник *** по обичайния му път от основното му място за живеене към работното му място с лек автомобил, като крайният административен акт, с който е приключило производството сочи, че събитието има характер на трудова злополука. Спазен е редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, определен в чл. 57 и сл. на КСО и Наредбата за 3 установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Съгласно този ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл.

60, ал. 1 КСО има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна и безвиновна и е обусловена от настъпване на внезапно увреждащо събитие, което покрива законния критерии за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО, в резултат на което е причинена временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КСО не включва като елемент да е допуснато виновно и противоправно поведение от трето лице, макар често това да е типичната хипотеза. Ето защо доказването на деликт само по себе си няма пряк правопораждащ характер за правото на ищцата, но има връзка в насока за опровергаване твърденията на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалоя работник.

Като доказателство по делото е приобщено НОХД № 653 по описа за 2024 г. по описа на Окръжен съд гр. ***, в хода на което е изяснен въпросът за механизма на настъпване на събитието и противоправното и виновно причиняване на вредоносния резултат от трето за спора лице. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от материалите по цитираното НОХД № 653 по описа за 2024 г. по описа на Окръжен съд гр. ***, наказателният съд е признал подсъдимия **** год. в Република ****, турски гражданин, за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2022 г., около 04,20-04,25 часа, в землището на гр. ***, на кръстовището на обходен път гр. *** *** и път *** /гр. ***-гр. ***/ при управление на товарен автомобил марка „В****, модел „****/турски образец/, с прикачено полуремарке, марка „***", модел „***", с per. № ***, в нарушение 4 на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, указана с пътен знак В 26, се движел с превишена скорост от 71,00 км/ч с посока гр. ****, е допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал л.а. „***, с p e r. № ***, управляван от *** на 25 г. от гр. ***, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на ***, настъпила в 06,40 часа в *** гр. ***. По делото е допусната и изготвена от вещото лице инж. Д. В. САТЕ, която е приета и приложена като доказателство по делото като неоспорена от страните, като от същата се установява, че на 17.05.2022 г., около 04:26 ч товарна композиция (турска регистрация) - влекач ***** с рег.№ ***** и прикачено полуремарке „*** ***" с per. № *** с водач *** се е движила по обходен път *** *** към кръстовище с път *** (гр. ***-гр. ***) със скорост 19,76 m/s = 71 km/h. Лекия автомобил „***" с рег.№ *** и водач ***, който се е движил по път *** в посока гр. ***, е намалил скоростта на автомобила преди стоп линията преди кръстовището и без да спира е ускорил автомобила за да навлезе в кръстовището. Водачът на товарната композиция, след като възприема траекторията на лекия автомобил и ускорителното му движение към кръстовището започва аварийно спиране с незначително завъртане на кормилния кръг на волана в посока обратна на часовниковата стрелка, за да отклони композицията в ляво. Траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и се стига до страничен – кос удар между челната час на товарния автомобил и лявата странична час на лекия автомобил в областта на предната и задната врата. В момента на удара товарната композиция се движи с 15,3 m / s или 55 km/h, а лекия автомобил с 11,06 m / s или 40 km/h. В следствие на контакта между превозните средства започва първата фаза от удара, при която предната част на товарния автомобил причинява деформации по купето на лекия автомобил и прониква към вътрешността на купето.

Деформират се лява предна и задна врати, лява колонка на автомобила, като с нарастване на силата на удара се деформира покрива и пода на автомобила. В този момент, върху водача на автомобила действа импулс насочен в противоположна посока на удара и насочен напред, заради рязкото забавяне на скоростта на автомобила по посоката си движение, предизвикано от удара.

Задейства се и въздушната възглавница на лекия автомобил, като в следствие на ударния импулс, тялото на водача се устремява рязко на ляво и напред.

Главата на водача влиза в контакт с въздушната възглавница, с левия 5 страничен прозорец и най-вероятно с горния край на рамката на вратата, тялото също се измества и контактува с вратата на автомобила. След първоначалната фаза започва ротационно движение на лекия автомобил с посока обратно на часовниковата стрелка и отместване от първоначалното направление на автомобила под ъгъл спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Това движение на автомобила предизвиква центробежни сили върху тялото на водача и поради липсата на поставен предпазен колан, който да го задържи на седалката, тялото на водача изхвърча от автомобила и последва контакт на тялото със земята. С намаляване на силата на удара и вследствие на триенето на гумите с пътната настилка постепенно скоростта на двете превозни средства намалява и те се установяват в положението в което са намерени от органите на МВР. Задължителната сила на влязлата в сила присъда относно въпросите за авторството, вината и противоправността на деянието прави невъзможно опровергаването им в хода на настоящото дело, но подлежи на разглеждане въпросът за съпричиняването, който и ще бъде разгледан по долу в настоящото решение.

Разпечатката съдържа 21 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b5b480a-b5e9-46b3-ad1c-01c39155facc