Решение № 462 от 22.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12138/2025
- Вид
- Решение № 462
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Богдана Желявска, Албена Ботева, Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 33, ал. 5, т. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 78 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 462 гр. София, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска
Членове:
Албена Ботева
Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20251100512138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 11468/03.10.2025 г. на длъжника А.Я.Ф. против Разпореждане от 18.08.2025 г. по изп.дело № 20258400400632, с което ЧСИ, с рег. № 840 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора и да преустанови удръжките върху пенсията на длъжника А.Я.Ф..
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че получава пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест с чужда помощ в размер на 1409.18 лева, която е изцяло несеквестируема.
Излага съображения, че по запорираната сметка получава единствено и само полагащите му се средства за социални помощи и нищо друго.
Позовава се на чл. 114а КСО, според който, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5. Излага съображения и че страда от множество заболявания, че кредиторът, след проведен иск по чл. 200 КТ, го е увредил, както и че пенсията за инвалидност е изцяло несеквестируема. Моли, обжалваното разпореждане да бъде разпоредено да се преустанови удържането на суми от пенсията за инвалидност на длъжника.
Взискателят „СИГМА РЕМОНТ“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
1
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20258400400632 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 от КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното по молба от 27.06.2025 г. на „СИГМА РЕМОНТ“ ЕООД изпълнително производство за принудително събиране на присъдените в полза на дружеството парични вземания – по изпълнителен лист от 16.06.2025 г. по гр.д. № 2680/2011 г. на СГС за сумата от 10 642.94 лева – разноски пред САС.
По делото са извършени справки в БНБ, МДТ, НОИ, уведомен е НАП, наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД и Юробанк АД. Наложен е и запор върху пенсията на длъжника в РУСО – Ловеч, както и запор на описаните МПС
На 16.07.2025 г., на длъжника (чрез съпруга) е връчена покана за доброволно изпълнение, в която подробно са описани наложените обезпечения.
С молба от 04.08.2025 г., А.Я.Ф. е направил искане да бъде преустановено удържането на сумата от пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест с чужда помощ, тъй като цялата е несеквестируема и да му бъда възстановени изцяло удържаните до този момент суми. Ведно с молбата е представено разпореждане от 30.06.2024 г. на НОИ, ТП – Ловеч, с което е определен размерът на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО, Експертно решение от 12.06.2003 г. на ТЕЛК, допълнителен лист към ЕР, Акт за трудова злополука, медицински документи и др.
С обжалваното Разпореждане от 18.08.2025 г., съдебният изпълнител е приел, че вземането на длъжника за пенсия е годен обект на принудително изпълнение, че разпоредбите, на които се позовава длъжникът не могат да обосноват различен извод, поради което и е отказал да вдигне запора и да преустанови удръжките върху пенсията на длъжника А.Я.Ф.
Жалбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело е депозирана в СГС, на 15.12.2022 г. - т.е. в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (след което е изпратена на ЧСИ за администриране). Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждаща, че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Следователно, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
2
Осъществявайки проверка за спазването на императивните правила, регламентиращи законосъобразното протичане на изпълнителното производство във връзка с обжалвания отказ на ЧСИ да вдигне запора, съдът не констатира допускането на нарушение на същите от съдебния изпълнител. Отказът на съдебният изпълнител, да извърши исканото действие, е правилен, а жалбата на длъжника срещу него, следва да се остави без уважение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.
В настоящия случай, представеният изпълнителен лист удостоверява вземанията на взискателя, поради което и ЧСИ е бил длъжен да пристъпи към принудителното им събиране (доколкото не се твърди и не се установява доброволно такова).
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят за вземанията си от него.
Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски дружества.
Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.
В цитираното ТР е посочено още, че несеквестируемият минимум е определен 3 абсолютно в чл. 446 ГПК и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници.
В настоящия случай, изпълнението е насочено спрямо вземане на длъжника пенсията му, която е частично несеквестируема до размера на установената за страната минимална работна заплата - чл. 446, ал.1 ГПК.
Вземането на длъжника за пенсия се изплаща от Националния осигурителен институт (НОИ) – съгласно чл. 33, ал. 5, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване, поради което и НОИ се явява трето лице, което на основание чл. 508, ал. 3 ГПК е бил длъжен да внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Несеквестируемата част от пенсията на длъжника, съответно размерът на месечната удръжка се преценява от платеца на дохода - НОИ, който разполага с необходимата информация за неговия размер и който периодично е уведомявал ЧСИ за промяна в размера на удръжката – видно от приложените по делото писма от НОИ, като в настоящия случай длъжникът не твърди, че преценката на НОИ е била неправилно, респ. че е била удържана несеквестируема част от дохода.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Доводите и възраженията на длъжника са неоснователни.
Налагането на запора и превеждането на сумите по сметка на ЧСИ са нормативно установени, като липсва изискване едни и същи правни норми да се повтарят в множество нормативни актове.
Жалбоподателят се позовава на чл. 114а, ал. 1 КСО, но тази разпоредба касае паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, а не пенсиите.
Всъщност всички доводи и възражения на жалбоподателя за езиковото тълкуване на „удръжка“ и останалите възражения, се опровергават от следващата алинея на чл. 114а КСО, предвиждаща, че при определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.
Запорирането на вземането на пенсията направо пред изплащащия го – НОИ гарантира зачитането на несеквестируемостта, тъй като ако пенсията бъде изплатена по банкова сметка, и съдебният изпълнител не разполага с информация за произхода на средствата по запорираното вземане, той няма да може да зачете несеквестируемостта.
4
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В частта за разноските - поради неоснователност на жалбата, на жалбоподателя не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11468/03.10.2025 г. на длъжника А.Я.Ф. против Разпореждане от 18.08.2025 г. по изп.дело № 20258400400632, с което ЧСИ, с рег. № 840 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора и да преустанови удръжките върху пенсията на длъжника А.Я.Ф..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5